Решение № 6276 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13643/2020 г.

Решение № 6276 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13643/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на "Асат груп" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, [адрес], представлявано от управителя А. Х., чрез адв. Н. Б., против Решение № 925 от 12.11.2020 г. на Административен съд Пазарджик по адм. д. № 629 по описа за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № Р-16001319000859-091-001/27.11.2019 г., на органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив с Решение № 219 от 15.05.2020 г., в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 7 951, 00 лв., с прилежаща лихва в размер на 1 437, 92 лв., както и в частта за допълнително установен ДДС в размер на 271 471, 55 лв. с прилежаща лихва 46 983, 42 лв. за ревизираните данъчни периоди м. 01 и 02.2018 г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК.

Относно непризната вътреобщностна доставка (ВОД): Немотивирано първоинстанционният съд не оценил задълбочено и на практика неоснователно пренебрегнал приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, представения транспортен документ (екземпляр на ЧМР товарителница) и събраните гласни доказателства. Нарушени били правилата за разпределение на доказателствената тежест като на представени писмени доказателства в подкрепа на жалбата и свидетелски показания са противопоставени само твърдяни несъответствия между събраните документи. В нарушение на материалния закон съдът приел, че не са доказани предпоставките на чл. 7 и чл. 53 ЗДДС и не съобразил съдебната практика по прилагането им. В случай, че документите за доказване на ВОД и в частност транспортните документи се окажат с невярно съдържание, не следва да се приема отсъствие на ВОД. Това следвало от Решенията на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата по ДДС по дела С-409/04 Teleos, С-273/11 Mescek Gabona и С-492/13 Траум. Фактическите изводи на първоинстанционния съд не се обосновават и с информацията, събрана по реда на административното сътрудничество от чешката данъчна администрация; нито статутът на получателя на стоката, нито последващото разпореждане с нея е във властта на ревизираното дружество да проверява. При административния обмен е установено декларирането на вътреобщностно придобиване (ВОП) от страна на получателя (стр. 312 от делото на АС).

Относно отказаното право на приспадане на ДДС: Съдът не обсъдил резултата от проверката на доставчика "Орбит логистик" ЕООД, която установила наличие на склад (л. 513 от делото на АС), нито представените от доставчика доказателства, както и счетоводната експертиза, която провела стоковия поток и последващата реализация на стоката, по доставките на която е отказано правото на приспадане.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на РА в обжалваната част, както и присъждане на сторените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДДОДОП) Пловдив, черз юрк. Б., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Поддържа, че обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е доказана ВОД на стоки. Не е доказано нито транспортирането на стоката до територията на друга държава членка, нито плащането на доставката. Доказаните парични преводи били симулативни, като се има предвид тегленето на парите на каса веднага след получаването им. Обратно на поддържаното в касационната жалба проверките по реда на административното сътрудничество потвърждават направените от съда фактически изводи. Събраните гласни доказателства не доказват твърденията на жалбоподателя, както е приел и съдът. Решението е правилно и относно потвърдения отказ на право на приспадане. Не е доказано реалното предаване на фактурираната стока. Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

Пред първоинстанционния административен съд е бил предмет на оспорване РА, в частта му, с която на жалбоподателя са установени задължения за ДДС за м. 01.2018 г. в размер на 7 951, 00 лв. главница и 1 437, 92 лв. лихви поради непризнаване на правото на приспадане на ДДС по 5 бр. фактури с издател "Орбит логистик" ЕООД и предмет различни видове гъби и за м. 02.2018 г. в размер на 271 471, 55 лв. главница и 46 983, 42 лв. лихви поради непризнаване на ВОД по една фактура с получател физическо лице, регистрирано по ЗДДС в Република Чехия и предмет различни видове гъби.

Приходните органи приели, че реалността на доставките, по които РЛ е получател не е доказана, както не е доказана и ВОД на гъби с получател регистрирано по ДДС лице в Република Чехия.

За да отхвърли изцяло жалбата против РА, първоинстанционният съд е приел следното:

1. Относно ВОД на стоки съдът е приел, че не е доказано собствеността на стоката да е прехвърлена и стоката да е транспортирана до територията на друга държава членка.

Съдът е приел, че представеният в ревизионното производство транспортен документ – ЧМР товарителница, не съдържа задължителни реквизити. В клетката за получател на стоката е поставен само печат на физическото лице получател без подпис и данни за лицето, получило стоката. Представеният в съдебното производство подписан от получателя екземпляр на документа бил съставен за целите на оспорването на РА.

Събраните в ревизионното производство по реда на Регламента за административно сътрудничество данни за получателя Х. Т., притежаващ валиден ДДС номер в Република Чехия, но при липса на разрешение за постоянно пребиваване и на данни за реално осъществяване на стопанска дейност в тази държава и за последващо разпореждане с предмета на процесната ВОД, както и обстоятелството, че посоченият адрес на получаване на стоката представлява общежитие за чужденци, без складови помещения, където посоченият получател е пребивавал само 4 дни, според съда, обосновават извод, че стоката не е действително транспортирана до територията на Чехия.

Според съда, обосновано приходните органи са приели, че безспорните плащания по процесната фактура чрез банкови преводи са симулативни, защото са извършени между личните сметки на посочения като получател на стоката Х. Т. и управителката на РЛ А. Х., сумите са теглени касово веднага след преводите. Липсвали данни за произхода на платените парични средства, а посредничеството на разпитания като свидетел И. П. при извършването на преводите потвърждава извода за симулативни плащания.

Съдът е приел, че свидетелските показания на шофьора на автомобила, за когото се твърди, че е превозил стоката не опровергават констатациите на приходните органи.

1. Относно отказа на правото на приспадане, съдът е приел, че обосновано приходните органи са приели, че процесните фактури не отразяват реално осъществени данъчни събития по доставки на стоки.

Съдът приел, че жалбоподателят не е доказал от къде прекият доставчик се е снабдил с процесните стоки. Приел за недоказано транспортирането на стоките поради пропуски в попълването на представените пътни листа, както и плащането на стоката в брой. Изводите за нереалност на доставките не се опровергавали от свидетелските показания на свидетеля Л., които били твърде общи.

Първоинстанционното решение е постановено при необоснованост, довела до неправилно прилагане на материалния закон.

1. Относно процесната ВОД.

Законосъобразно съдът е приел, че тежест на лицето, което се позовава на ВОД е доказването на този факт, за освобождаване на доставката с нулева ставка. В съответствие със задължителната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС е приетото, че вътреобщностното придобиване предполага наличието на следните две условия: придобиване от получателя на доставката на правото на разпореждане в качеството на собственик с движима вещ и изпращането или превоза на съответната вещ до получателя на доставката, от продавача или от получателя на доставката, или за тяхна сметка, до държава-членка, която не е държавата-членка, от която се изпращат или превозват стоките. (Решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, Teleos, т. 27).

Пак от посочената практика следва, че за да се осигури правилното и ясно прилагане на освобождаванията на ВОД, е необходимо националните власти да определят условията, при които освобождават вътреобщностните доставки.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай доказателство за транспортиране на стоката до територията на друга държава членка е транспортен документ, защото транспортът е за сметка на доставчика – чл. 53, ал. 2 ЗДДС вр. чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС.

Необосновано обаче съдът е приел, че жалбоподателят не е представил такъв документ. Макар и неподписана от получателя международната ЧМР товарителница, представена в ревизионното производство, представлява такъв документ, защото с жалбата по административен ред против РА е представена нотариално заверена декларация на получателя на стоката Х. Т. от 03.04.2020 г., удостоверяваща получаването на стоката по процесната фактура. Товарителницата като частен свидетелстващ документ без материална доказателствена сила следва да се преценява с оглед на всички доказателства по делото. Декларацията на получателя компенсира липсата на подпис за получател на транспортния документ. В нея получателят на стоката е декларирал, че тя е доставена на друг адрес (различен от този по регистрацията на търговеца, който единствено е бил проверяван по реда на Регламента за административно сътрудничество) в същия град, а тази декларация изобщо не е проверена от приходните органи. В тази връзка, само по себе, обстоятелството, че на посочения в товарителницата адрес няма склад не означава, че стоката не е била разтоварена другаде, особено ако има доказателства затова. Липсата на подписи за изпращач и превозвач, при транспорт, организиран от доставчика, не представлява липса на съществен реквизит на документа, още повече, че в него е посочен точният регистрационен номер на конкретното превозно средство, подходящо за процесния превоз, за което има доказателства, че е наето от ревизираното дружество и управлявано от лице, наето по трудов договор от жалбоподателя, командировано за въпросния транспорт, за което е издаден и пътен лист. Въпросният шофьор под страх от наказателна отговорност е свидетелствал за обстоятелствата по транспортиране на стоката до територията на Република Чехия. Основателно в касационната жалба се поддържа, че тези показания са преценени прекалено критично от решаващия съд. Свидетелят подробно е описал обстоятелствата на транспортиране на стоката; при повече от двегодишен период от транспорта до съдебното заседание е нормално някои факти да не са останали в паметта на свидетеля. Показанията му, като цяло, се подкрепят от събраните писмени доказателства: приемо - предавателен протокол за предаване на стоката, пътен лист, командировъчна заповед, трудов договор с ревизираното дружество, договор за наем на превозното средство, документи за зареждане на гориво и за плащане на винетни такси.

Основателно в касационната жалба се поддържа и че не може да се възлага в тежест на ревизираното дружество да доказва откъде купувачът на стоката разполага с парични средства, за да я плати, както и дали и как се е разпоредил с нея след получаването. Това са все факти, за доказването на които жалбоподателят няма власт. Необосновано, накрая, съдът е приел за доказано, че плащането на процесната доставка е симулативно само защото то било извършено между личните сметки на получателя и представляващата РЛ, сумите са теглени касово веднага след получаването и преводите са ставали с посредничеството на трето лице. Последното, също разпитано като свидетел, подробно е изяснило обстоятелствата по реализиране на паричните преводи и е отговорило на всички конкретни въпроси на страните. Плащането, както и самата процесна сделка, не могат да бъдат обявени за симулативни само по подозрения, неподкрепени с никакви доказателства за действителните отношения на страните, различни от манифестираните.

По изложените съображения необосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването и в нарушение на материалния закон е потвърдил отказа за освобождаване на доставката.

1. Относно отказаното право на приспадане.

Решението е неправилно и в тази част.

Приемайки, че жалбоподателят не е доказал от къде прекият доставчик се е снабдил с процесните стоки и че не е доказан извършеният за сметка на доставчика транспорт, първоинстанционният съд, на практика, е потвърдил отказа на приходните органи на претендираното право поради действия на доставчика, възлагайки на ревизирания получател тежест на доказване за факти, които не е във властта на получателя да докаже. Константна е съдебната практика на Съда на ЕС, че това е недопустимо.

Съгласно Решение на СЕС от 21 юни 2012 година по съединени дела С-80/11 и С-142/11, т. 2 от диспозитива, "член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави (к. наш) и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател."

Обратно на приетото от първоинстанционния съд, показанията на свидетеля Л., търговски представител на фирмата доставчик към момента на извършването на доставките, подробно изясняват механизма на доставките и се подкрепят от събраните в ревизионното производство писмени доказателства. Основателно в касационната жалба се поддържа, че съдът необосновано е пренебрегнал приетото без оспорване експертно заключение, което е проследило последващата реализация на предмета на процесните фактури. След като стоката е получена от ревизираното дружество и с нея са извършени последващи облагаеми доставки, жалбоподателят е изпълнил материално-правните предпоставки за възникването на правото на приспадане на платения по тези доставки ДДС.

Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което по жалбата на ревизираното дружество - РА да бъде отменен в обжалваната част.

Разноски.

При този изход на процеса на касатора следва да се присъдят разноски за водене на делото в размер на 6 250 лв. за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение