Решение № 8185 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1213/2018 г.

Решение № 8185 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1213/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Л." ООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. "С. Д." .№..., /съдебен адрес: гр. С., ул. "П. Л." .№..., вх. ..., ап. .../, подадена чрез процесуалния му представител адв. Б. З., против решение № 2073 от 27.11.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 643/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16002616005654-091-001/11.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП с решение № 90/22.02.2017 г., и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 625 лв. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи нищожността на РА или същият да бъде отменен като незаконосъобразен, както и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП - гр. П., ул. "С." № ... - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Р. по съображения, изложени в писмена защита, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 625 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16002616005654-091-001/11.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП с решение № 90/22.02.2017 г., с който на ревизираното дружество "Л." ООД са установени задължения за ДДС в размер на 23 453 лв. и лихва 4 673.96 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по 16 фактури, издадени от "Л. и." ЕООД за авансови плащания и доставки на трупно месо и карантия. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че ревизията е извършена при спазване на процесуалните правила, че РА е издаден от компетентни органи. Доказана е и валидността на положените електронни подписи в ЗВР, РД и РА. Обосновал е изводи за материална законосъобразност на РА, които се свеждат до следното: не са представени доказателства, че доставчикът разполага със стоките, посочени във фактурите - добити продукти/разфасовки от животни или живи животни, не са представени доказателства за това, че доставчикът разполага със собствени или наети бази за приемане и престой на живи животни, не са представени обяснения и документи, от които да се установи кога и по какъв начин животните са доставени в кланицата на ЕТ "К.-К. И.-И. И." в гр. Х., откъде са натоварени, от кого са превозени, предадени и приети. Пътните листове са издадени от жалбоподателя, а търговските документи - от трето лице - ЕТ "К.-К. И.-И. И.". Приемо-предавателните протоколи не се подкрепят от другите доказателства. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо. Неоснователен е доводът на касатора за нищожност на РА, свързан с материалната незаконосъобразност на решението, поради следното: Ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед № РД-09-456/04.04.2016 г. на директора на ТД на НАП. Същото е образувано със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/от 15.08.2016 г., издадена от П. Д. С., началник сектор "Ревизии", с която е определен ревизиращият екип и ръководителят на ревизията - А. Н. Б., главен инспектор по приходите, както и обхвата на задълженията - ДДС за периода 01.11.2014 г. - 30.04.2015 г. РА е издаден от компетентни орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 120 ДОПК относно формата и съдържанието на РА. В съдебно заседание на 22.05.2018 г. жалбоподателят беше уведомен, че във връзка с доводите му за това, че ЗВР, РД и РА не са подписани с валидни електронни подписи, съдът ще извърши проверка на информацията, която се предоставя от доставчика на адрес www. b-trust, org. При тази проверка беше потвърдено подписването на документите с квалифициран електронен подпис от посочените в тях лица, в какъвто смисъл е и заключението на СТЕ, прието в първоинстанционното производство. Неправилно първостепенният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал предпоставките за признаване правото му на данъчен кредит по процесните фактури. Видно от констатациите в РД с удостоверение за регистрация № 117/14.09.2007 г. на РВМС - Х. "Л." ООД е вписано в регистъра на обектите за производство и търговия на храни от животински произход с BG № 2604021 и осъществява дейността си в собствен цех в гр. Д., както и търговия с месо и хранителни продукти в два магазина в гр. Д. Видно от изложеното на стр. 22 от РД според ревизиращия екип представените от дружеството документи /товарителници, пътни листове и търговски документи/ доказват получаването на стоките от кланицата на ЕТ "К.-К. И.-И. И." в гр. Х., вкл. и по фактурите за авансово плащане, и транспортирането до производствената му база, както и влагането в производство и следващата реализация чрез облагаеми доставки /представени са нареждания за експедиция и фактури за продажби - 2234 л./. Липсват според органите по приходите доказателства за това, че "Л. и." ЕООД е действителният доставчик. Установено е, че ЕТ "К.-К. И.-И. И." е издал на "Л. и." ЕООД фактури за услуги "клане на животни", но от страна на ЕТ и на дружеството не са представени данни за предаването на животните в кланицата. Към всяка една фактура за доставка са приложени товарителници с изпращач "Л. и." ЕООД, получател и превозвач "Л." ООД, с вписано място на натоварване Харманли и разтоварване - Д., имена на шофьорите и рег. номера на превозните средства, собственост на жалбоподателя. Всяка товарителница съдържа подпис и печат на изпращача и подпис на шофьора като получил стоката, която е описана в товарителниците. Заедно с товарителниците са представени пътни листове с вписан маршрут Д. - Харманли - Д., протоколи за предаване и приемане и търговски документи по чл. 245, ал. 2 ЗВМД, в който е вписан ветеринарният регистрационен номер на обекта, от който произхождат - този на ЕТ "К.-К. И.-И. И." BG № 2601007, каквото е изискването на посочения законов текст. Според т. 40 от определенето на СЕС по дело C-159/14, Коела - Н, не може да се приеме, че не е извършена доставка на стоки по съображение че прекият доставчик на купувача не е получил стоката, а я е изпратил директно на купувача. Обстоятелството, че доставчикът не е представил документи за придобиване на живи животни, за това, че разполага със собствени или наети бази за приемане и престой на живи животни, за това кога и по какъв начин животните са доставени в кланицата на ЕТ "К.-К. И.-И. И." в гр. Х., откъде са натоварени, от кого са превозени, предадени и приети, само по себе се не може да обоснове извод за това, че получателят на доставката, е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама /т. 53 от цитираното по-горе определение/. Нито в акта, нито в решението на решаващия орган са изложени обективни данни за наличието на данъчна измама и в какво се изразява тя, съответно липсват мотиви, че правото на данъчен кредит се отказва поради злоупотреба от страна на самото ревизирано лице или друг доставчик. По изложените съображения решението на Пловдивския административен съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 325 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение