Решение № 11499 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4900/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", чрез юрк. Гавраилова, срещу решение 1269 от 26.02.2024 г., постановено по адм. д. 3465 по описа на Административен съд София-град за 2023 г. С атакуваното решение е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 34/27.03.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" гр.Пловдив, с който на "Напоителни системи" ЕАД са установени парични задължения по разрешително 01420024/19.04.2021 г., за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., в размер на 96 526.39 лв. главница и дължима лихва за забава в размер на 13 798.48 лв. В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е съобразил, че основанието за дължимостта на процесната такса за водовземане от повръхностен воден обект е регламентирано със Закона за водите, като законодателят в нормата на чл.194, ал.6 от ЗВ е предвидил конкретният размер на дължимата такса да се определя съгласно подзаконов нормативен акт. От представената с писмо вх.КД-05-221/24.01.2022 г. таблица за изчисляване на отнети обеми вода за напояване през 2021 г. съгласно Наредбата за водопотребление, е видно, че дружеството е превишило нормите на водопотребление съгласно Наредбата по чл.117а, ал.2 от ЗВ. Под упомената таблица самото дружество е посочило, че отнетият годишен обем е по-голям от обема по нормите за водопотребление и от това следва, че коефициентът за изчисление на дължимата такса, който следва да се приложи е 1.30. Съдът изобщо не е обсъдил това обстоятелство. А вещото лице е отговорило само на въпросите на жалбоподателя и не е проверило какви са реално отнетите количества вода и данните съгласно Наредбата по чл.117а, ал.2 от ЗВ. Неправилно решаващият състав на АССГ е приел, че в нарушение на задълженията си административния орган не е извършил проверка на декларираните данни при констатираното несъответствие. В случая не се касае за несъответствие, а за правилно прилагане на коефициентът по чл.12, ал.3, т.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което да бъде потвърден АУПДВ, като правилен и законосъобразен. Прилага писмено становище по делото. Ответникът - "Напоителни системи" ЕАД, оспорва касационната жалба, а по същество изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано становище, че касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосновават неговата отмяна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ 34 от 27.03.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който по отношение на "Напоителни системи" ЕАД са установени публични задължения във връзка с разрешително за водовземане от повръхностен воден обект 01420024/19.04.2021 г. издадено от министъра на околната среда и водите, за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., в размер на 96 526.39 лева /главница/ и лихва за забава в размер на 13 798.48 лева, представляващи такси за разрешено право за водовземане на повърхностни води от яз. "Жребчево", изграден на река Тунджа, в землището на с.Баня, общ.Нова Загора, обл.Сливен. При извършена проверка от експерти на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", е констатирано, че "Напоителни системи" ЕАД не е заплатило дължимата такса за водовземане за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и след отправена покана за доброволно изпълнение. Поради това на основание чл. 195б, ал. 1 във вр с ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите бил издаден обжалвания АУПДВ. Във връзка с установяване размера на дължимата такса за водовземане по делото е приета ССчЕ, според която дължимият размер на таксата е 73 514,21 лв. при използване на коригиращия коефициент 0.7 по чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, ползване на воден обект и замърсяване. При изготвянето на експертизата са сравнявани стойностите на количество воден обем съгласно разрешително за водовземане от повръхностен воден обект 01420024/19.04.2021 г. издадено от министъра на околната среда и водите и декларираното от дружеството реално отнето количество вода. Решаващият състав е стигнал до извод, че обжалваният АУПДВ се явява материално незаконосъобразен поради неправилно приложение на коефициента по чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата Изложени са мотиви, че при издаването на акта директорът на Басейнова дирекция е следвало да извърши надлежна проверка, за да определи правилно дължимата такса и като не е сторил това, процесният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на производствените правила, довело до материална незаконосъобразност на същия. Поради това административният съд е приел, че АУПДВ подлежи на отмяна, тъй като е налице неправилно приложение на чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата. Решението е неправилно. Безспорно между страните е установено, че отнетият годишен воден обем е 70 013 531 куб.м. С констативен протокол СЛ 368/04.11.2022 г. е установено, че водовземането по цели и направления се осъществява в съответствие с месечните графици за използване на водите на комплексните и значими язовири утвърден от МОСВ през месеците април , май , юни , юли , август, септември и октомври. Спорен по делото е въпросът за дължимия размер на такса за водовземане за периода 01.01.2021 г. 31.12.2021 г. и това дали същата следва да се определи като отнетото количество се умножи с коефициент 0.7 или 1.3. Първоинстанционният съд е кредитирал приетата по делото неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, като е посочил, че експертното становище подкрепя защитната теза на Напоителни системи ЕАД и не са налице основания дължимата такса по тарифата на да бъде определена при коефициент 1.3. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. За дължимата годишна такса за водовземане за 2021 г. е приложима Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Съгласно чл. 12, ал. 3 от Тарифата, когато водовземането е за напояване, единичният размер на таксата се умножава, както следва: 1. когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури по 0, 7; 2. когато отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2, за съответните култури по 1, 3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата, таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление по чл. 117а от ЗВ. Формулата, с която се определя таксата за водовземане от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство от водноелектрическа централа, е посочена в чл. 11, ал. 1. Единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води с цел напояване е даден в чл. 12, ал. 3, т. 1 и т. 2, като корекционният коефициент се определя в зависимост от отнетия обем, който в случая е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури. Първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелството, че видно от подадената от дружеството декларация по чл. 194б ЗВ е посочен отнет годишен воден обем в размер на 70 013 531 куб. м., което е под разрешеното количество в размер на 97 950 000 куб. м. Сравнявайки двете стойности административният съд е приел, че приложим е коефициентът по т. 1 в размер на 0.7, а не този по т.2 от разпоредбата в размер на 1.3, както твърди административния орган. По тези съображения е прието, че АУПДВ е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд, за да обоснове изводите си, сочи че и според заключението на ССчЕ, отнетото количество вода е по-малко от лимитативно определеното в разрешение 01420024/19.04.2021 г. издадено от министъра на околната среда и водите. От сравняването на подадените данни за отнетия обем вода от яз. Жребчево е видно, че количеството е 70 013 531 куб. м. и то е по-малко от лимита определен с разрешението за водовземане. Това сравнение е неправилно. Определянето на таксата за водовземане се извършва по формулата на чл.11, ал.1 от Тарифата - T= E x W, където Е е единичният размер на таксата, в зависимост от целта за която ще бъде ползвана отнетата вода. Ето защо при определяне на таксата се дължи сметка не само за отнетия обем вода, но и за нуждите, за които тя се ползва. Следващата разпоредба на Тарифата - чл.12, ал.3 определя още един критерии, който следва да бъде съобразен при изчисляване на задълженията - нормите за водопротребление определени с наредбата по чл.117а, ал.2 ЗВ. При произнасянето си решаващият състав на АССГ не е съобразил, че правилното определяне на приложимия коефициент по т.1 и т.2 на чл.12, ал.3 от Тарифата не зависи от сравнението между отнетото количество вода и нормите на водопотребление, определени с наредбата по чл.117а, ал.2 ЗВ. В разпоредбата на чл.12, ал.3, т.1 и т.2 от Тарифата е предвидено, че коефициентът е 0.7, когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ. Този коефициент е 1.3, когато отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ. Нормите за водопотребление, които са определени по отношение на Напоителни системи ЕАД за извършваната дейност по напояване са 4 759 000 куб.м. Използваната вода от дружеството е в размер на 70 013 531 куб.м. , което мнокогратно надвишава определените норми на водопотребление. По горните съображения настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е отменил оспорения АУПДВ, като е приел, че при издаването му е нарушен материалния закон. Административният орган е извършил правилна преценка на декларираните обстоятелства от Напоителни системи ЕАД, като е определил коефициент на база нормативно определените норми на водопотребление, а не при соъбразяване на разрешения лимит на водоползване от водния обект. В АУПДВ са направени две сравнителни таблици, които установяват отнетото количество вода от водния обект /декларирано от касатора/ и нормите за водопотребление съгласно наредбата по чл.117а, ал.2 ЗВ. Според данните от тези таблици разликата между нормативно определеното водопотребление - 4 759 000 куб.м. и реално ползваното количество вода - 70 013 531 куб.м. е 65 254 530 куб.м. Това надвишаване на нормативно определените норми на водопотребление обосновава прилагането на коефициент 1.3 съгласно чл.`12, ал.3, т.2 от Тарифата при определяне на таксата за водовземане, както е направено и в процесния АУПДВ. Ето защо настоящият състав намира, че административният орган правилно е приложил материалния закон, а преценката на съда е в противоречие с доказателствата по делото и приложимите разпоредби при определяне на таксата за водовземане от повърхностни води. Решението като неправилно следва да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на "Напоителни системи" ЕАД срещу АУПДВ бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на административния орган, но такова искане пред настоящата инстанция не е направено и съдът не следва да се произнася. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение