Решение № 14679 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10275/2018 г.

Решение № 14679 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10275/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, гр. София, чрез юрисконсулт И. Минкова, против решение № 316 от 30.04.2018 г. постановено по адм. дело № 1035/2017 г. на Административен съд Хасково, с което е отменено решение № 16172 от 29.08.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут на О. Н., лице от мъжки пол, гражданин на [държава по произход]. В жалбата са развити доводи, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени подробни съображения касаторът моли на основание чл. 221, ал. 2 от АПК да бъде отменено обжалваното решение, в открито съдебно заседание пред ВАС, чрез надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Илиева, касационният жалбоподател поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че изложените в нея основания доказват правотата на взетото от административния орган решение. Ответната страна – О. Н., лично и чрез адв. Желев, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Прави искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се остави в сила обжалваното решение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд София - град, в производство по реда на чл. 87, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отменил по жалба на О. Н. от [държава по произход], решение № 16172 от 29.08.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на О. Н., за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, при съобразяване на дадените в решението указания. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че за да е правилно решението за отказ да се предостави бежански и хуманитарен статут, то следва да е надлежно обосновано с актуалното положение в страната по произход на молителя. Приел е, че за да постанови оспорения отказ административния орган неправилно е приел, че представената от чужденеца бежанска история е неправдоподобна и противоречива, респективно че последният не е направил релевантни твърдения за основателно опасение от преследване по някоя от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Съдът установил, че държавата на произход е [държава по произход], но чужденеца почти през цялото време живеел в Пакистан. Съдът е дал вяра на твърденията на лицето, че когато бил на 14 години, разбрал за себе си, че е с различна сексуална ориентация. Това била основната причина да напусне и Пакистан. С оглед на това, съда е приел, че направените от търсещото закрила лице твърдения в достатъчна степен обосновават преследване по този правнозащитим признак, касаещ хомосексуалната му ориентация, а административният орган е следвало да разгледа същите във връзка със законодателството и фактическата обстановка по третирането на хомосексуалните лица в държавата на произход на кандидата. Административният орган не е изследвал такива данни нито по отношение на [държава по произход], която държава се поддържа от кандидата за статут да е неговата държава по произход, нито спрямо Пакистан, откъдето идва чужденецът. С оглед на изложените съображения, съдът е направил извод, че отказът на административния орган да предостави бежански и хуманитарен статут на жалбоподателя следва да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението му да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което нарушение води и до неправилно приложение на материалния закон. Затова е счел, че се налага отмяна на решението на Председателя на ДАБ - МС и връщане на административната преписка за ново произнасяне по молбата за закрила. Така постановеното съдебно решение е неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на О. Н., гражданин на [държава по произход], срещу отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. В хода на съдебното производство първоинстанционният съд е извел необосновани изводи, които не се възприемат от настоящата касационна инстанция. В обжалваното решение, съдът е приел, че актът е постановен въз основата на пълно игнориране личните причини на чужденеца да напусне [държава по произход] /а след това и Пакистан/, като решаващо значение за различната му сексуална ориентация. Този извод се явява необоснован и в противоречие със събраните в хода на производството доказателства. На първо място съдът не е взел предвид, че самата принадлежност към определена социална група не е достатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец /т. 79 от Наръчника за процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН/. За да бъде предоставен такъв статут, не е достатъчно определен вид преследване да е характерно за дадена страна поначало, а следва преследването да е насочено конкретно спрямо търсещото закрила лице. В конкретния случай не са налице доказателства, че спрямо него е имало преследване или съществува риск от преследването му в бъдеще, по причини, посочени в ЗУБ. В тази част изводите на съда са формирани при несъответствие с установените по делото факти. От данните по приложената административна преписка и по-конкретно в проведеното интервю, като причина за напускане на [държава по произход], а след това и на Пакистан, лицето посочва, че причините, поради които е напуснал държавата си по произход, са, че когато бил на 14 години, разбрал за себе си, че е [сексуална ориентация]. Това била основната причина да напусне и Пакистан. В същото време чужденецът е заявил в интервюто, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради принадлежността си към определена етническа група – [етническа принадлежност] и заради изповядваната от него религия – [вероизповедание]. Според твърденията на чужденеца, когато бил на 14 години, семейството му го затворили в една стая и баща му и чичо му го б?ли, искали да го превъзпитат, както и стреляли срещу него. По-скоро сочените от чужденеца проблеми/ако действително са налице/ са от криминален характер и не могат да бъдат отнесени до нарушаване на основни човешки права. В този смисъл настоящата инстанция намира за правилен извода, който е направил административният орган, че чужденеца напуска мотивиран единствено поради своята различна сексуална ориентация, но заплахата срещу неопределен кръг от хора не ангажирала търсената закрила по ЗУБ, доколкото същият в хода на интервюто е заявил че "[сексуална ориентация] е забранена от исляма". Отделно от това, същият посочва, че поради същата причина бил заплашван и бит от баща си, но последният не попада сред субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ. Ето защо правилно административният орган е приел, че оспорващия не сочи факти, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обсъждането дали са нарушени конкретни права в държавата по произход или в трета държава се прави във връзка с преценка основанията за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, което е направено от административния орган. С оглед констатациите, че чужденеца не е преследван персонално, а страхът му от конкретни посегателства е необоснован, неправилен е изводът на АС-Хасково, че предвид данните за отрицателно отношение към хората с различна сексуална ориентация в [държава по произход], следва от административния орган да се обсъдят последствията, които биха били налице в случай на връщането му там. Това е така, тъй като опасност в по-общ план може да се свързва само с наличието въоръжен конфликт, какъвто въпреки напрегнатата ситуация в страната не е налице в Афганистан, нито в Пакистан. Също така, от доказателствата по делото е видно, че от продължителния период от време, в който е живял в [държава по произход] и Пакистан, чужденеца не е бил преследван, заради сексуалната си ориентация. Първоинстанционният съд не е изследвал внимателно съществените противоречия в бежанската история с оглед на подробния анализ на проведените интервюта в оспореното решение на административния орган. Ако първоинстанционния съд бе изследвал внимателно фактическата обстановка, в това число и интервютата дадени пред административния орган, би установил, че съществените противоречия и несъответствия, и степента на правдоподобност не позволяват кредитирането на обясненията на жалбоподателя, както относно причините за напускането на Афганистан, Пакистан, Турция, Иран, Саудитска арабия и пр., така и за това, че не се доказва извършено преследване с оглед на сексуалната му ориентация или други признаци по смисъла на чл. 8 ЗУБ, както за опасност от противоправни посегателства по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал и на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-877/17.07.2017 г. и Справка с вх. № МД-859/14.07.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ касаещи държавите Пакистан и Афганистан. На основание чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Цитираните справки са изготвени от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява официален документ и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях. При подробен анализ на същата съдът намира, че не следва извода за наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт на територията на Пакистан и Афганистан. С оглед изложеното и събраните по делото доказателства, в Пакистан и Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Не са налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут на лицето. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя в случаите, когато чужденецът е напуснал или е принуден да остане извън държавата по произход, поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, също така и когато в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезания или нечовешко отношение или тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Правилно, при тълкуването на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и на член 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, административният орган е извел извод, че по отношение на чужденеца не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Съгласно пълзящата скала, посочена в т. 39 на решението на съда в Люксембург и предвид оценяването, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледно насилие в Пакистан и Афганистан следва да е изключително, каквото не се установява видно от информацията. Не е установено спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. На основание изложеното до тук, настоящата инстанция счита, че обжалваното решение № 16172/29.08.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на О. Н., гражданин на [държава по произход], е обосновано и законосъобразно и поради това, решението на Административен съд Хасково като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената от О. Н., гражданин на [държава по произход] жалба против отказа на Председателя на ДАБ при МС да му предостави бежански и хуманитарен статут. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,