Решение № 13214 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7113/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина против решение 2956/07.05.2024г. по адм. д. 2000/2024г. на Административен съд - София град. С решението е отменена Заповед О-45 от 29.01.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина, с която е отказано издаването на удостоверение за български произход на Е. А. А., гражданин на Турция и преписката е върната на административния орган за произнасяне при спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения, съставляващи по съществото си допълнителни мотиви към оспорения административен акт. Счита, че съдът неправилно тълкува разпоредбата на § 2, т. 1 ДР на ЗБГ. Твърди, че Е. А. А. не е от български произход, тъй като дядо му е български гражданин от турски произход. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването. Ответната страна Е. А. А. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отменена Заповед О-45 от 29.01.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина, с която е отказано издаването на удостоверение за български произход на Е. А. А., гражданин на Турция и преписката е върната на административния орган за произнасяне при спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Обсъждайки събраните по делото доказателства, административният съд е счел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, но изложените в него мотиви, обосноваващи крайния отказ за издаване на удостоверение за български произход, са формирани при съществени нарушения на административно производствените правила, а именно не е извършена надлежна преценка на представените по преписката доказателства. Съдът е счел, че по делото са представени достатъчно доказателства относно произхода на заявителя, поради което след отмяна на оспорения индивидуален административен акт е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението е правилно. Административният съд правилно е възприел фактическата обстановка и въз основа на нея е формирал правни изводи, съответстващи на материалния закон. Административният акт е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като представените от заявителя доказателства не са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и въз основан на тях са формирани погрешни фактически изводи - нарушение на чл. 7 и чл. 35 АПК. Правилно съдът се е позовал на представеното удостоверение за идентичност на имена, от което се установява, че Ш. А. и лицето, посочено в изселнически паспорт от 1950г. Ш. А. И. са едно и също лице. Правилно е и позоваването на общоизвестни факти като бившите имена на населените места [населено място] и град Шумен. Въз основа на това правилен е и изводът, че именно Ш. А. И., роден в България и изселен в Турция, е дядо на Е. А. А.. Противно на твърдението на касатора, от акта за раждане на Ш. А. не се установява, че датата му на раждане е [заличен текст], а само, че на тази дата е съставен самият акт. В касационната жалба липсват конкретни съображения в какво се състои необосноваността на решението. Изложените в нея доводи представляват по естеството си несвоевременно излагане на мотиви към административния акт, а именно тълкуване на понятието лице от български произход . Тези доводи не са били изложени не само в административния акт, но дори и пред първата инстанция и се изтъкват за пръв път с касационната жалба. Едва в нея касаторът съобщава допълнителни фактически и правни съображения по оспорения административен акт, като по този начин оспорващият гражданин губи възможността да се защити срещу тези съображения пред предвидените в закона две съдебни инстанции. Независимо от това, правилно АССГ е обсъдил приложението на материалния закон по същество, защото преценката за съществено нарушение на административно-производствените правила не може да се формира без да се прецени до каква степен съответното нарушение се е отразило на крайните фактически и правни изводи на административния орган. За прецизност следва да се посочи, че понятието "български произход" по смисъла на чл. 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България не е понятие, различно от "български произход" по смисъла на Закона за българското гражданство. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Неправилно касаторът свежда понятието "лице от български произход" до понятието "лице от българска народност или етнос", тъй като нито един от действащите закони не прави такава връзка. В конкретния разглеждан случай към преписката е налице документ, издаден от български орган, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗБЖИРБ. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Ответникът е предявил искане за заплащане на разноските, но поради липса на доказателства за сторени такива пред касационната инстанция, разноски не се присъждат. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение