Решение № 2264 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9004/2019 г.

Решение № 2264 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9004/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Бест трейд къмпани" ЕООД, ЕИК – 203919441, подадена чрез управителя З. Георгиева, срещу решение № 185/29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 115/2019 г. по описа на Административен съд-Стара Загора. Според касатора решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административно- производствените правила, и е необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че органът по приходите неправилно е приложил нормата на чл. 176, т. 3 ЗДДС. Същият е длъжен да изложи мотиви, които са довели до избора на съответното решение, а не само мотиви по фактите – относно наличието на системно неизпълнение на задълженията по чл. 176, т. 3 ЗДДС. В тази връзка се позовава на решение на ВАС по адм. д. № 5067/2015 г. Твърди се, че по отношение на касатора не са налице условията на чл. 176 от ЗДДС, нито каквито и да е други обстоятелства, които да предпоставят прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен Актът за дерегистрация по ЗДДС. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от 13.01.2020 г. от юрк. Стоянова, в която излага доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Стара Загора е отхвърлил жалбата на "Бест трейд къмпани" ЕООД против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991802274248/7.11.2018 г., издаден от Началник отдел "Услуги за клиенти" в офис /Дирекция за обслужване Стара Загора при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с решение на № 43/28.01.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП- Пловдив. За да отхвърли жалбата против акта за дерегистрация по ЗДДС, съдът е приел, че същият е издаден в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В оспорения акт са изложени подробно фактическите основания, въз основа на които е прието, че са налице предпоставките на ЗДДС за дерегистрация и същите са отнесени към съответната материалноправна норма, поради което съдът е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви в акта. По съществото на спора съдът е формирал извод за материална законосъобразност на акта, а именно наличие на отрицателна разлика между активите на предприятието и неговите задължения ( 85 956. 54 лв. – 672 295. 98 лв.), съставляваща основание за дерегистрация, съобразно нормата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС. Според решаващия състав от страна на дружеството не са ангажирани доказателства, че активите, респ. задълженията, са с променени показатели към 7.11.2018 г., т. е. че е налице закупуването на дълготрайни материални активи и материални запаси, които да променят съотношението между активите и публичните задължения на дружеството. Що се отнася до публичните задължения, същите са актуални към датата на издаване на акта за дерегистрация, с оглед приложените по делото справки от публичния изпълнител, които включват и текущите задължения. Обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е неоснователна. В същата са изложени доводи за неправилно приложение на нормата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, а в случая процесният акт за дерегистрация е издаден при хипотезата на чл. 176, т. 4 ЗДДС. Разпоредбата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС предвижда, че при условията на оперативна самостоятелност органът по приходите може да прекрати регистрацията по ЗДДС в случай, че лицето има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Смисълът на нормата е да бъде създаден механизъм за прекратяване на регистрацията в случаите, при които стойността на активите, които могат да служат като реално обезпечение на публичните задължения, е по-малка от последните. По арг. от чл. 169 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдебният контрол при оспорването на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, е ограничен до проверка дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В случая оспореният акт съдържа фактическите и правните основания за издаването му, поради което съответства на изискванията за форма. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства, като са направени обосновани изводи за законосъобразност на обжалвания акт. При разглеждането и решаването на делото съдът не е допуснал процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Общият размер на събираните от НАП публични задължения към 7.11.2018 г. е 237 436,26 лева. Тези задължения надхвърлят стойността на активите на дружеството, намалена с неговите задължения. В случая активите са на стойност 85 956,54 лв., задълженията са 672 295,98 лв., т. е. размерът на активите е по-малък с 586 339, 44 лв. от пасивите на дружеството. Съобразно изложеното, обоснован е изводът на съда за наличие на предпоставките по чл. 176, т. 4 от ЗДДС, тъй като е доказано както съществуването на публичните задължения, така и тяхното превишение над намалените със задълженията стойност на активите. Съхраняването на специалната регистрация по ДДС на данъчен субект с публични задължения по-големи от редуцираните с другите му задължения активи е източник на опасност от загуба на данъчни приходи. Това определя прекратяването на регистрацията като съобразено с целите на гл. ХХV от ЗДДС. Като е достигнал до този краен правен извод, съдът е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП"-гр. Пловдив юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лв., определено на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 161, ал. 1 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,