Решение № 16603 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13872/2013 г.

Решение № 16603 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13872/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Петров Градинаров от гр. София срещу решение № 9872 от 01.07.2013 г. по адм. дело № 13442/2012 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията (Комисията/КРС), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендират се разноски. Заинтересованата страна - "Космо България Мобайл" ЕАД, гр. София, не взима становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Като извърши служебна проверка в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК и прецени релевираните от касатора оплаквания, съдът намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав по реда на чл. 145 - 178 АПК е мълчалив отказ на КРС да се произнесе по жалба вх. № 94-00-212/14.03.2012 г. на Христо Градинаров. С оспореното в настоящото производство решение тричленният състав е отхвърлил жалбата на касатора. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че на 18.12.2008 г. Христо Градинаров е сключил с "Космо България Мобайл" ЕАД (Глобул) първоначален договор за предоставяне на мобилна телефонна услуга за срок от 24 месеца, по програмата Globul National 50 и за телефонен номер 359896746736. От 15.07.2009 г. касаторът преминал на друга програма (Globul National 25) за ползване на услугите на същия оператор, която предвиждала 12-месечен срочен договор като договорът се продължил с 24 месеца, тъй като към момента на промяната договорът на потребителя бил със задължителен срок, който изтича на по-късна дата от края на посочения период. В съответствие с условията на заявлението за промяна и т. 10 и т. 11 от условията на договора, срокът на договора при условията на програмата Globul National 25 бил продължен с 24 месеца и следователно договорът, сключен на 15.07.2009 г. за едногодишен срок - до 15.07.2010 г., е продължен до 15.07.2012 г. На 18.07.2011 г. при посещение на офиса на "Германос", касаторът бил информиран, че договорът бил автоматично продължен, но можел да промени абонаментния план, а два дни по-късно Христо Градинаров уведомил Глобул за желанието си да прекрати договора. Операторът информирал касатора, че договорът може да бъде прекратен, но трябва да се заплатят всички дължими към момента на прекратяване суми, в т. ч. и дължимите неустойки за предсрочно прекратяване или да промени абонаментния си план. На 19.08.2011 г. писмено, с писмо с обратна разписка, Градинаров уведомил Глобул, че прекратява договора, който счита за безсрочен като на същата дата платил авансовата си такса за следващия едномесечен период на предизвестието. Операторът приел прекратяването на договора, но начислил обезщетение за предсрочното прекратяване на едногодишен договор, какъвто считал, че е договорът на Христо Градинаров. Последният на 14.03.2012 г. подал жалба вх. № 94-00-212 до Комисията срещу неправомерните действия на оператора - продължаването на договора, както и изискването на неустойка. В срока по чл. 240 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) не е налице произнасяне по жалбата, поради което Христо Градинаров сезирал съда с искане за отмяна на мълчаливия отказ на КРС да се произнесе по жалба му. Решаващият съд е приел, че към датата - 19.08.2011 г., на която жалбоподателят поискал да прекрати срочния си договор, законодателят не му е гарантирал тази законова защита, поради което и националният регулатор не би могъл да възложи на предприятието задължение, изпълнението на което да промени поведението му спрямо потребителя. Решението на тричленния състав на ВАС е правилно. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. По смисъла на чл. 229а, ал. 1 ЗЕС (нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) автоматично подновените преди влизане в сила на тази разпоредба договори с абонатите, които са подновени за нов срок без изричното им писмено съгласие, се преобразуват в безсрочни при същите условия. С изменението на чл. 229а ЗЕС, в сила от 29.12.2011 г., срочен договор може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие договорът се трансформира в безсрочен при същите условия и възможност да бъде прекратен с едномесечно предизвестие и без да се дължи неустойка. Доколкото спорният въпрос относно предоставяне на мобилна телефонна услуга на Христо Градинаров касае период преди влизане в сила на чл. 229а, ал. 1 ЗЕС (в сила от 29.12.2011 г.), прекратяването на сключения договор с мобилния оператор и в тази връзка начисляването на неустойки за предсрочно прекратяване на договора следва да се уреди по гражданскоправен ред. Поради тази причина дори в хипотезата на неправомерно начисляване на неустойка от "Космо България Мобайл" ЕАД по договора му с Христо Градинаров, регулаторът не може да предприеме санкционни действия за нарушение на чл. 229а ЗЕС, извършено преди 29.12.2011 г. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решаващият съд неправилно е определил предмета на правния спор. В петитума на жалбата е посочено, че същата се подава срещу мълчалив отказ на КРС да се произнесе по жалба вх. № 94-00-212/14.03.2012 г. срещу неправомерни действия на "Космо България Мобайл" ЕАД с искане за отмяна на мълчаливия отказ и задължаване на регулатора да се произнесе съгласно чл. 240 ЗЕС с решение, включващо указание към телекомуникационното предприятие. Правилно решаващият съд е приел, че с подаването на жалбата Комисията е сезирана с искане за защита на субективно право, което тя по силата на закона е длъжна да осигури - чл. 31, т. 23 ЗЕС. За да упражни компетентността си и да даде защита на твърдяното субективно право регулаторът следва да извърши проверка, с цел да установи осъществено ли е нарушение и ако има такова да разпореди необходимите мерки на предприятието. След като е налице законово задължение на КРС за защита на субективните права на крайните потребители и след като тя не е отговорила в срок на жалба, с която е сезирана, е налице мълчалив отказ, който с оглед на чл. 58, ал. 1 АПК подлежи на съдебен контрол. Твърдението за необоснованост на съдебното решение е неоснователно. Условия за предоставяне на услугата са били ясно указани, видно от подписаното лично от касатора заявление за преминаване към друга програма, при което той лично се е запознал с тях и удостоверил този факт със своя подпис. Към датата на изтичане на едногодишния срок на договора - 15.07.2010 г., са били налице условия за трансформиране на договора в двугодишен, съответно едногодишен, но към този момент все още не е сила разпоредбата на чл. 229а ЗЕС, която въвежда специфични забрани и прогласява за нищожни уговорки като процесната, които позволяват автоматично продължаване на срочен договор. Към датата, на която Христо Градинаров е поискал да прекрати срочния си договор, законодателят не му е гарантирал тази законова защита, поради което и КРС няма правомощие да възложи на "Космо България Мобайл" ЕАД задължение, изпълнението на което да промени поведението му спрямо потребителя. Предвид изложеното, не са налице релевираните с жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на делото искането на ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Пеньо Пенев, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, предвид нормите на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на КРС разноски по делото в размер на 150 лева. Посоченият размер се определя по правилото на чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,