Решение № 5760 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 941/2021 г.

Решение № 5760 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 941/2021 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Р., чрез адв. Д. П., срещу Решение № 712 от 4.11.2020 г. на Административен съд (АС) – Плевен, постановено по адм. дело № 2/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт (РА) № Р-04001517008313-091-001/14.08.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 225/3.12.2018 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на НАП. Касационният жалбоподател излага доводи, че съдебното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на приложимия материален закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения за неправилно тълкуване на събраните в хода на производството доказателства, в това число свидетелските показания на свидетеля Л. и експертното заключение на вещото лице – графолог, като съгласно отговора на "Еконт Експрес", в тяхната системата не може да бъде извършена проверка по ЕГН, а единствено по име и телефонен номер на съответното лице, което своя страна създава възможност за съвпадение с други лица и фирми, притежаващи същите имена – обстоятелство, останало необсъдено от първоинстанционния съд, споделил формално изводите на решаващия орган, без да мотивира своето решение и да анализира събраните в хода на ревизионното производство доказателства, приобщени по делото. В заключение излага, че са налице достатъчно доказателства, обосноваващи логичния извод, че между К. Р. и Н. Л., лично и в качеството му на управител на "Омега Инвест 2000" ЕООД, са налице действителни договори и изпълнение по същите за периода от 2012 г. до 31.12.2017 г. По подробно изложени в касационната жалба доводи, иска отмяна на първоинстанционното решение и oтмяна на РА, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на деловодни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък. Ответникът – директорът на дирекция "ОДОП" – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3538, 32 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – първо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: Предмет на обжалване пред АС – Плевен е бил РА № Р-04001517008313-091-001/14.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 225/3.12.2018 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на К. Р. за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2016 г. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) общо в размер на 53 697, 65 лева и лихви върху него в размер на 12 905, 32 лева и задължения за осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица за ДОО - общо в размер на 12 526, 59 лева и лихви в размер на 4 470, 61 лева, за ДЗПО- УПФ - общо в размер на 4 893, 20 лева и лихви в размер на 1 746, ЗЗ лева, и за ЗО - общо в размер на 7829, 12 лева и лихви в размерена 2 776, 50 лева. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел за установено, че К. Р. е местно физическо лице, без регистрация по ЗДДС, като за ревизирания период 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. има подадена след законоустановения срок годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ само за 2016 г., в която същият е декларирал доходи от друга стопанска дейност в брутен размер - 2040, 00 лева, изплатени от "Омега Инвест 2000" ЕООД. Във връзка проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № П-04001517113338-073-001/3.11.2017 г., е прието, че лицето е декларирало, че за периода 1.01.2016 г. - 31.12.2016 г. е получавалo суми по наложени платежи през куриерски доставчик "Еконт", свързани с подписан Договор за поръчка от 4.09.2015 г. между него, като ФЛ, и търговско дружество "Омега Инвест 2000" ЕООД. Въз основа установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно от органа по приходите и прието, че са установени данни за недекларирани приходи от ревизираното лице са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като ревизията е била извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. В отговор на първото ИПДПОЗЛ Р. е дал обяснения, че в качеството си на физическо лице не е извършвал търговска дейност чрез електронен магазин или друг вид магазин, като твърди, че лично или чрез упълномощено лице е получавал суми по наложени платежи чрез куриер ЕКОНТ, които суми за периода от януари 2013 г. до август 2015 г. включително са свързани с Договор за поръчка от 5.01.2013 г., подписан между него (като довереник) и лицето Н. Л. (като доверител), а за периода от септември 2015 г. до декември 2016 г. - с Договор за поръчка от 4.09.2015 г., подписан между него (като довереник) и дружество "Омега Инвест 2000" ЕООД (доверител), представлявано от Н. Л.. Р. е посочил, че и по двата договора е бил натоварен да извършва от свое име, но за сметка на доверителя, съответно - Н. Л. или "Омега Инвест 2000" ЕООД, правни сделки, изразяващи се предимно в изпращане на стоки по куриер до различни клиенти с наложен платеж, представляващ цената на стоката, като по силата на сключените договори е бил длъжен в края на всеки месец да предоставя на всеки от горепосочените доверители отчетна сметка по изпълнение на поръчките за месеца, чрез която да предаде сумите, които е получил от клиентите чрез наложените платежи за изпратените до тях стоки. Предвид задълженията му по договорите, Р. е отбелязал, че не разполага с информация или с документи за доставчиците на стоките. В обясненията е посочено, че във връзка с договора с "Омега Инвест 2000" ЕООД Р. е получил за сметка на възложителя суми от наложен платеж общо в размер на 244 165, 63 лева, а във връзка с договора с Н. Л. – сума, приблизително в общ размер на 177 000, 00 лева, тъй като не разполагал с документи за сумите по месеци. За периода на 2012 г. е заявил, че лично или чрез негови сътрудници, във връзка с негови лични дела, е получил от "Еконт Експрес" ООД около 22 000, 00 лева. В отговор на второто ИПДПОЗЛ от Р. са дадени обяснения, че стоките, които е изпращал по куриер, са му били предавани лично от лицето Н. Л. - един или два пъти в месеца, като документи са били съставяни само за предаването на парите, не и за предаването на стоката. Посочено е, че една от "доставките" обичайно била извършвана при отчитането на парите, събрани от наложените платежи за предходен период. По негови твърдения е липсвала необходимост от извършване на разходи за транспорт и съхранение, доколкото стоките били малки по размер и единична цена. Р. излага, че е бил подпомаган на доброволни начала от съпругата на брат му Ц. Р. - Н. Р., като част от сумите, които е предавал, са били получавани от нея. За доказване на посоченото обстоятелство са съставяни единствено ордери за предадените Р. суми, като в тази връзка към обясненията са приложени заверени копия на 49 броя приходни касови ордери, с дати на съставяне - началото на месеца, съгласно които К. Р. е приел от Н. Р. суми от наложени платежи в периода от 1.02.2.0013 г. до 1.07.2017 г. В допълнение са представени още 3 броя месечни отчетни сметки към договора за поръчка от 5.01.2013 г., сключен с Н. Л., за месеците юни, юли и август 2015 г. Обсъдени са от съда и резултатите от извършени насрещни проверки на Н. Л. - като физическо лице и в качеството на представляващ "Омега Инвест 2000" ЕООД, на Н. Р. и на Ц. Р.. Обсъдени са представените от "Еконт Експрес" ООД документи, писмени обяснения, както и справка по име и заявен от съответното лице пред куриерската фирма телефонен номер, за всички извършени куриерски и пощенски услуги за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2016 г., по които РЛ, Ц. Р. и Н. Р. са изпращачи и получатели. Изискани били и заверени копия на документите, с които са им изплащани събраните от Еконт суми от наложени платежи по -изпратените от тях пратки със стоки. Същите по вид доказателства били представени и от пощенските оператори "Спиди" ЕАД и "Европът 2000" АД, като в отговор на отправените искания от "Спиди" ЕАД са получени данни за изпратени 5 пратки от К. Р., по които на същото лице са изплатени суми от наложени платежи общо в размер на 549, 00 лeвa, а от "Европът 2000" АД е заявено, че РЛ не е било техен клиент. Въз основа на анализа им е направен извод, че за целия период общата стойност на наложените платежи за изпратените от К. Р. стоки е в размер на 113 843, 70 лeвa по 1978 броя товарителници, а за Н. Р. – в размер на 277 806, 82 лeвa по 4112 броя товарителници. След обобщаване на данните е установено, че общият размер на реализираните от жалбоподателя приходи от получени наложени платежи от извършени продажби на стоки от К. Р. и Н. Р. чрез куриерски дружества "Еконт Експрес" ООД и "Спиди" ЕАД за периода от 1.01.2012 г. - 31.12.2016 г. възлиза на 392 199, 52 лева. На следващо място административният съд е приел, че от налична служебна информация в приходния орган е установено, че "Омега Инвест 2000" ЕООД е било регистрирано по ЗДДС за периода от 19.06.2014 г. до 18.11.2015 г., като е било установено, че за времето от м. 07.2015 г. до датата на дерегистрацията му по ЗДДС, а именно - м. 11.2015 г. в подаваните от него дневници за покупки се установяват отразени единствено 3 броя покупки, на стойност 106, 29 лева, а в дневниците за продажби на дружеството за периода от м. 09.2015 г. до датата му на дерегистрация няма извършена продажба. На следващо място при извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че "Омега Инвест 2000" ЕООД има регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП с рег. № 372/1925 от 12.05.2016 г., но за така регистрираното фискално устройство няма генерирани Z-отчети, от което следва, че няма регистрирани продажби чрез ЕКАФП. В заключение административният съд е приел установяванията на решаващия орган, че ангажираните в хода на ревизията доказателства не следва да се ценят като годни доказателства, тъй като са съставени за целите на ревизионното производство. Съдът е обсъдил и кредитирал приетите заключения на съдебно-графическа експертиза (СГЕ) и съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), както и свидетелски показания на Н. Л.. Съгласно допълнително представени заключения по СГЕ, съдът е приел за установено, че подписите в представените оригинали на документи - договор за поръчка от 4.09.2015 г. и месечни отчетни сметки за м. 12.2015 г. и за 2016 г., както и РКО за 2016 г., са положени от Н. Л., а подписите за доверител в копията на документите - Договор за поръчка от 5.01.2013 г., месечни отчетни сметки за 2013 г., за 2014 г. и за м. 01 - м. 08.2015 г., са пренесени с помощта на техническо средство от оригиналите на Договор за поръчка от 4.09.2015 г. и месечни отчетни сметки за 2016 г. В тази връзка за да се отговори на въпроса кои подписи са положени действително от Л., с писмо от м. 02.2020 г. са представени оригиналите на документите - Договор за поръчка от 5.01.2013 г., месечни отчетни сметки за 2013 г., за 2014 г. и за м. 01 - м. 08.2015 г., във връзка с които съдът е поставил допълнителна задача на вещото лице - графолог, а именно - да извърши сравнение на представените документи с приложените по делото копия на тези документи и да отговори дали подписите в оригиналите на документите действително са положени от Н. Л.. Според представеното допълнително заключение, представените с писмо от 03.02.2020 г. документи в оригинал не са идентични с вече представените по делото копия на тези документи, като подписите положени в оригиналите на тези документи не са положени от Л., а са имитирани чрез пряко наблюдение и рисуване. На следващо място съгласно заключението по назначената и изслушана СИЕ за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2016 г. съдът е приел, че РЛ е осъществявало продажби чрез наложен платеж, като е получило суми от търговски сделки, извършвани нееднократно в общ размер на 392 199, 52 лева по 6094 броя пратки. Вещото лице е посочило, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК - като разлика между установените при ревизията доходи и установените разходи, като след разбивка за всяка година поотделно, вещото лице е достигнало до извода, че размерът на данъчната основа за всеки от периодите в РА е правилно изчислен. Обсъдени са и показанията на свидетеля Н. Л., който посочва, че фирмата му не е имала отчетност, касов апарат, не е декларирал извършваната дейност и не е плащал данъци за това, не е подавал годишна данъчна декларация. Посочил е, че през периода 2013 г. – 2016 г. същият е прекупувал стоки от различни пазари, които Р. пускал за продажба в интернет, като в резултат отчитал оборота на свидетеля и получавал комисионна от 170, 00 лева. Посоченото, съгласно обясненията на Л., било оформено писмено в началото на 2013 г. При предявяване на последно представените по делото в оригинал документи, свидетелят твърди, че същите са писани и подписани от него. Въз основа на така събраните доказателства съдът е приел, че правилно ревизиращите органи са приели, че К. Р. е извършвал продажба на стоки, за които е получил приходи/доходи, които не са били декларирани, поради което правилно е установено, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, и върху основата определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, правилно са определени и данъчните задължения на Р. по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за процесния период, както и задълженията за ДОО, ДЗПО и ЗО за същия период. Във връзка с откритото производство по оспорване автентичността на подписите на договори за поръчка от 5.01.2013 г., месечни отчетни сметки, пълномощно от 5.07.2018 г., писмо пр. № Р-04001517008313 и даденото заключение по назначената графическа експертиза, съдът е признал за успешно проведено оспорването на автентичността на подписите на договор за поръчка от 4.09.2015 г. и месечни отчетни сметки за м. 12.2015 г. и за 2016 г., както и РКО за 2016 г., като в тази връзка е посочил, че е останала недоказана неистинността на посочените документи. Колкото до оспорването автентичността на подписите на договор за поръчка от 5.01.2013 г., месечни отчетни сметки за 2013 г., за 2014 г. и до м. 08.2015 г., пълномощно от 5.07.2018 г. и писмо, пр. № Р-04001517008313, съдът е приел, че същото е проведено успешно и тези документи са неистински – подписите, положени в тях не са положени от Л., а са имитирани чрез пряко наблюдение и рисуване. В резултат на основание чл. 194, ал. 2, изр. второ от ГПК във връзка с § 2 от ДОПК съдът ги е изключил от доказателствения материал по делото. Изложеното е довело административния съд до извода, че за периода 2013 г., 2014 г. и до м. 08.2015 г. констатациите на ревизиращия екип и на решаващия орган за липса на доказателства, установяващи съществуването на договорни взаимоотношения между Р. и Л., а оттам и достоверността на твърденията на Р. за действия от свое име, но за чужда сметка при продажбата на стоки чрез изпращането им по куриер, са обосновани и правилни. Съдът не е кредитирал свидетелските показания на Л., тъй като е приел, че са противоречиви и непоследователни, дадени в качеството му на заинтересовано от изхода на делото лице, както и, че не не кореспондирали с останалите събрани по делото доказателства. Приел е, че липсват доказателства за количеството стоки, начина на предаване, респективно индивидуализация на същите и закупуването им. На следващо място съдът, при съпоставка на всички доказателства по делото, е приел, че заключението на вещото лице-графолог, касаещо подписите, положени на договор за поръчка от 4.09.2015 г. и месечни отчетни сметки за м. 12.2015 г. и за 2016 г., както и РКО за 2016 г. и истинността на посочените документи, не може да обоснове тезата, че К. Р. е действал от свое име и за сметка на трето лице при продажбата на стоки чрез изпращането им по куриер. Първоинстанционният съд е мотивирал извода си с липсата на представени доказателства за фактическо изпълнение на сключения договор с "Омега Инвест 2000" ЕООД по отношение на клаузите в него. В тази връзка съдът е приел, че при липса на безспорни доказателства, които да кореспондират помежду си и еднозначно да удостоверяват, че договорените отношения са действително изпълнявани, то месечните отчетни сметки за м. 12.2015 г. и за 2016 г. и РКО за 2016 г. не представляват убедително доказателство за фактическо изпълнение на договора от 2015 г., поради което и за този период съдът е приел, че РЛ е извършвало продажба на стоки, за които е получило приходи /доходи, недекларирани от лицето. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Спорът между страните по делото е свързан с установяване на факта, дали К. Р. лично и чрез негови сътрудници е доставял чрез "Еконт Експрес" ООД и "Спиди" ЕАД стоки до клиенти, които са му заплащани с наложен падеж или е действал въз основа на договори за поръчка от свое има, но за чужда сметка. На първо място по възражението за изтекла погасителна давност, настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В конкретния случай давностният срок за данъка върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ и задължителните осигурителни вноски (ЗОВ) по чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, установени за 2012 г., е започнал да тече от 1.01.2014 г., тъй като е следвало да се платят в срок до 30.04.2013 г. и изтича на 1.01.2019 г. (31.12.2018 г. включително), а за 2013 г. е започнал да тече от 1.01.2015 г., тъй като е следвало да се платят в срок до 30.04.2014 г. и изтича на 1.01.2020 г. (31.12.2019 г. включително) Ревизионното производство е започнало на 15.12.2017 г., когато е връчена първоначалната ЗВР № Р-04001517008313-020-001/29.11.2017 г. на Р.. До този момент за задълженията за 2012 г. са изтекли 3 години, 11 месеца и 15 дни и остават 1 година и 15 дни, а за тези за 2013 г. - 2 години, 11 месеца и 15 дни и остават 2 година и 15 дни. На основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК когато е започнало ревизионното производство по установяване на задължението давността спира - до издаването на акта, но за не повече от една година (до 15.12.2018 г.). В случая ревизионният акт е издаден преди изтичане на една година от започване на ревизията - на 14.08.2018 г. Този акт е обжалван по административен ред и е потвърден с решение на и. д. директор на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП с решение № 225/3.12.2018 г. На основание чл. 172, ал. 1, т. 4 ДОПК за времето на обжалването давността спира. В случая обжалването е в рамките на едната година по чл. 171, ал. 1, т. 1 ДОПК от започването на ревизионното производство на 15.12.2017 г. до 15.12.2018 г. Поради това възражението за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК за задълженията 2012 г. и 2013 г. се явява неоснователно. По същество на спора настоящият състав намира, че АССГ правилно е приел, че за периода 2012 г., 2013 г., 2014 г. и до м. 08.2015 г. по делото не са налични доказателства, които да доказват съществуването на договорни взаимоотношения между К. Р. и Н. Л.. Този факт е безспорно установен от заключението на съдебна – графологична експертиза, съгласно която е установена неистинността на подписите на Л. в договор за поръчка от 5.01.2013 г., сключен между Н. Л., в качеството му на доверител, и К. Р., в качеството му на довереник, месечни отчетни сметки за 2013 г., месечни отчетни сметки за 2014 г., месечни отчетни сметки до м. 08.2015 г., пълномощно от 5.07.2018 г. и писмо пр. № Р-04001517008313, Вещото лице е дало заключение, че подписите на Л. са имитирани чрез пряко наблюдение и рисуване, поради което не могат да докажат съществуването на твърдените от Р. контрактни отношения между него и Л.. Правилно на основание чл. 194, ал. 2, изр. второ от ГПК във връзка с § 2 от ДОПК съдът ги е изключил от доказателствения материал по делото, като от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, законосъобразно е приел, че за посочения период Р. не е доказал извършените от него действия по продажбата на процесните стоки да са основани на посредническа дейност. Необосновани, в тази връзка, са доводите в касационната жалба, че съдът не е кредитирал показанията на св. Л., с които е заявил, че е подписал посочените документи. Тези твърдения на свидетеля не се подкрепят от други доказателства по делото, а не на последно място следва да се отчете обстоятелството, че от ревизираното лице и св. Л. са представени документите с еднакво съдържание, но различни подписи за Л.. Неоснователни са доводите на касатора, че размерът на сумите, получени от К. Р., не е безспорно установен и доказан, доколкото в системата на "Еконт Експрес" не може да бъде извършена проверка по ЕГН, а единствено по име и телефонен номер на съответното лице – обстоятелство, създаващо според касатора възможности за съвпадение с други лица и фирми, притежаващи същите имена. Посочените твърдения, изложени за първи път в касационната жалба, са неоснователни и недоказани предвид факта, че в писмените си обяснения, дадени в хода на ревизията, К. Р., както и Н. Р., са потвърдили изпращането на артикулите по куриер. Представените от "Еконт Експрес" ООД документи не са били оспорени от ревизираното лице, нито изискани в оригинал. Не са направени и други доказателствени искания в тази насока, поради което законосъобразно и обосновано тези факти са приети от съда за безспорно установени. Обобщавайки горните факти и обстоятелства и предвид събраните доказателства, изводите на съда, че К. Р. е получил доходи за ревизирания период от извършване на търговска дейност по занятие, са правилни. Предвид обстоятелството, че касаторът е действал като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ, то лицето е извършвало организирането и управлението на търговската си дейност за свой риск, съответно за тази дейност подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО в УПФ и ЗО като самоосигуряващо се лице за посочения период. Налице е хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за наличие на укрити приходи и доходи, като изводите на АС – Плевен в тази им част са формирани при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване, касаторът не е представил доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи. С оглед на изложеното жалбата в тази си част е неоснователна, а обжалваното решение да бъде оставено в сила в тази част. В частта относно установени задължения за данък за 2015 /. м. декември/ и 20016 г. жалбата е основателна. При неправилна преценка на доказателствата съдът е приел, че през периода, обхващащ м. 12.2015 г. – м. 12.2016 г., РЛ не е действало от свое име и за сметка на трето лице при продажбата на стоки чрез изпращането им по куриер. Мотивите на съда в тази посока са противоречиви, тъй като разколебават значимостта на автентичните подписи, положени от Л. върху договор за поръчка от 4.09.2015 г. и месечни отчетни сметки за м. 12.2015 г. и за 2016 г., както и РКО за 2016 г. Въпреки, че е признал за успешно проведено оспорването на автентичността на подписите на цитираните документи, при формирането на решаващите си изводи съдът е съобразил останалите доказателства по делото, без да вземе предвид действителността на посочените документи. По този начин първоинстанционният съд е възпроизвел мотивите на решаващия орган, без да анализира доказателствата в тяхната съвкупност и да изложи собствени изводи, като не е кредитирал посочените доказателства. Действително тези доказателства са частни свидетелстващи и не се ползват с материална доказателствена сила, която има обвързващо съда действие единствено при официалните свидетелстващи документи. Ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежи на доказване по общите правила на ГПК. За да бъде отречен факта на уговореното между страните, получаване на сумите по месечните отчетни сметки за м. 12. 2015 г. и за 2016 г., както и РКО за 2016 г. съдът е приел, че свидетелят е заинтересован, тъй като на дружеството е извършена ревизия за процесните периоди. Този извод на съда не може да бъде споделен, предвид факта, че оспорените доказателства са представени пред органа по приходите в хода на ревизията и въз основа на тях касатора е подал данъчната си декларация за доходи през 2016 г. Тези декларирани обстоятелства са били обект на проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол № П-04001517113338-073-001/3.11.2017 г., в резултат на която е установено, че лицето е декларирало, че за периода 1.01.2016 г. - 31.12.2016 г. е получавалo суми по наложени платежи през куриерски доставчик "Еконт", свързани с подписан Договор за поръчка от 4.09.2015 г. между него, като ФЛ, и търговско дружество "Омега Инвест 2000" ЕООД. Налага се извода, че именно въз основа на тези декларирани от Р. факти е започнало ревизионното производство, поради което обсъдени ведно със заключението на вещото лице, неправилно не са кредитирани от съда. Довода на съда за липса на доказателства за количеството стоки, начина на предаване, респективно, индивидуализация на същите и доказателства за закупуването им, не могат да бъдат споделени, тъй като при същите факти за предходните процесни години е прието, че тези факти са установени и правилно е определен размера на данъчната основа за облагане.. Предвид на изложеното, следва да бъдат кредитирани приетите по делото: договор за поръчка от 4.09.2015 г. и месечни отчетни сметки за м. 12.2015 г. и за 2016 г., както и РКО за 2016 г., от които се установява факта, че ревизираното лице -касатор е действал от свое име и за сметка на трето лице при продажбата на стоки чрез изпращането им по куриер, за което е получавало месечно възнаграждение, като дохода е деклариран. С оглед на изложеното за този период приходните органи не са доказали обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, доколкото не се установява извършването от страна на РЛ на независима икономическа дейност, осъществявана чрез куриерски услуги редовно и с цел реализиране на приходи. С оглед на изложеното и като е достигнал до извода за липса на безспорни доказателства за фактическо изпълнение на договора от 2015 г., съдът е постановил неправилно решение в тази му част, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което да се отмени РА в частта, в която за периода м. 12.2015 г. – м. 12.2016 г. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и задължения за осигурителни вноски за самоосигуряващите се лица за ДОО, за ДЗПО-УПФ и за ЗО. Във връзка с горното за периода 2012 г., 2013 г., 2014 г. и м. 12. 2015 г. следва да бъде кредитирана допълнително извършената съдебно-икономическа експертиза (л. 2151 – л. 2168) досежно размера на задължителните осигурителни вноски по КСО, възлизащ на сумата от общо 18 077, 09 лева, ведно с прилежащите лихви, от които за ДОО - 8968, 48 лева, за ДЗПО – УПФ - 3503, 31 лева, за ЗО - 5605, 30 лева, както и досежно данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, в размер на 30 123, 69 лева, ведно с прилежащите лихви. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на касационния жалбоподател за присъждането на разноски за двете съдебни инстанции на К. Р. следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции в размер на 4851 лева с оглед претендирания размер на разноски и уважената част от касационната жалба, а на ответника по жалбата 4 321 лева. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,