Решение № 10838 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8695/2018 г.

Решение № 10838 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8695/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на полицейски орган при Районно управление Пазарджик при Областна дирекция на МВР Пазарджик /ОДМВР/ против решение № 239/19.04.2018 г., постановено по адм. дело № 907/2017 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Д. Костадинов от [населено място], чрез пълномощника си адв. Петкова оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед за задържане на лице рег. № 456/04.11.2017 г., издадена от полицейски орган при РУ Пазарджик към ОДМВР Пазарджик, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на Д. Костадинов за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, но в нарушение на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд представените доказателства не обосновават фактическите и правни основания за нейното издаване. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. АС Перник е установил следните фактически обстоятелства: На 4.11.2017 г. в 0: 15 часа, Костадинов е спрян за проверка в гр. Пазарджик, на кръстовището на бул. "Георги Бенковски" и ул. "Соваджиян", управлявайки л. а. Пежо 206, с рег. [рег. номер на МПС]. В 1: 02 часа на 4.11.2017 г. му е извършена проба с Drug Test 5000, с фабр. № ARHJ0009, която проба е отчетена като положителна за амфетамин. Прието е от административния орган, че лицето управлява МПС след употреба на наркотични вещества - чл. 343б, ал. 3 от НК. Образувано е досъдебно производство по преписка № 1287/2017 г. на РУ Пазарджик, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Във връзка с образуваното производство е извършена съдебнохимическа (токсикологична) експертиза от ВМА, при която са изследвани кръвни проби, както и проба на урина, взети от Д. Костадинов по повод издадения му талон за медицинско изследване на кръв № 0044941. От извършените изследвания на предоставените проби не е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози у жалбоподателя. С оглед на това, с Постановление вх. № 3305/19.12.2017 г. е прекратено наказателното производство по описа на РУ Пазарджик при ОД на МВР Пазарджик, прокурорска преписка № 3305/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Пазарджик, поради липса на осъществен състав на престъпление. Деянието е осъществено на 4.11.2017 г., като съгласно представения протокол от същата дата от извършената проверка с Drug Test 5000, при еднократен тест е установена употреба на упойващи или наркотични вещества – амфетамини. Оспорваната заповед е издадена на 4.11.2017 г., като на 4.11.2017 г., съгласно представения лист за преглед на пациент, на задържаното лице е взета проба за наркотици. На същата дата е съставен и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества, или техните аналози. На същите проби е извършена съдебнохимическа (токсикологична) експертиза, изготвена във ВМА. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 345б, ал. 3 от НК. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Следва да бъдат споделени изводите, че в мотивите на обжалваната заповед не е посочено, освен евентуално извършеното престъпление, какво налага задържането на лицето, както и дали с налагането на обжалваната ПАМ се цели осуетяване прикриването на извършено престъпление, или е необходимо да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейска проверка, с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъплението, с оглед обстоятелството, че директно срещу жалбоподателя не са налице данни да е образувано наказателно производство и да е започнало разследване срещу него. В тази връзка обосновано съдът е взел предвид данните от 6.12.2017 г., съдържащи се в писменото заключение на съдебнохимическата експертиза, от която е видно, че вследствие на същата не е установено наличието на наркотични вещества или техните аналози. Независимо, че към 4.11.2017. тези данни не са били налице, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, като е приел, че след постановяване на оспорваната заповед до приключване на устните състезания е възникнал нов факт от значение за делото, а именно, че пробите, взети от жалбоподателя, са отрицателни, с оглед употребата на наркотични вещества. Настъпването на този нов факт е от съществено значение за решаване на делото, тъй като ако същият беше известен на административния орган, той не би издал оспорената заповед. Следва да бъде споделен и извода на АС, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като видно от възникналия нов факт не е било налице нарушение на ЗДвП от страна на касационния ответник, както и не са били налице данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Следователно не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Това становище се подкрепя и от обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. "б", предл. "последно" от ЗДвП, при наличие на изследване с техническо средство и медицинско изследване, меродавно е медицинското изследване. В подкрепа на изложеното, е налице и нарушение на правото на свобода и сигурност, регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.