Решение № 3394 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11710/2011 г.

Решение № 3394 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11710/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Асад Кхалил Хусеин, гражданин на Сирия, против решение № 256 от 25.07.2011 г. по адм. дело № 245/2011 г. на Административен съд - Смолян. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - заместник-директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Смолян, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Смолян е отхвърлил жалбата на Асад Кхалил Хусеин, гражданин на Сирия, против заповед № ОЧ-178/10.06.2011 г. на заместник директора на РД "Гранична полиция" гр. Смолян, с която жалбоподателят е принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" при МВР. Съдът е установил от фактическа страна следното: Съставен е обстоятелствен протокол за извършено нарушение /опит за нарушение/ на държавната граница рег. № 28267/10.06.2011 г., на основание на който от началника на ГПУ - Петрич е издадено предложение рег. № 28323/10.06.2011 г. за това, че на 10.06.2011 г. в 4,00 часа в зоната за отговорност на ГПУ - Петрич, при опит за нарушение на държавната граница от Р България за Р Гърция са задържани чужденци, един от които е Асад Кхалил Хусеин, без документи за самоличност, по негови данни роден на 05.12.1979 г. в Сирия, гражданин на Сирия. При първоначално проведената беседа в ГПУ - Петрич лицето е заявило, че иска да отиде в Р Гърция. Няма данни за негови регистрирани пътувания на територията на Р България и не може да се установи влизането му в страната по законоустановения ред. Със заповед № ОЧ-176/10-06.2011 г. на зам.-директора на РД "Гранична полиция" гр. Смолян на Асад Кхалил Хусеин е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България". С оспорената заповед, във връзка с организиране изпълнението на заповед № ОЧ-176/10-06.2011 г. и предвид, че лицето е с неустановена по законния ред самоличност и е налице опасност от укриването му на територията на страната, на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от ЗЧРБ жалбоподателят е принудително настанен в СДНЧ към дирекция "Миграция" при МВР, за срок до отпадане на пречките за изпълнението на принудителната административна мярка и организиране извеждането му от Р България. Съдът, въз основа на изложените фактически обстоятелства, правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. В § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е предвидено, че "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Съдът правилно е посочил, че чужденецът е с неустановена по надлежния ред самоличност, с намерение да използва страната като транзитен пункт за преминаване в други страни от Европейската общност и заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ е издадена с цел организирането и изпълнението на заповедта по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед не противоречи на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ касае изпълнението на приложената ограничителна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България", но провеждането на производство по този ред и неговият изход не рефлектира върху преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Наведените доводи в тази насока в касационната жалба са били релевирани и пред първоинстанционния съд, който аргументирано ги е приел за неоснователни. Неоснователно е и оплакването за самоцелно ограничаване на основни човешки права и свободи на лицето и злоупотреба с власт. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая предмет на съдебен контрол е законосъобразността на акта за принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, едва когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В настоящия казус при издаване на оспорената заповед няма обстоятелства, от които да се приеме, че не съществува възможност за извеждане на чужденеца от страната. Следва да се посочи, че обжалваната заповед има действие до отпадане на пречките за изпълнение на акта за принудително отвеждане - съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Законодателят е предвидил възможността в чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ след изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци, съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец да се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,