Решение № 1787 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11703/2009 г.

Решение № 1787 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11703/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител Ж. Динева против Решение № 709/25.06.2009 г. на Административен съд - Бургас, IХ състав, постановено по адм. д. № 1449 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отменен акт за регистрация по ЗДДС № 20042080012099/30.05.2008 г. на "Мерида" ЕООД - гр. Сливен, издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Сливен, потвърден с Решение № РД-10-195/11.07.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас и в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1 100 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания, предвидени в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.), съгласно който всяко лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по - дълъг от последните последователни 12 месеца преди текущия, е длъжно в 14-дн. срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Неправилно съдът приел, че извършената сторно операция с дата 21.03.2008 г. води до намаляване на облагаемия оборот за периода, и съответно до липса на задължение за регистрация по ЗДДС. Съдът не съобразил осчетоводяването на фактурата от дружеството, нейното включване в книгата за приходите за 2006 г., както и че тя участва в декларирания приход за годината. Алтернативно се твърди, че дори и през 2008 г. да е извършена сторно операция, то към 30.09.2006 г. това обстоятелство не е било налице, а оттук и за "Мерида" ООД е възникнало задължение за регистрация. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение от касационната инстанция, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА. Ответникът по касационната жалба "Мерида" ЕООД - със седалище в гр. Сливен, я е оспорил с доводи изложени чрез управителя М. Шопова в писмен отговор. Счита, че по всички възражения от касационната жалба се съдържат мотиви в първоинстанционното решение, още повече че касаторът не оспорва липсата на проведени редовно ревизионно производство или проверка, респективно актът не съдържа самостоятелни фактически констатации. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. В първоинстанционното производство е установено, че на "Мерида" ЕООД - гр. Сливен е извършена ревизия относно задълженията за патентен данък относно периода 01.01.06 г - 31.12.2006 г.. Ревизията е приключила с ревизионен акт, съдържащ констатации, че за периода м. 06. - м. 09.06 г. ревизираното лице е достигнало оборот в размер на 53 725,70 лева. По реда на административното обжалване този РА е обявен за нищожен в частта относно установеното задължение за корпоративен данък. Приходните органи са издали две резолюции за осъществяване проверка на дружеството относно наличието на основание за регистрация по ЗДДС. На основание констатациите от РА № 200-800082/14.05.08 г. органът по приходите е установил, че облагаемия оборот е формиран от нощувки в хотел "Грамада", к. к. "Слънчев бряг". Според административният орган лицето е трябвало да подаде заявление за регистрация, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в срок до 14.10.06 г., поради което и на основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС е издаден процесният Акт за регистрация по ЗДДС. При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обоснования извод, че актът за регистрация е незаконосъобразен, тъй като същият е издаден въз основа на друг РА, с позоваване на неговите констатации. Освен това ревизионният акт е бил успешно оспорен поради което правилно е прието в първоинстанционното решение, че констатациите от РА не могат да служат за основание, на което да се издаде акта за регистрация по ЗДДС. Проверката за наличието на данни за регистрация по ЗДДС не е приключила с протокол по чл. 110, ал. 4 от ДОПК. Практически проверката не е събирала данни за облагаемия оборот, а се е позовала на констатациите от оспорения РА. В този смисъл настоящият касационен състав споделя първоинстанционния извод, че актът за регистрация няма самостоятелни фактически констатации, а препраща към констатациите на РА. Правилни са мотивите на съда, изложени и по съществото на спора, касаещ документирания с фактура № 4/28.09.06 г. приход в размер на 6 548 лева. Фактурата е издадена към "Аполо турист сървиз" ЕООД - гр. София, плащането е предвидено в брой, а за сумата е издаден касов бон от същата дата. С касова бележка № 1/21.03.2008 г. е сторнирана сумата с посочено основание - сторно фискален бон № 0007/28.09.06 г., неосъществена сделка. Вещото лице по ССчЕ е констатирало осчетоводяване на фактурата при "Мерида" ЕООД, но тя не е била осчетоводена от получателя "Аполо турист сървиз" ЕООД и впоследствие е анулирана. Издадения към фактурата фискален бон е сторниран. Изводът на административния съд, че няма плащане по цитираната фактура и нейната стойност не следва да участва в реализирания оборот за м. 09.06 г. се потвърждава от заключението на вещото лице. В т. 3 от заключението С. Арабаджиева е отбелязала, че поради липсата на счетоводно отразяване е невъзможно и плащането от страна на "Аполо турист Сървиз" ЕООД. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение