Решение № 9387 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14464/2019 г.

Решение № 9387 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14464/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. П. срещу решение № 5048 от 18.07.2019 г. по административно дело № 2909/2019 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против решение № 60/30.01.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Изложени са твърдения, че неправилно обжалваният административен акт е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен, тъй като липсва произнасяне по твърденията й за извършени спрямо нея нарушения по чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и тормоз по смисъла на чл. 5, предл. четвърто от с. з. Излага подробни твърдения за неправилност на изводите за липсата на извършено нарушение на забраната за дискриминация по възприетия признак "лично положение". Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в представено от процесуален представител писмено становище оспорва жалбата като излага съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от страна жалбодателката хонорар за един адвокат. Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник – не взема становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба – старши комисар В. Бучински – директор на ОДМВР Перник в представено от процесуален представител писмено възражение оспорва същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е било решение № 60/30.01.2018 г. по преписка № 330/2016 г. на КЗД, с което е прието за установено, че старши комисар В. Бучински не е осъществил "тормоз" като форма на дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр във вр. с § 1, т. 1 от с. з. на основата на признак "лично положение" спрямо А. П. и е оставил без уважение подадената от последната жалба с вх. № 44-00-4344/19.10.2016 г. и допълнение към нея като неоснователна и недоказана. В приложената административна преписка фигурира единствено жалбата на П. с посочения номер, като липсва допълнение към същата. В тази жалба подробно са изложени твърдения за осъществени спрямо нея преследване и тормоз по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 и 3 от ДР на ЗЗДискр., в резултат на които е създадена обидна и враждебна среда спрямо нея на работното й място, извършена спрямо нея пряка дискриминация при упражняване правото й на труд, изразяваща се в различни, предприети действия и бездействия от страна на работодателя в нарушение на чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр., по – неблагоприятно третиране от страна на работодателя при упражняване на службата й, както и допускане на действия представляващи подбуждане към дискриминация спрямо нея. Подробно са изложени твърдения във връзка с проверка на разрешените й от медицинските власти отпуски поради здравословни причини, дискредитирането й пред колегите й чрез недопускане на ежедневните оперативки, липсата на комуникация от страна ответника с нея, довело да накърняване на достойнството й, както и нарушаване на принципа на равнопоставеност с останалите служители, заемащи същата длъжност и е създадена обидна и враждебна среда на работното й място. Изложени са твърдения, че поради това отношение на ответника e накърнено достойнството й и е създадена обидна и враждебна среда на работното й място. Допълнително са изложени твърдения за това, чрез действията на ответника изразени в отказа му да й бъде разрешено ползването на платеният й годишен отпуск. От това съдържание се установява, че твърденията на П. са за извършен тормоз и преследване на работното й място и неравно третиране в сравнения с колегите й заемащи същата длъжност – Началник на РУ в структурата на ОДМВР Перник – т. е във връзка със заеманото от нея служебно положение, което обуславя и извод, че предмет на производството пред КЗД е по повод твърдения на П. за извършени нарушения на забраната за дискриминация по признак "служебно положение". Въпреки така установения предмет на производството, с оглед на тези твърдения КЗД образува същото по признак "увреждане". Доколкото в ЗЗДискр. липсва легално определение за това понятие настоящият състав намира, че в случая същото не намира приложение доколкото е налице разлика между заболяване и увреждане, като първото характеризира временно намаление на възможността лицето да упражнява обичайната си дейност, а второто е свързано с продължителност, а в чести случаи и необратимост на това състояние. Независимо, че по делото е представено експертно решение № 0428 от заседание № 165/28.9.2016 г. на ТЕЛК при медицински институт на МВР, с което на П. е признато 20% трайно намаление на трудоспособността (л. 196), което обаче не е било обект на коментар, както от органа, така и от страна на съда, а и категоричната липса на твърдения в жалбата за извършено неравно третиране по този признак неправилно е прието, че производството следва да бъде разгледано за извършена дискриминация по този признак. С последващо разпореждане въз основа на доклад на първоначално определения докладчик, в който са изложени твърдения, че в случая не се касае до признак "увреждане", а по-скоро се касае до оплаквания при упражняване на правото на труд по признак "лично положение" административното производство продължава и приключва с произнасяне на органа именно по този признак. При това постановеното от КЗД решение е постановено при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила – в нарушение на изискванията на чл. 35 АПК не са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства. На следващо място оценката на същите е направена повърхностно и при несъобразяване компетентността, предоставена на органа по силата на ЗЗДискр. Дали действията на ответника са били законосъобразни или не е въпрос категорично извън компетентността на КЗД, която съгласно чл. 40, ал. 1 ЗЗДискр. е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите, с което се изчерпва и неговата компетентност. В случая предмет на проверка пред органа са били дали с извършените действия от ответника е извършено неравно третиране на жалбодателката в сравнение с останалите лица, заемащи същата длъжност – "началник на РУ", подчинени на ответника Бучински, дали по отношение на П. е създадена обедна и враждебна среда и дали поведението на Бучински е било нежелано спрямо П. в служебното й качество и съответно дали е имало за цел или резултат накърняване на достойнството й. Не е извършена дължимата проверка и по наведените доводи по повод оплакванията на П. за нарушение по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. Дали действията на Бучински са били съобразени с приложимата нормативна уредба – т. е. дали са били законосъобразни, каквато проверка е направил съставът, както бе посочено по-горе е извън компетентността на КЗД, а същевременно не е извършена дължимата проверка за неравно третиране на служителя, която в случая е следвало да бъде извършена с лица сравнител - други служители на ОДМВР Перник, които са ползвали отпуск по здравословни причини при определяне на допълнителните възнаграждения. При това независимо от разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр., задължаващ страната, която твърди, че е жертва на дискриминация да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такава, органът не е освободен от задължението си по чл. 36 АПК да събира служебно доказателства, обусловено от задължението му по чл. 35 АПК и факта, че при липса на твърдения от страна П. за извършени дискриминационни действия спрямо нея отстрана на Министерство на вътрешните работи същото е конституирано служебно от КЗД като ответник. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че при събиране на гласните доказателства съставът на КЗД не е дал възможност на свидетелите да изложат фактите и обстоятелствата, които са възприели, а разпитите им са прекъсвани и направените от тях установявания на факти са допълвани със съждения от членовете на състава. Събраните по делото писмени доказателства не са обсъдени в пълнота, като съставът е подхождал избирателно към същите, като например не са обсадени установените в хода на дисциплинарно производство срещу ответника от дисциплинарно разследващия орган факти, свързани със служебното положение на П. – разпореждане към служител да задейства процедура по отнемане на допуска й до класифицирана информация, изпълнението на което би довело до негативни последици за П. в служебното й положение. Отделен е въпросът, че доколкото тези факти са установени в друго производство органът е следвало да предприеме действия по установяването или отхвърлянето им в производството пред него. Изложеното води до извод, че административният акт е постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, което довело до постановяване на акта при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Ето защо обжалваното пред настоящия състав решение, с което е прието, че обжалваното пред него решение на КЗД е постановено при липсата на отменителните основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК е неправилно и следва да бъде отменено. При това следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което решение № 60/30.01.2019 г. на КЗД бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката върната на органа за ново произнасяне, при правилно определяне предмета на производството с оглед твърденията на П., конституиране на надлежните страни, изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за спора и постановяване на акт по реда на чл. 63 ЗЗДискр. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът КЗД следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателката направените деловодни разноски в размер на 1015 лв., от които 15 лева заплатена от нея държавна такса и 1000 лв. хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение