Решение № 11944 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6685/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Клаули Фоксуел ООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Орсов, срещу Решение 3226 от 16.05.2023 г., постановено по адм. дело 2322/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РА-30-640/07.09.2021 г. на главния архитект на Столична община и е осъдено да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на касатора за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Клаули Фоксуел ООД срещу Заповед РА-30-640/07.09 2021 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл 225а, ал.1 ЗУТ е наредено на М. Стоянова, А. Стойнев, Н. Иванов, И. Иванов, С. Янева, Ц. Шаркова, З. Стойнева, С. Димитрова, Р. Марков, Е. Мишева, О. Стойнев, К. Вилка, Й. Стойкова, И. Богданова и оспорващото дружество, да премахнат незаконен строеж Второстепенна постройка с навес, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.2097.535 по КККР, УПИ VI-422, кв.89 по действащия подробен устройствен план. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с делегираните му правомощия със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че заповедта е издадена при спазване на общите административнопроизводствени правила, регламентирани от АПК, както и след изпълнение на предвидената в специалния закон процедура - административното производство е образувано със съставянето на Констативен акт 2021-25/15.06.2021 г.р връчен на оспорващото дружеството, с което е спазено изискването по чл.225а, ал.2 ЗУТ. Според съда, административния орган е изискал информация относно статута на имота, в който е изпълнен строежа, обследвал е времето на извършването му и приложимите материални разпоредби към този момент. Липсата на строителни книжа е наложила извода, че строежът е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ - извършен без изискващото се по силата на чл.148, ал.1 ЗУТ разрешение за строеж с оглед категорията му. Статутът на имота, в който е извършен строежа, както и приложимите нормативни актове към времето на извършването му /прието е, че строежът е извършен след 2011г./, от друга страна са обусловили крайния извод на административния орган за неприложимост на § 16, ал.1 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ, съответно за наличието на фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед. При издаването й съдът намира, че ответникът е приложил правилно материалния закон. Съдът е посочил, че процесният строеж е такъв от Vl-та категория, съответно по арг. от чл.147, ал.1 вр. чл.148, ал.1 ЗУТ за извършването му не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но се изисква издаване на разрешение за строеж. Такова по делото не се установило да е издавано, както и се установило, че процесният строеж не е част от обект ресторант Воденицата, тъй като процесиите постройки не са предмет на проекта на Ресторант 120 стола - долна лифтова станция /ресторант Воденицата"/. Отсъствието на издадено разрешение за строеж квалифицира строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2, предл.2-ро ЗУТ и съответно подлежащ на премахване по реда на чл. 225а, ал.1 ЗУТ - въз основа на заповед на кмета на общината, с оглед категорията му по чл.137, ал.1 ЗУТ. Изключение от посоченото правило законът предвижда, когато незаконният строеж има статут на търпим. Търпимите строежи са регламентирани в две разпоредби - § 16, ал.1 ПР ЗУТ и § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ като определящият приложението им критерий е времето на извършването им В първия случай, за да са търпими незаконните строежи, те следва да са изградени до 7 април 1987г. и да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. Във втората хипотеза строежите следва да са били изградени до 31 март 2001 г. и да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Съдът е счел, че от доказателствата по делото и приетото заключение на съдебно- техническата експертиза се установяна, че процесните постройки не са били изградени към 1986г., тъй като не са отразени в к.л.733 /изготвен 1986г./, нито са нанесени в одобрената кадастрална карта, за чието изработване е послужил кадастралният план, част от който е к.л. 733. Предвид това е приет за законосъобразен изводът на административния орган, че постройката допълващо застрояване, предмет на оспорената заповед, е изпълнена след 2011г. Аргумент в подкрепа на този извод се извежда и от съдържанието на Констативен протокол IV-387-1/13.02.2002r, съставен от служители на ДИСК, които при извършената от тях проверка са установили съответствие на наличните към 2002г. строежи в имота с одобрения проект на ресторант Воденицата. Доколкото процесният строеж не е предмет на тези проекти, то същият не е съществувал към 2002г Следователно, с оглед времето на изграждане на процесния строеж, изключенията, предвидени с разпоредбите на § 16, ал.1 ПР ЗУТ и § 127, ал 1 ПЗР ЗИД ЗУТ са неприложими спрямо него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване са Второстепенна постройка с навес, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.2097.535 по КККР, УПИ VI-422, кв.89 по действащия подробен устройствен план, които обстоятелства се подвърждават и от приета по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице изграденото на място съответства на описаното в заповедта. По делото се установява също така, че извършителят на процесните постройки е неизвестен, но същите се ползват от касационния жалбоподател Клаули Фоксуел ООД, както и че за постройките няма издадено разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване Второстепенна постройка с навес представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от шеста категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Правилно първоинстанционният съд приема също така, че описаната в заповедта постройка е изградена след 2011 г., доколкото по делото не е спорно, че същите не са били нанесени през 2011 г. в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. От доказателствата по делото и приетото заключение на съдебно- техническата експертиза е видно, че процесните постройки не са били изградени към 1986г., тъй като не са отразени в к.л.733 /изготвен 1986г./, нито са нанесени в одобрената кадастрална карта, за чието изработване е послужил кадастралният план, част от който е к.л. 733. Предвид това законосъобразен е изводът на административния орган, че постройката допълващо застрояване, предмет на оспорената заповед, е изпълнена след 2011г. Аргумент в подкрепа на този извод се извежда и от съдържанието на Констативен протокол IV-387-1/13.02.2002r, съставен от служители на ДИСК, които при извършената от тях проверка са установили съответствие на наличните към 2002г. строежи в имота с одобрения проект на ресторант Воденицата. Доколкото процесният строеж не е предмет на тези проекти, то същият не е съществувал към 2002г Следователно, с оглед времето на изграждане на процесния строеж, изключенията, предвидени с разпоредбите на § 16, ал.1 ПР ЗУТ и § 127, ал 1 ПЗР ЗИД ЗУТ са неприложими спрямо него. Неоснователно се явява и възражението на касатора, че оспорената заповед не е издадена в съответствие с целта на закона. В процедурата по издаване на заповеди по чл. 225а от ЗУТ административният орган действа служебно, като при установен незаконен строеж, който не е търпим, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, включително и гласни такива. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,