Решение № 4364 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2014 г.

Решение № 4364 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на финансите против решение № 16061 от 4.12.2013 г. по адм. дело № 3895/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменена издадената от касатора заповед № П-19/21.02.2013 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Анатоли Васков Великов от гр. София на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл във вр. с чл. 76 от ЗДСл, чл. 12, ал. 2 и 4 от НУРАСДА (отм.), чл. 13 НУРОИСДА и § 3, ал. 1 от ПЗР към НУРОИСДА като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Анатоли Васков Великов от гр. София е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за обоснованост и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Върховния административен съд, тричленен състав, е заповед № П-19/21.02.2013 г., издадена от Министъра на финансите, за прекратяване на служебното правоотношение на Анатоли Васков Великов на длъжност "директор" на дирекция "Финанси и управление на собствеността", с ранг V старши, считано от 25.02.2013 г., на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл: получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността за периода 1.01.2012 г. - 31.12.2012 г. при условията на чл. 76 от ЗДСл и Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. За да отмени оспорения административен акт, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаването му при съществени нарушения на административно- производствените правила и на материалноправните изисквания по чл. 76 от ЗДСл във вр. с чл. 12, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА - отм.), чл. 9, ал. 3 и чл. 12, ал. 2 от НУРОИСДА, които са опорочили определената годишна оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Формулярът за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността формално е съобразен с всички етапи от процедурата, но не отразява общото изпълнение на работния план и компетентностите на служителя за оценявания период. В първоначално изготвения работен план са възпроизведени задълженията на служителя по длъжностна характеристика без да са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението. Междинна среща по начина и със съдържанието, предвидено в наредбата, всъщност не е проведена - не е направен преглед на изпълнението на длъжността на оценявания относно реализирането на целите, определени в работния план и изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика, не са посочени и конкретни действия за подобряване изпълнението на длъжностните задължения от страна на служителя. Допуснатите нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА. Контролиращият ръководител е променил оценката с една степен в по-ниска - "Неприемливо изпълнение", за което в противоречие с изискването за обективност и целта на закона не се е мотивирал писмено в съответствие с чл. 76, ал. 7, изр. второ от ЗДСл. При неспазена процедура за атестация и неизготвена по надлежния ред оценка не е налице материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение поради получената възможно най - ниска годишна оценка при атестиране. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения. Разпоредбата на чл. 76 от Закона за държавния служител предвижда ежегодно оценяване на държавния служител за изпълнението на длъжността. Съгласно ал. 5 на чл. 76 оценяването на изпълнението на длъжността се извършва по следните показатели: постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи; показаните компетентности. Целите по ал. 5, т. 1 трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено, измерими по обем, качество и срокове (чл. 76, ал. 5 от ЗДСл). Редът за оценяване на изпълнението на длъжността се определя с наредба, издадена от Министерския съвет, по законова делегация от чл. 76, ал. 11 от ЗДСл. Създаването на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие е сред основните цели на оценяването на изпълнението, формулирана в чл. 1, ал. 2, т. 6 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), в сила от 1.07.2012 г. В разглеждания случай анализът на събраните по делото доказателства сочи, че поставената от контролиращия ръководител годишна оценка на изпълнението на длъжността, която е послужила като основание за прекратяване на служебното правооотношение, не е обоснована с обективно установени факти и обстоятелства. В приложения в административната преписка попълнен формуляр (Приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от НУРОИСДА) оценяващият ръководител е дал годишна оценка по чл. 17, т. 4 от НУРОИСДА "Изпълнението отговаря не напълно на изискванията". Контролиращият ръководител е упражнил правомощието по чл. 76, ал. 10 от ЗДСл и е намалил оценката на "Неприемливо изпълнение" без да изложи мотивиралите го фактически съображения. С чл. 21, ал. 1 от НУРОИСДА е предвидено, че контролиращият ръководител взема решението си, след като прегледа формулярите за оценка, като има право да изиска от оценяващите ръководители допълнителна информация и аргументация за оценките, да поиска допълнително мнение на други служители за работата на оценявания, както и да направи коментар, който да запише в съответния раздел на формуляра за оценка. След като получи допълнителните информации, аргументации, мнения и др. контролиращият орган е длъжен да изложи съображенията си, които според него водят до промяна на оценката. Коментарът на контролиращия ръководител е сред реквизитите на одобрения образец на формуляра за оценка по чл. 19, ал. 1, т. 1 и 3 от НУРОИСДА (Приложение № 2). Съгласно чл. 17, т. 5 от НУРОИСДА оценка "Неприемливо изпълнение" се поставя на служител, който едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията за обем, качество и срокове; б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1. Понижението на оценката, дадена от оценяващия ръководител, на оценка "Неприемливо изпълнение" като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл не е обвързано с обективни факти и обстоятелства, констатирани в отделните етапи на оценяването съгласно чл. 8, ал. 1 от НУРОИСДА. Контролиращият ръководител не е направил коментар във връзка с постигането на предварително определените цели, преките задължения, поставените задачи или показаните компетентности. Нарушено е материалноправното изискване по чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА оценяването на изпълнението на длъжността с годишна оценка да се основава на конкретни обстоятелства във връзка със степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Липсата на специални процесуални правила в хипотезата на чл. 76, ал. 10 от ЗДСл не освобождават контролиращия ръководител от задължението да обоснове промяната на оценката с обективно установими факти и обстоятелства, за да се спази целта на закона и да се реализира справедлива и прозрачна процедура за оценяване. Оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалния и на материалния закон и като я е отменил, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,