Решение № 12461 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 241/2011 г.

Решение № 12461 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 241/2011 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска "АГРО - ФРИГО" - ЕООД - гр. Нова Загора чрез пълномощника си Нели Арабаджиева на основание чл. 251 ГПК е поискало тълкуване на диспозитива на решението, с което Държавен фонд "Земеделие" - София на основание чл. 1 ЗОДОВ по адм. д. № 241/2011 г. на ВАС, III отд. е осъден да заплати на ищеца сумата 5 587 998 лв., съставляваща равностойността на незаконосъобразно отказана финансова помощ за изграждане и оборудване на обект по реда на Наредба № 36 от 27.08.2003 г. на МЗГ, ведно със законната лихва върху нея в размер на 717811,03 лв., считано от 06.01.2010 г. до окончателното им изплащане. В молбата за тълкуване се твърди от ищеца, че в ответната страна - Държавен фонд "Земеделие", е налице неяснота относно присъдената законна лихва и върху коя сума се дължи, считано от 06.01.2010 г. до окончателното й изплащане. Молбата за тълкуване е неоснователна. Съгласно чл. 251, ал. 1 ГПК споровете по тълкуване предполагат влязло в сила решение, а в конкретния случай решението от 15.04.2011 г. по адм. д. № 241/2011 г. на ВАС, III отд. в посочената от ищеца част като необжалваемо е влязло в законна сила. Тълкуването на решението и по-точно на неговия диспозитив би било основателно, ако са налице неясноти в него, които възпрепятстват изпълнението на решението. В конкретния случай съдът изрично е посочил в диспозитива си размера на дължимата като обезщетение сума, както и размера на сумата, съставляваща законна лихва върху нея. Лихвата по своята същност е едно акцесорно задължение и винаги предполага друг главен дълг, т. е. тя се дължи тогава, когато е налице друго парично задължение. Въпросът относно дължимостта на "лихвата" заедно с главницата предполага едно облигационно отношение, каквото в случая е налице. Действително съгласно чл. 203 и сл. АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица са допустими и основателни при отмяна на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, но производството по гл. "единадесета" от АПК е исково, свързано е с присъждане на суми като обезщетения и няма пречка да бъдат предявени претенции и за заплащане на лихва върху тези суми. Размерът в случая на дължимата лихва е определен с помощта на заключение на вещо лице, което не е оспорено от страните - възраженията по иска са в друга насока, но не са предмет на обсъждане в производството по тълкуване единствено на диспозитива на решението в осъдителната му част. Началният момент на заплащане на тази лихва е конкретно посочен - 06.01.2010 г., когато е предявен искът за заплащане на обезщетение, ведно със законната лихва. Вещото лице е изчислило тази лихва, видно от заключението му, за времето от отмяна на незаконосъобразния акт на Държавен фонд "Земеделие" с решение по адм. д. № 8148/2008 г. на ВАС до предявяване на иска. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за тълкуване. Дължимата сума като лихва е конкретно определена и в диспозитива не осъществява неяснота върху начина на изплащане. Лихва върху лихва се дължи само когато тя е уговорена съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ, но настоящият случай не е такъв. Възраженията на Държавен фонд "Земеделие" - София се отнасят до съществото на спора, който е приключил с влязъл в сила съдебен акт и не следва да се обсъждат, тъй като е друг предметът на настоящото производство. На основание изложеното ВАС