Решение № 13625 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9467/2013 г.

Решение № 13625 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9467/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Димитър Панайотов Илиев, Мирослав Димитров Илиев и Пламен Димитров Илиев за отмяна на влезлите в сила решение № 8349/12.06.2012 г. по адм. дело № 4304/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение и решение № 104/24.01.2012 г. по адм. дело № 1441/2011 г. на Административен съд - Бургас. Молителите представят като нови писмени доказателства скица от 3.01.2012 г., извлечение от имотен регистър с последно отбелязване от 1995 г., заповеди № 1252 и 1252а от 22.12.1987 г., акт за държавна собственост на недвижим имот от 18.01.1988 г., заповед от 28.12.1990 г., договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.01.1991 г., скица от 24.10.1997 г., скица от 24.04.1991 г. и план на сградата. В съдебно заседание представят оценителен протокол от 28.12.1990 г., писмо до ДСК за сключване на договор за заем, извлечение за плащания към ДСК. Молят решенията да бъдат отменени. Ответниците не изразяват становище по искането за отмяна. За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият петчленен съдебен състав взе предвид следното: Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалби на молителите против отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Бургас за изменение на кадастралната карта и регистър на гр. Бургас с нанасяне на имот с идентификатор 07079.609.183. Съдът приема, че условията на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 вр. с ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) не са изпълнени тъй като липсва съгласие на всички заинтересовани носители на вещни права или съдебен акт, разрешаващ спора им по исков ред и с решение № 104/24.01.2012 г. по адм. дело № 1441/2011 г., чиято отмяна се иска, отхвърля жалбите. Това решение е частично обезсилено с решение № 8349/12.06.2012 г. по адм. дело № 4304/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение по отношение на молителите Мирослав и Пламен Илиеви, като производството в тази част е прекратено, а по отношение на Димитър Илиев решението е оставено в сила. Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна съобразно посоченото в него основание, Върховния административен съд, петчленен състав, констатира следното: Искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая представените писмени доказателства не са нови или новооткрити. Част от тях като договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.01.1991 г., заповеди № 1252 и 1252а от 12.12.1987 г., оценителен протокол и писмо до ДСК са представени при разглеждане на делото в първата съдебна инстанция и са взети предвид при постановяване на съдебните актове. Останалите писмени доказателства също предхождат съдебните решения, чиято отмяна се иска, били са известни на молителите и при полагане на дължимата процесуална активност и грижа са могли да бъдат представени в съдебното производство. Освен това всички ангажирани от молителите доказателства са без значение за разрешаване на правния спор, тъй като са ирелевантни за производството по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Поради изложеното настоящият петчленен съдебен състав приема, че в случая не са представени нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК от значение за делото. Предпоставките на цитирания текст за отмяна на съдебните актове не са осъществени. Искането е неоснователно и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,