Решение № 8514 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4643/2024 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба, подадена от Аква Леново ООД, с адрес на управление гр. Кърджали, чрез процесуален представител адв. И. Бояджиев, срещу решение 140 от 25.01.2024 г., постановено по адм. д. 122/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което оспореният акт да се отмени. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът- заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител юрк. М. Димитрова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба в представено по делото писмено становище. Счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство съставляващи юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Аква Леново ООД против решение 09/04/1/0/00344/3/01/04/01 (изх.01-2600/5817#1/02.12.2022 г.) за налагане на финансова корекция, издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с което на основание чл.20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, и чл.57, ал.1 от Наредба 9 от 21.03.2015 год. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 год., във връзка с чл.13, ал.1, чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1, т.2 от договор 09/04/1/0/00344 от 01.11.2017 год. и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1, чл.73, ал.1 и §70 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), на жалбоподателя е определена окончателна финансова корекция в размер на 583 988,14 лева, съгласно таблица 4 към решението. Съдът е приел, че между ДФЗ и Аква Леново ООД, е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ 09/04/1/0/00344 от 01.11.2017 год. по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 год., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитите на селските райони, с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на одобрен проект 09/04/1/0/00344 - Изграждане и оборудване на козеферма за 1000 кози в ПИ 022012, село Пчеларово, община Черноочене, област Кърджали. Към договора са били подписани пет анекса. При извършена проверка на място са констатирани несъответствия, за които жалбоподателят е уведомен с писмо изх.01-092-2600/130 от 01.08.2022 г. Въз основа на констатациите е издадено и оспореното решение 09/04/1/0/00344/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, определена по следния начин: по т.1 - финансова корекция в размер на 441.30 лева- за несъответствие между количествата на изплатените активи и реално установените от проверката- неизпълнение, попадащо в група II неспазване на ангажименти от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от 1 Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г.; по т.2 - финансова корекция в размер на 583 546.84 лева за нарушения, попадащи в група III- неспазване на други задължения по съответната мярка/подмярка от Правилата- неизпълнение на залегналите в бизнес-плана показатели (производство и реализация на козе мляко, живо тегло кози и живо тегло ярета), на базата на които проектът е определен като допустим; по т.3 - финансова корекция в размер на 16209.63 лева за неспазвания, попадащи в група III- неспазване на други задължения по съответната мярка/подмярка от Правилата- неподдържане на вид и брой животни, посочени в одобрения проект. На основание чл.11, ал.2, във връзка с чл.12 от Правилата е определен окончателен размер на корекцията 583 988,14 лева. След като е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства, сред които и съдебно-ветеринарномедицинска експертиза, съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и гласни доказателства, и е разгледал подробно възраженията на жалбоподателя, съдът е отхвърлил оспорването на Аква Леново ООД. За да стигне до извод за законосъобразност на решението за финансова корекция, съдът е приел, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно като издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Постановеното решение е правилно и не страда от изтъкнатите в касационната жалба пороци. Касационната инстанция намира, че при постановяване на оспореното в настоящото производство решение съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събраните по делото доказателства са подложени на пълен и внимателен анализ при установяване на фактите по делото. Наведените в първоинстанционното производство твърдения, възражения и доводи от страна на жалбоподателя са обсъдени и преценени от административния съд, съобразно установените по делото факти и в контекста на приложимата спрямо тях нормативна уредба, за което в решението са изложени обосновани и законосъобразни мотиви. Обжалваният съдебен акт е съответен и на приложимите материалноправни норми. Правилен е направеният от първата инстанция извод, че при постановяване на атакувания акт за финансова корекция не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен и обоснован е и направения от първоинстанционния съд извод за материалната законосъобразност на определените финансови корекции, в т. ч. окончателно наложената, както по отношение на основанията за това по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ и чл. 57 от Наредба 9/21.03.2015 г., чл. 15, ал. 1 и чл. 16, т. 1 от договора, така и относно техния размер, съобразно разпоредбите на чл. 6, чл.7, ал.1 и чл. 11, ал. 2 от Правилата. В конкретната хипотеза се касае за изплатена безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1- Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4- Инвестиции в материални активи от ПРСР 2014-2020г. за изпълнение на одобрен проект- изграждане и оборудване на козеферма за 1000 кози в село Пчеларово, община Черноочене. Основното оплакване, което поддържа касационния жалбоподател, че както административния орган, така и съдът са определили неправилно началната дата на дванадесетмесечните периоди за изпълнение на плана. Съобразно чл.15, ал.1 от договора, за период от всеки 12 месеца, считано от датата на подаване на заявката за окончателно плащане до изтичане на срока по чл.6, ал.5 от договора, ползвателят на помощта се задължава при осъществяване на подпомаганата дейност да постигне и подържа резултати от изпълнението, които са поне 50% от показателите, заложени в изготвения от него при кандидатстване по подмярка 4.1 и одобрен от фонда бизнес план. Съдът е обсъдил подробно възражението на жалбоподателя относно началния момент на тези дванадесетмесечни периоди и обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е приел, че срокът за изпълнение на договорните и нормативните задължения в частта им досежно предвидената производствена програма започва да тече от датата на подаване на заявката за окончателно плащане- 14.04.2021г., а не от датата на получаване на окончателното плащане по договора, което в конкретната хипотеза е извършено на 14.09.2021 год. Действително в чл.15 от договора страните са уговорили, че за период от всеки 12 месеца, считано от датата на подаване на заявката за окончателно плащане и до изтичане на срока по чл.6, ал.5 от договора, ползвателят се задължава при осъществяване на подпомаганата дейност да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които не са по-ниски от 50% от заложените в бизнес плана показатели относно средногодишно количество на планираната произведена в изпълнение на инвестицията продукция и/или размера на планираните приходи от продажба на тази продукция. Първоинстанционният съд правилно е приел, че посочената клауза е напълно ясна по отношение на началния момент, от който започва броенето на дванадасетмесечните периоди, а именно датата на подаване на заявката за окончателно плащане. Съдът обосновано е приел за неоснователен и довода, че в случая следва да се приложи чл.15, ал.2 от договора. Анализът на тази клауза сочи, че тя не касае договорено отклонение от определения в ал.1 на чл.15 срок, както твърди жалбоподателя, а се отнася за неизпълнение на някой или някои количествени показатели, заложени в одобрения бизнес план, в този именно срок период от 12 месеца, считано от датата на подаване на заявката за окончателно плащане. По отношение на твърденията на жалбоподателя, че този период не е съобразен с биологичния цикъл на зачатие, раждане и лактация при козите, съдът е посочил, че този период е известен отнапред и е следвало ползвателят на помощта да го съобрази още при изготвяне на бизнес-плана си. При извършената проверка на място е установен 0% изпълнение на заложените в бизнес плана показатели за първата година (таблица 3, Производствена програма)- производство и реализация на 148.75 тона козе мляко, 0.51 тона живо тегло кози и 2.58 тона живо тегло ярета. При проверката не е установено да са реализирани количествата мляко и животни, заложени в производствената програма за първата година. Съдът е преценил, че тази констатация съответства на обективната действителност. Противно на изложеното в жалбата, при преценката на това обстоятелство съдът е обсъдил всички доказателства- както налични по преписката, така и представени от жалбоподателя в съдебното производство и изрично е посочил, че представените шест фактури, касаещи продажба на козе мляко и агнета до 6 месеца, са издадени извън проверявания период- от 14.04.2021г. до 14.04.2022г., поради което не оборват констатациите на органа в тази насока. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател, че съдът не се съобразил представените по делото доказателства при преценката на изпълнението на относно заложения прираст. Проверяващите са съобразили, че първоначално предвидената порода кози- Саанска, е заменена с Българска местна млечна. Още при проверката установените животни са отразени коректно с посочване на породата им. Проверяващите са категорични, че в обекта не е имало ярета- нито с ушни марки, нито без такива. В тази насока е и обсъдената от съда извадка от Регистъра на животните и животинските обекти. Събраните по делото гласни доказателства съдът не е кредитирал, излагайки конкретни мотиви за това- съществуващите родствени връзки на свидетелите с физическото лице- съдружник и управител на ползвателя на помощта към този момент. Съдът е изложил подробни мотиви и относно установените от органа след проверката на място след плащането несъответствия между количествата на изплатените активи на обща стойност в размер на 15741.30 лева, и на реално изпълнените, които са на стойност 15300.00 лева. Подробни и обосновани са и мотивите на съда и по отношение на определения размер на финансовата корекция за всяко едно неизпълнение, както и по отношение на окончателния размер, определен от органа при правилното приложение на чл.11 от Правилата. Поради изложените по-горе съображения атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, основателна е и своевременно заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 150 лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, в определен от настоящия състав размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,