Решение № 7394 от 14.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. Б. от гр. Пловдив, чрез адв. Калчев, срещу Решение 1325 от 07.07.2023г., постановено по адм. дело 1587/2022г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспореното от него Решение 2153-15-163 от 29.04.2022г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив, както и потвърденото с него разпореждане [номер] по прот. 2140-15-686 от 06.10.2021г. на Началник ПО в същото ТП на НОИ. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Пловдив счита касационната жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Б., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че законосъобразно не е била отпусната поисканата от лицето лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово заявление вх. 2113-15-2172 от 16.06.2021г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и събрани допустими доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. По повдигнатите конкретни оплаквания в касационната жалба, касаещи доводи, че от една страна констатираното от административния съдия неправилно незачитане на период от 11 месеца и 11 дни стаж от втора категория, е само по себе си достатъчно основание за отмяна на неблагоприятния административен акт и връщане преписката на пенсионния орган. От друга се обосновава, че без основание не е признат от пенсионния орган, от ответника по касация, а и от първостепенния съд, стажа в периода 02.10.1987г. 01.12.1989г. при осигурителя СМУ Пътни строежи - Пловдив, като такъв от втора категория. Счита, че при допуснати нарушения на съществени процесуални правила не му е указано, респ. не са събрани съответни доказателства, чрез които да установи попадането на труда му по записа на било т.53а или т.26 от отменения, но приложим Правилник за категоризиране труда при пенсиониране /ПКТП/. По първото възражение следва да се посочи, че правилно административният съд не е отменил и изпратил преписката на пенсионния орган за ново произнасяне, след като е установил, че неправилно период от 11 м. и 11 дни е бил зачетен като положен стаж от трета, вместо от втора категория, тъй като заедно с признатия от органа осигурителен стаж от втора категория, то общият стаж от тази категория би възлезнал само на 13г., 01 м. и 14 дни., който е явно недостатъчен да покрие законовото изискване на чл.69б ал.2 от КСО от минимум 15г. осигурителен стаж от втора категория. Т.е. нарушение е налице, но то не може да се определи като съществено, след като не променя крайния извод, опредметен в акта по заявлението на лицето. Що се отнася до втората група доводи, то по евентуалното отнасяне на труда към т.26 ПКТП следва да се отбележи в по-общ план, че посочената новела изисква кумулативно наличие на: заемане лицето на длъжност машинист на различните видове строителни или пътни машини, а освен това необходимо е трудът да е по­ложен именно в отрасъл строителство и строителна индустрия , както изисква мястото на т.26 от отменения ПКТП. Последното е особено съществено, тъй като само така може да определи Б. като лице, из­пълнявало длъжности машинист на строителни или пътни машини . От друга страна разпоредбата на т.53а ПКТП сочи, че по нея се отнася труда на Водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьо­ри на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьо­ри от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната . Претен­цията на лицето е с оглед факта, че същият е заемал длъжността шофьор на машина, която е и превозно средство с голяма товароподемност. Тук зачитане може да е налице само, ако товароподемността е поне 12 тона. Т.е. за отнасяне труда на касационния жалбоподател по т.26 ПКТП(отм.) е необходимо установяване, освен че трудът е положен в отрасъл Строителство , и че лицето е заемало длъжност машинист на строителна или пътна машина и е управлявало такава. Видно е от записа в трудовата книжка на лицето, че там е посочена единствено длъжността шофьор без никакви други указания. Идентичен е проблемът и по установяване предпоставките на т.53а от ПКТП (отм.), доколкото тя изисква лицето, бидейки назначено на длъжност шофьор , да е управлявало товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона. В тази връзка съдът е допуснал писмени и гласни доказателства, изслушал е и заключението на вещо лице. От анализа на така събраните доказателства законосъобразно е прието, че не може да се установи отнасянето на спорния период било по т.26, било по т.53а ПКТП(отм.), след като не се установява при условията на пълно главно доказване от Б., че той е управлявал(бил е шофьор) на пътна, строителна или товарна машина с товароподемност над 12 тона. Фактът, че СМУ Пътни строежи е притежавало в спорния период и товарни/строителни машини, които могат да покрият изискванията по двата записа на ПКТП(отм.), не обосновава извод, че те са били управлявани от Б. и то за целия период от малко над две години. Всъщност по делото липсва дори писмена следа в тази насока, а само твърдения на касационния жалбоподател. Дори от разпитаните в о.с.з. на 11.01.2023г. от административния съдия свидетели А. и Н., се установява, че те визират управляван от лицето бетоновоз Роман , какъвто не се установи дружеството да е притежавало за процесния период. С оглед на това и във вр. с ограничението по чл.104 ал.10 КСО, законосъобразно първоинстанционният съдия, не е приел, че е безспорно доказан факта на управление от Б. именно на такъв товарен автомобил, за който да се налага да се преценя и каква е била товароподемността му. В тази връзка не може да се сподели и тезата на защитата на Б., че е била дължима преценка от съда за товароносимостта на всички товарни автомобили, собственост на работодателя му, при положение, че не се установява някоя от тях да е била управлявана от него. С оглед на това не може да се сподели и генералното възражение в касационната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на съществени процесуални правила(очевидно се реферира към чл.171 ал.5 АПК), след като е допуснал напрактика всички допустими и поискани доказателствени средства, но отделен е въпроса, че от тях не са били установени благоприятни за Б. факти. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по останалите спорни обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,