Решение № 7129 от 14.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано e по касационна жалба на С. Стоилов с [ЕГН] и адрес в София, [жк], подадена чрез упълномощен представител адв. Н. Дундов, срещу Решение 6598 от 11.11.2021 г., постановено по адм. дело 2031 по описа на Административния съд София-град за 2021 г., в частта, в която предявеният от него срещу Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация (ГД ГВА) иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е отхвърлен над присъдената сума от 200, 00 лв. до пълния предявен размер от 1000, 00 лв. С решението частично е уважен предявеният от С. Стоилов срещу ГД ГВА иск с правно основание по ЗОДОВ, като Главната дирекция е осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200, 00 лв. от общо претендираното от 1000, 00 лв., претърпени в периода от 30.09.2019 г. до 10.12.2020 г., в резултат на отменено, като незаконосъобразно, по съдебен ред Наказателно постановление (НП) 45-07-5/10.09.2019 г., издадено от Главния директор на ГД ГВА. Искът на Стоилов е отхвърлен в останалата му част за сумата над 200,00 лв. Със същото решение, съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 90,00 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в обжалваната му част. Сочи, като основание за отмяната му, нарушение на материалния закон. Твърди, че присъдената сума от 200, 00 лв. не се явява справедливо дължимо обезщетение за конкретния случай, тъй като е много ниска от гледна точка на покупателна способност и отдалечена от житейските и стопански реалности, в частност тези в Столицата. Изразява становище, че присъденото обезщетение е прекалено ниско, особено при съпоставка с необходимите разходи за достъп до съд, което превръща иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в неефективно средство за защита по смисъла на чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Приема, че по този начин обезщтетението няма практическа компесаторна стойност. За да аргументира неправилност на съдебното решение по отношение размера на присъденото обезщетение, се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд. Счита, че претендираният размер от 1000,00 лв. обезвреда е подценен, респ. се явява несъответстващ при съпоставката му с близо 7 пъти по-високата глоба по отмененото НП. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за липсата на значение на периода от 11.12.2020 г. до 20.12.2020 г. Посочва, че моментът на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на процесното НП е моментът, в който спорът за законосъобразността на наложената с това НП глоба приключва окончателно, като този момент е едва 20.12.2020 г. По изложените съображения иска отмяната на съдебното решение в обжалваната част, като неправилно, и постановяване на съдебен акт, с който исковата му претенция бъде уважена в пълния предявен размер. В условия на евентуалност, ако касационната му жалба бъде преценена, като изцяло или частично неоснователна, Стоилов иска отмяна на първоинстанционното решение, предмет на касационнен контрол, в частта му, с която на ответника по иска са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. Претендира сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и договор за правна защита и съдействие във връзка с производството пред настоящия съд. Ответникът по касационната жалба ГД ГВА със седалище и адрес на управление в София, ул. Дякон Игнатий 9, представляван от неговия ръководител главен директор Х. Щерионов оспорва касационната жалба в писмен отговор по подробно изложени съображения. Счита атакуваното решение в обжалваната част за правилно и мотивирано. Иска отхвърлянето на касационната жалба и потвърждаване на обжалваното решение в цялост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение, в обжалваната част, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред Административния съд София-град е образувано по искова молба на С. Стоилов с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ГД ГВУ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000, 00 лв., изразяващи се страх, притеснение и несигурност, засягане на честта му и накърняване на професионалното му име пред колеги, причинени му в резултат на отменено, като незаконосъобразно, по съдебен ред НП 45-07-5/10.09.2019 г., издадено от Главния директор на ГД ГВА за периода от 30.09.2019 г. (датата на връчването на НП 45-07-5/10.09.2019 г. на Главния директор на ГД ГВА) до датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на НП. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел от фактическа страна, че с НП 45-07-5/10.09.2019 г., издадено от Главния директор на ГД ГВА, на С. Стоилов е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000, 00 лв. за това, че в периода от 23.06.2018 г. до 28.09.2018 г. е управлявал въздухоплавателно средство, без същото да е имало удостоверение за преглед на летателната годност. НП е връчено на Стоилов на 30.09.2019 г. (разписка върху НП л. 12 от адм. дело 2031/2021 г. по описа на Административния съд София-град). С Решение 20265612 от 01.12.2020 г., постановено по НАХД 20288/2019 г. по описа на Софийския районен съд, НП е отменено. Съдебният акт, видно от отбелязването върху него, е влязъл в сила на 16.12.2020 г. (л. 101 от НАХД 20288/ 2019 г. по описа на Софийския районен съд). За доказване на претендираните от ищеца неимуществени вреди, по делото пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Ж. Желязков. В хода на съдебното производство са разпитани също свидетелите С. Тодоров и Л. Петров, които са установили горепосоченото нарушение и са участвали при съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН). При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че предявеният от Стоилов иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е процесуално допустим, а по същество основателен до уважения размер от 200, 00 лв. Счел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ, а именно отменен, като незаконосъобразен, властнически акт, издаден от административен орган в рамките на неговата компетентност, за който акт съдът посочил, че макар да поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност; вредни последици от този акт; причинна връзка между незаконосъобразния акт и тези последици. Мотивирал се, че макар по делото да не са представени медицински документи за влошено психическо здраве на ищеца, причинено в резултат на незаконосъобразното НП, събраните по делото свидетелски показания се явяват допустимо, относимо и достатъчно доказателствено средство за установяване на претърпени неимуществени вреди. Позовал се на съдебна практика на Върховния административен съд и отчел изразената от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) критика в пар. 175 от Раздел III от пилотното му решение от 27.01.2015 г. по делото Нешков и други срещу България , че съдилищата не допускат увреждане на здравето да се доказва чрез свидетелски показания, а винаги изискват експертни доказателства за това. Kредитирал показанията на разпитания по делото свидетел Ж. Желязков в частта им относно преживени от ищеца, вследствие издаденото НП, отрицателни емоции, които приел, че са рефлектирали пряко в личния му живот. Счел тези показания за обективни, вътрешно безпротиворечиви и житейски логични. Основавайки се на тях, приел за установено, че вследствие на издаденото НП Стоилов, който бил спокоен и весел човек, се променил, станал много притеснен и се чудел, как ще заплати наложената му глоба. Посочил, че всеки един утежняващ акт, какъвто е и процесното НП, е свързано несъмнено с негативни преживявания и емоции. Съобразил е също така, че размерът на наложената глоба надхвърля многократно минималната работна заплата за страната, като последната, съгласно Постановление на Министерския съвет 320/20.12.2018 г., към датата на издаване на НП, възлиза на 560, 00 лв. Взел предвид, че ищецът се грижи за своето многодетно семейство, като отглежда три непълнолетни деца. Приел е, че у него се проявила силна тревога и притеснение от наложената глоба, която била със значително висок размер. Счел, че ищецът изпитал силно безпокойство и стрес поради това, че размерът на наложената глоба е непосилен за заплащане от него, което пряко ще се отрази на грижите за семейството му. Тези негативни емоции, според съда, се проявили от съобщаването на ищеца за издаденото НП (30.09.2019 г.) до узнаването за неговата отмяна (10.12.2020 г.) За доказан съдът приел факта, че Стоилов е уведомил сам членовете на своето семейство за наложената му глоба. Мотивирал се, че това обстоятелство не влияе върху основателността на исковата претенция, тъй като искът на Стоилов не се основава на твърдения за преживени отрицателни емоции на членовете на неговото семейство. Приел, че по делото е останало недоказано твърдението на ищеца, че търпи негативни последици и в професионален план. При определяне на размера на търсеното обезщетение за обезвреда първоинстанционният съд се позовал на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Като отчел причинените на ищеца неимуществени вреди по вид, степен и интензитет, приел за справедливо обезщетение сумата от 200, 00 лв. Отхвърлил иска на Стоилов за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 1 000, 00 лв., както и за периодите от 10.06.2019 г. до 29.09.2019 г. и от 11.12.2020 г. до 20.12.2020 г. включително, като неоснователен. На основание чл. 10, ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно в частта относно определения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и в частта относно определената от съда крайна дата на търпене на вредите. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал необоснован извод, което е довело до неправилно приложение на материалния закон разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за доказаност на иска по своето основание. Безспорно е по делото наличието на незаконосъобразен властнически акт на административен орган, пораждащ наказателноправни последици и правен резултат от санкционираща административна дейност. Правилна е преценката на административния съд за наличието на претърпени негативни емоции и в този смисъл наличието на неимуществени вреди за ищеца. Обосновано е прието и наличието на причинна връзка между претърпените от Стоилов неимуществени вреди и отмененото по надлежния ред НП 45-07-5/10.09.2019 г., издадено от Главния директор на ГД ГВА. Съображенията на съда по този въпрос напълно се споделят от касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение. Неправилно е решението в частта, в която като крайна дата на периода, през който са търпени вредите се определя - 10.12.2020г., тъй като това не е датата на която решението, с което е отменено НП, е влязло в сила. Крайната дата на периода е 16.12.2020г., която е посочена от съда като дата, на която решението е влязло в сила. По отношение размера, до който е уважена исковата претенция, настоящият тричленен състав приема, че оплакванията, развити в касационната жалба, са частично основателни. Не е спазен принципът на справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не трябва да изхожда от собственото си схващане за справедливост, а от общоприетото такова . Мерило за общоприетото схващане за справедливост е съдебната практика относно размера на обезщетението за неимуществени вреди по казуси аналогични на настоящия. Съобразявайки именно съдебната практика по аналогични казуси ( решения на ВАС по адм.дела 11303/17г., 7264/18г., 4405/22г., 1248/20г. и др.), настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца през периода - от узнаване за НП до отмяната му с влязло в сила решение на съда, лични притеснения и тревоги от издаденото НП и размера на наложената глоба, е 500 лева. Недоказани са останали редица твърдени от ищеца обстоятелства, а именно - че е съпруг, както и че е баща на четири деца, три от които непълнолетни, имущественото състояние на ищеца към процесния период, за което се твърди, че е такова, че изпълнението на наложената глоба се явява непосилно за него, а така също, че се е наложило да защитава професионалното си име и чест пред неговите колегите. По делото не са представени съответните актове за гражданско състояние или удостоверение за родствени връзки, от които да се установи, че ищецът е съпруг и, че има деца. Също така липсват писмени доказателства - декларация за семейно и имотно състояние, извлечения от банкови сметки, от които да се прецени, налице ли е или не твърдяното от ищеца лошо финансово състояние към момента на издаване на НП и през периода до отмяната му. По делото са събрани противоречиви свидетелски показания относно отношението на колегите на ищеца към него след издаденото наказателно постановление. Според св. Желязков, за който е установено ( от неговите собствени показания), че е водил дело с ответника във връзка с издадено му НП във връзка с управлението на същото летателно средство, някои от колегите на Стоилов са казвали, че си го е заслужил, но повечето го виждали по друг начин. Св. Петров казва, че не знае да е имало коментар от колегите по съставянето на акта, а св. Тодоров е казал, че не бил чул да има някакъв отзвук за издаденото НП, както и че не бил чул да е имало коментари. При така посочените свидетелски показания, не може да се приеме за доказано твърдяното от ищеца обстоятелство, че е имало обсъждания, във връзка с които на ищеца му се е налагало да защитава професионалното си име и чест. По изложените съображения, настоящият състав на касационната инстанция преценява като неправилно решението на административния съд в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 300 лева над присъдената от 200 лева с решението. Частично основателна е жалбата на касатора и относно размера на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. След като е определил юрисконсултското възнаграждение съобразно приложимата наредба за заплащане на правната помощ, съдът е следвало да изчисли дължимия в случай размер пропорционално на отхвърлената част на иска. Изчислен по посочения начин , размерът на юрисконсултското възнаграждение, дължимо на ответника за първата съдебна инстанция е 80 лева. По тези съображения, решението в частта, в която на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение над този размер следва да се отмени. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ищеца, той и касатор в настоящото производство следва да се присъдят разноски в размер на 5,00 лева държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 113 лева, пропорционален на уважената част на касационната жалба.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия