Решение № 83 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2010 г.

Решение № 83 от 12.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Б. Ш. А. от [населено място], чрез адв. С. С. за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 145/2010 г. на Районен съд [населено място]. Като основания за исканата отмяна, молител ката сочи хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 2, 5 и 6 ГПК. Твърди, че е получила исковата молба по делото, но не е получила призовка за проведеното по него заседание и не е получила препис от постановеното решение. Последното е било връчено на лицето Х. Л. Х., което се е представило за неин съпруг без да има това качество, поради което не го е получила; решението почива на документ, който според нея е неистински -служебни бележки от училището в [населено място], обл. Р., в които е отразено, че за учебната 2009-2010 г., децата Берджан и Г. са учили в това училище, което не отговаря на истината. В тази връзка представя 2 бр. служебни бележки от Първо ОУ "Отец П.", [населено място], според които децата са учили в това училище до 04.02.2010 г.; изтъква също така, че в решението е допусната грешка като същото е постановено срещу Б. Ш. Ш. вместо срещу Б. Ш. А., както е действителното и фамилно име. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото върнато на PC [населено място] за извършване на всички съдопроизводствени действия, както и да й се присъдят направените в производството разноски. Ответникът по молбата Б. И. А. чрез адв. Р. С. оспорва молбата в писмен отговор по делото. Счита, че не са налице сочените от молителката основания за отмяна на влязлото в сила решение. Моли молбата да бъде отхвърлена и се присъдят направените в производството разноски. Дирекция "Социално подпомагане" [населено място], не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о., приема следното: Молбата е процесуално допустима: Същата е подадена от лице, което е страна в производството по делото, приключило с влязло в сила решение, което я обвързва. С оглед на това молителката е заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК и с легитимирана да иска отмяна на влязлото в сила решение. Същевременно молбата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК. Последното следва от обстоятелството, че решението чиято отмяна се иска, е постановено на 13.07.2010 г., а молбата за отмяна е депозирана на 08.10.2010 г. По делото няма данни кога молителката е узнала за решението, но дори да се приеме, че същата е узнала за него от датата на неговото постановяване, молбата е подадена в рамките на изискуемия от закона 3 месечен срок. С оглед на горното, молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Предвид данните по делото в случая е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 ГПК и молбата за отмяна следва да бъде уважена на това основание. Съображенията за това са следните: Със съобщение, получено от молителката лично на 21.05.2010 г., същата е получила препис от исковата молба, с която Б. И. А. е предявил срещу нея иск с пр. осн. чл. 59 СК за промяна мерките за упражняване на родителските права върху родените от брака им непълнолетни деца - Б. и Г., по която искова молба е образувано гр. д. № 145/2010 г. на Кубратския районен съд и е постановено влязлото в сила решение. Със съобщението са дадени указанията по чл. 131 ГПК. Съобщението е получено на адрес [населено място], [улица], който адрес е посочен като "настоящ адрес" ответницата по иска в удостоверение на ОД на МВР [населено място] от 13.05.2010 г. Ответницата по иска - молител в настоящото производство не е подала отговор на исковата молба. На същия адрес е била изпратена и призовката за заседанието по делото, насрочено за 13.07.2010 г. от. 9.30 часа. и уведомление по чл. 47 ГПК. И на двете връчителят е отбелязал, че лицето не е открито на адреса и че по данни на съседите, е заминало за чужбина. Уведомлението е оформено с дата 29.06.2010 г., а призовката с дата 06.07.2010 г. Ответницата не е участвала в нито лично нито чрез представител в единственото по делото заседание, проведено на 13.07.2010 г., приключило с постановяване на съдебното решение. Съдебното решение е било изпратено отново на адрес [улица], и е връчено на Х. Л. Х., посочен като съпруг на молителката със задължение да й го предаде. При тези данни следва да се приеме, че молителката в вследствие нарушение на процесуалните правила не е взела участие в проведеното по делото заседание и не е била надлежно представлявана по него. След като призоваването е било извършено на посочения в Удостоверението от МВР настоящ адрес чрез уведомление и същата не се е явила в двуседмичен срок в канцеларията на съда, съдът е следвало да и назначи особен представител на разноски на ищеца съгл. чл. 47, ал. 6 ГПК, което в случая не е сторено. Макар ответницата и молител в настоящото производство да е получила препис от исковата молба на адреса в [населено място], [улица], не може да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, доколкото в съобщението с което и е връчен преписа от исковата молба липсва указание за задължението по чл. 41, ал. 2 ГПК за уведомяване на съда за нов адрес при заминаване в чужбина. Предвид изложеното, налице е хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предл. 1 и 2 ГПК, поради което решението следва да бъде отменено на това основание. Останалите сочени от молителката основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 и 6 ГПК, не са налице. Същите не са и надлежно обосновани поради което не следва да се обсъждат. Обстоятелството, че молителката е посочена с погрешно фамилно име не е основание за отмяна. С оглед изхода по делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката направените по делото разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.