Решение № 6092 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8551/2016 г.

Решение № 6092 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8551/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Ти пи ем" ЕООД моли да бъде отменено решение № 3559/25.05.2016 г. по адм. д. № 6740/2015 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22221414001789-091-001/07.04.2015 г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част за непризнато данъчно кредитно известие за м. 8.2014 г. Ответникът по касационната жалба "Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22221414001789-091-001/07.04.2015 г. на ТД на НАП-С., в потвърдената при обжалването по административен ред част, с която за м. 8.2014 г. е определен ДДС за внасяне 33 780,66 лв с лихви, поради отразено в дневника за продажби ДКИ № 475/29.08.2014 г. към 8 бр. фактури за продажба на недвижим имот, издадено в нарушение на чл. 115, ал. 3 от ЗДДС - без да е налице намаление на данъчната основа или разваляне на доставката. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и обосновано е приел, че не е доказано намаление на данъчната основа или разваляне на договора между страните за доставка на недвижим имот, поради което не са налице условията на чл. 115, ал. 3 от ЗДДС за издаване на данъчно кредитно известие. В преписката е приложена декларация от купувача Д. Б., че е собственик на имота, която се потвърждава от представения нот. акт № 194/02.09.2008 г. с който ревизираното лице е продало на Б. апартамент № 8 тип мезонет ведно с припадащите са идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ № VIII-1144 в кв. 12 по плана на гр. С., м. "В. В.-С.". С нот. акт № 64/08.04.2010 г. ревизираното лице е продало на Б. 4,57% идеални части от поземления имот, прилежащи на апартамент № 8, тип мезонет, в същата сграда. За да се докаже разваляне на доставка с предмет недвижим имот следваше касатора да представи влязло в сила решение по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сделките по цитираните два нотариални акта за покупко-продажби, каквито доказателства по делото не са представени. При липса на доказателства за разваляне на покупко-продажбата на недвижимия имот, издаването на данъчно кредитно известие към фактурите от 2008 г. и 2009 г., издадени за плащане на СМР по предварителния договор е направено в нарушение на чл. 115, ал. 3 от ЗДДС и съдът правилно е приел, че РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС с лихви за м. 8.2014 г. е законосъобразен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 1601,02 лв за касационната инстанция. В изчисленията на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в последната, приложима редакция от ДВ, бр. 94/2015 г. са включени 1920,16 лв лихви, съответни на главницата, определена при обжалването по административен ред. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,