Решение № 1311 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2612/2012 г.

Решение № 1311 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2612/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при Първо районно управление "Полиция" (РУП) на Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас против решение № 41 от 11.01.2012 г. по адм. дело № 2278/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена заповед № 294 от 06.10.2011 г. на същия полицейски орган, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) Стоян Желязков Христов е задържан за 24 часа в помещенията на I РУП-Бургас. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като заповедта е издадена след изпълнение на материалноправните предпоставки, предвидени в текста. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против заповедта за задържане да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е незаконосъобразно. Неправилно съдът приема, че атакуваната заповед не отговаря на формалните изисквания на закона. Като индивидуален административен акт заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР следва да съдържа изброените в нормата на чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити. В случая в съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР в заповедта е посочено точно правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства довели до издаването й. Ето защо изводите на съдебния състав в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Заключението за нарушения на материалния закон също е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, осигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции. В случая неправилно съдът приема, че изброените предпоставки не се осъществени. От събраните по делото доказателства се установява, че задържаното лице Стоян Христов препятства изпълнението на задълженията на полицейските органи. Около 4.00 часа сутринта на 06.10.2011 г. в гр. Бургас служители на I РУП - Бургас извършват проверка на лек автомобил, като установяват самоличността на водача и на пътуващите с него. След като седящият до водача пътник (това е задържаният Христов) не представя документи за самоличност и заявява, че не носи такива, полицейските органи му разпореждат да отиде до служебния автомобил, за да бъдат предприети действия по съставяне на акт за нарушение по Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Това разпореждане, както и последвалото такова в същия смисъл не са изпълнени, което е основание за предприемане от страна полицейските органи на мярка за административна принуда и с оспорената заповед Стоян Христов е задържан в поделенията на МВР за 24 часа. При тези данни следва да се приеме, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за задържане на лицето са осъществени. Установено е, че Христов, въпреки отправено предупреждение, препятства изпълнението на служебните задължения на полицейските органи по проверка самоличността и установяване на нарушения по ЗБЛД. Ето защо следва да се приеме, че са налице основания за прилагане на описаната в заповедта мярка, насочена към обезпечаване на безпрепятствено осъществяване на служебните функции на полицейския орган, а изводите на административния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни. Обстоятелството, че издаденото против Христов наказателно постановление, с което същият е санкциониран за нарушение по чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, е отменено от съда (решения на Бургаския районен съд и на Административен съд- Бургас), не променя горния извод. Задържането по реда на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не е санкция за неизпълнение на разпореждане на органа или за осуетяване на полицейска проверка, а е мярка, насочена към обезпечаване на изпълнението на полицейските задължения. Поради това липсата на основание за реализиране на административнонаказателна отговорност не води до отпадане на мярката, ако основанията за прилагането й, както в случая, са изпълнени. Поради всичко изложено следва да се приеме, че са налице основания по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за задържане на Стоян Христов, издадената заповед е законосъобразна, а жалбата - неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение в противоречие със закона. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е основателен. Изводите на съдебния състав за липса на основания за задържане на Христов се опровергават от обясненията на останалите полицейски служители, извършили проверката. Обстоятелството, че същите са дадени след издаване на оспорената заповед не опровергава тяхната достоверност, която следва да се преценява с оглед останалите събрани доказателства. В случая обясненията на служителите са непротиворечиви и липсват доказателства, които да ги опровергават. Освен това, след като по преценка на съдебния състав "данните по делото са противоречиви и въз основа на тях не може да бъде направен несъмнен извод" относно фактите, необосновано остава заключението за липсата на основания за задържане на лицето - извод, който се основана на тълкуването само на част от доказателства. По тези съображения настоящият състав приема, че решението на Административен съд - Бургас е постановено в противоречие с доказателствата, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован и следва да бъде отменен. С оглед горния извод и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Христов против административния акт да бъде отхвърлена. Както вече се посочи, заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и след осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, поради което не са налице основания за нейната отмяна. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,