Решение № 3604 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8915/2009 г.

Решение № 3604 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8915/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Азис Юмер Сипахи от гр. Русе, против решение № 14/17.04.2009 г., постановено по адм. дело № 359 от 2008 г. по описа на Административен съд - Русе, I състав. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. В отношение на евентуалност се претендира обезсилване на част от обжалвания съдебен акт, като постановен по иск от компетентността на общите съдилища. Ответникът по касационната жалба - Агенция "Митници", не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение, взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Азис Юмер Сипахи срещу Агенция "Митници", по която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени вреди - преки и непосредствени последици от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответната страна по изземването и задържането на парична сума за периода от 17.07.2001 г. до 28.05.2008 г. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че при изземването от ищеца, на пренасяна от него валута с левова равностойност надвишаваща 5 000 лв, без същата да е декларирана съобразно изискването на чл. 11, ал. 2 от Валутния закон /отменен, действащ към 17.07.2001 г., когато на Азис Сипахи е съставен акт за установяване на валутно нарушение/ митническите служители са действали съобразно правомощията си по чл. 16, ал. 1 ЗМ и чл. 41 ЗАНН. Наред с това, предвид обстоятелството, че материалите по административно - наказателната преписка ведно с иззетата от физическото лице валута са предадени на органите на дознанието, /каквито по смисъла на чл. 48 от тогава действащия НПК са и определените съгласно заповед на министъра на финансите, митнически служители/ на 20.07.2001 г., когато на ищеца е повдигнато обвинение за осъществено престъпление по чл. 251 НК, правилно съдът е приел, че от този момент нататък не би могло да се приеме, че е налице бездействие на административни органи, попадащо в приложното поле на чл. 203 АПК, а само такова на органите на наказателното производство. Така с оглед разпределението на доказателствена тежест в процеса е прието, че не е установено твърдението на ищеца за понесени в периода 17.07.2001 г. - 28.05.2008 г. имуществени вреди, в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Агенция "Митници" при или по повод изпълнение на административна дейност. Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви в подкрепа на направените от него крайни изводи. Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания следва да се отбележи, че не би могло да се приеме застъпеното от касатора схващане, че след като административният съд е отхвърлил предявения иск, включително поради това, че за част от посочения в исковата молба период е констатирано бездействие, което обаче не попада в приложното поле на чл. 203 и сл. АПК, е следвало да препрати исковата молба на компетентния съд. Видно от наведените от ищеца фактически основания и отправеното до съда искане, правилна е дадената от решаващия състав, правна квалификация на предявения иск. В тази връзка от първоинстанционният съд са изложени подробни и правилни съображения, които се подкрепят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. Предвид изложеното, правилно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищеца имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно бездействие на митнически служители при или по повод изпълнението на административна дейност, то предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,