Решение № 12532 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12797/2018 г.

Решение № 12532 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12797/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Несебър, представлявана от кмета Н. Димитров, срещу решение № 1117 от 06.06.2018 г., постановено по адм. дело № 295/2018 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е изменено решение № 1/10.03.2017 г., изменено с решение № 3/08.06.2017 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ в частта, с която е определен размера на еднократното обезщетение за изплащане на наследниците на М. Янакиева при изпълнение на обект "ВЛ 10 кV за присъединяване на п/ст " Обзор" към ЕЕС за възникналия сервитут за имот № 53045.531.437 от 0, 428 дка и площ на сервитута 0, 188 дка, като обезщетението е увеличено от 1 507 лева на 3 762 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу решението на комисията по чл. 210 ЗУТ. Ответникът - Д. Георгиева, чрез адв. Д. Иванов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за тази инстанция. Ответникът – "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, чрез пълномощника си юрк. В. Мавродиева, поддържа становище за основателност на касационната жалба. Ответниците - Х. Христов, М. Димитрова, Я. Янчева, Н. Царев, К. Желязков, Ж. Коршутова и В. Желязков не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалба на Д. Георгиева срещу решение № 1/10.03.2017 г., изменено с решение № 3/08.06.2017 г. на комисията по чл. 210 ЗУТ в частта, с която е определен размера на еднократното обезщетение за засегнатите от сервитут 0, 188 дка от имот № 53045.531.437, находящ се в землището на гр. Обзор. Еднократното обезщетение е определено по искане на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД поради изпълнение на обект "ВЛ 10 кV за присъединяване на п/ст "Обзор" към ЕЕС. Съдът е приел, че оспореното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон в частта му, с която е определена пазарна оценка за засегнатите от сервитута 0, 188 дка от посочения имот. Изложил е съображения, че определената оценка не съответства на пазарната такава, поради което я е изменил, като е увеличил стойността на обезщетението от 1 507 лева на 3 762 лева. Този извод е основан на заключението на съдебно-техническата експертиза. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обоснован е изводът на съда, че оценката на комисията по отношение на сервитута за засегнатата част от имота на ответниците – физически лица е изготвена от компетентен орган, в предвидената писмена форма. Актът на комисията съдържа фактически и прави основания за приемането му. Правилно е прието, че не се констатират съществени нарушения на установената процедура. Според чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗУТ оценката се изготвя по пазарни цени, определена от комисия, назначена от кмета на общината. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗЕ размерът на обезщетението за сервитута се определя при прилагане на следните критерии: площта на имота, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограничението и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Размерът на обезщетението за процесния сервитут следва да бъде определен по пазарни цени към датата на издаване на оспореното решение на комисията. Приетото от органа и определеното от оценителя обезщетение, правилно е прието от съда като занижено и е изменено като незаконосъобразно с оглед пазарните цени, като това обстоятелство безспорно се потвърждава от заключението на съдебно - техническата експертиза. Настоящият състав не споделя доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се във възприемане на изводите на вещото лице при определяне на паричното обезщетение. Заключението на съдебно-техническата експертиза не е оспорено от страните. В проведеното на 09.05.2018 г. съдебно заседание процесуалният представител на касатора не е изразил становище да не се приема същото и изрично е заявил, че не прави искане за допълнителна експертиза или нова задача към вещото лице. Касаторът не е ангажирал доказателствени средства за оборване на определената със заключението оценка. Изготвената в хода на административното производство такава е основана също изцяло на осреднени офертни цени за продажби в района. Определената от вещото лице оценка е съобразена с предвидените в чл. 65, ал. 1 ЗЕ критерии, вкл. при прилагане на коефициент, отчитащ вида на сервитута и регламентираните в чл. 14 от Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти ограничения в сервитутната зона. В тази връзка настоящата инстанция намира изводите на Административен съд - Бургас за правилни и обосновани. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон при определяне на паричното обезщетение предвид разликата в цената на кв. м по 4 бр. сделки, които не са ползвани от вещото лице като пазарни аналози поради техния характер, вида, местонахождението и характеристиките на имотите в други местности. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника Д. Георгиева за присъждане на разноски за касационната инстанция. При липса на възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение претенцията следва да бъде уважена в пълния размер от 1000 лева съобразно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение