Решение № 5940 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2016 г.

Решение № 5940 от 12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Районен съд - Г. О. срещу Решение № 223/16.06.2016 г., постановено по административно дело № 276/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т. (АС В. Т.), с което отменено свидетелство за съдимост рег. № 1741/19.04.2016 г., издадено от Районен съд Г. О. (РС Г. О.) и е изпратено делото като преписка на същия съд за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател намира, че за лицето не е настъпила реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, поради това, че наложената глоба не е платена. Счита, че съгласно чл. 171 ДОПК погасителната давност е започнала да тече на 1.01.2012 г. и към момента не е изтекла. Посочва, че доброволно плащане на глобата може да бъде извършено и след изтичане на давностния срок. Иска отмяна на обжалваното решение и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При условията на алтернативност се иска да се отмени обжалваното решение и остави без уважение подадената жалба против свидетелство за съдимост на РС Г. О. Ответникът по касационната жалба, К. А. П. в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител адвокат Ц. Т. оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а постановеното решение за правилно, обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и в съответствие със съдебната практика. Иска решението да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, след като обсъди направените оплаквания в жалбата и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С Решение № 223/16.06.2016 г., постановено по административно дело № 276/2016 г. по описа на АС В. Т. е ОТМЕНЕНО Свидетелство за съдимост рег. № 1741/19.04.2016 г., издадено от Районен съд Г. О. с вписване на обстоятелството, че жалбоподателят е осъждан по НЧХД № 1660/2009 г. с Присъда от 20.04.2010 г. на Районен съд В. Т. и е ИЗПРАТЕНО делото като преписка на същия районен съд за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Административният съд приема, че свидетелството за съдимост по своя характер представлява официален удостоверителен документ, издаден въз основа на волеизявление на съдия, по ред, определен в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (Наредба № 8/2008 г. ФОДБС). Според първостепенният съд то следва да се квалифицира и като издадено в резултат на волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Счита, че самото свидетелство за съдимост по правната си природа представлява индивидуален административен акт, с правни последици за оспорващия, най-вече с оглед неговото съдържание. Посочва се, че в свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление, което е амнистирано или за което лицето е реабилитирано (чл. 39, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г.). Председателят на районния съд може да извършва преценка за отразяване обстоятелства свързани с осъждане, за което лицето е реабилитирано, само в случаите на издаване на справка за съдимост и предвид целта, за която се иска свидетелството за съдимост. Правото на преценка не може да бъде упражнено при издаването на свидетелство за съдимост, за което не е необходимо да се извършва преценка от компетентен орган. Счита, че по отношение на процесното наказание важат правилата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер. Според мотивите на обжалваното решение, факт е, че публичните държавни вземания, измежду които попада и глобата като наказание по НК се погасяват в установените от чл. 171 ДОПК срокове, като от разпореждането на публичния изпълнител - (стр. 28) се установява, че по отношение на изпълнителния лист по НЧХД № 166082009, този срок е изтекъл на 1.01.2015 г. Отделно от изложеното първостепенният съд счита, че в нарушение на принципа на чл. 34 и чл. 35 от АПК административният орган, не е дал каквато и да е възможност на жалбоподателя да се запознае с преписката и съдържащите се в нея документи, да го информира за възможността да плати задължението си към държавата. На последно място посочва, че независимо, че деянието остава престъпно по своя характер, административното наказание не се третира като осъждане, поради което, съгласно цитираната норма на чл. 39 от Наредба № 8/2008 г., същото не се отразява в свидетелството за съдимост. Предвид това от решаващия съд е достигнат краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради противоречието му със закона и процесуалните правила. Счита, че преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, посочени в мотивната част на съдебния акт. Решението е процесуално недопустимо. Свидетелството за съдимост е официален удостоверителен документ, издаден въз основа на волеизявление на съдия, при условия и по ред, определени в Наредба № 8 от 26.02.2008 г., удостоверяващо наличието или липсата на наложено наказание по чл. 37 НК. Данните, които следва да се впишат в свидетелството за съдимост са посочени в чл. 39 от Наредба № 8/2008 г. С подадената пред Административен съд- В. Т. жалба, всъщност е оспорено съдържанието на Свидетелство за съдимост рег. № 1741/19.04.2016 г., издадено от Районен съд Г. О.. Жалбоподателят счита същото за незаконосъобразно, защото неговото съдържание не е съобразено с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Наредба № 8/26.02.2008 г. за ФОДБС, чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Решаващият административен съд е възприел за основателна жалбата и отменил свидетелството за съдимост като незаконосъобразен административен акт, поради противоречието му със закона и процесуалните правила. Свидетелството за съдимост с оглед неговото съдържание не е административен акт, а официален свидетелстващ документ, който се издава от съд и удостоверява факти, свързани с наказателното право. Процесният документ не установява факти от административно правоотношение. Свидетелството за съдимост удостоверява обстоятелства от наказателното правоотношение, като в него се вписва дали е налице осъждане на лицето. В случая фактът на издаване на удостоверителен документ не означава, че е налице правоотношение извън сферата на наказателното право. Пропускът в Наредба № 8/2008 г. да се регламентират условията и ред на защита, срещу такъв документ не означава, че той е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Съдържанието на документ може да се оспорва само по административен, а не по съдебен ред, предвид разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от АПК. Не следва да се обсъждат доводите на касационната жалба - дали е налице и в кой момент е изтекла погасителна давност по отношение на наложената глоба - чл. 171 ДОПК, и настъпила ли е реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. АС В. Т. неправилно се е произнесъл по въпросите относно настъпила реабилитация по право, тъй като това е извън компетентността на административния съд, дефинирана в чл. 128, ал. 1 от АПК. Налице ли е настъпила реабилитация по право или не като институт на наказателното право, относим към факта и последиците от осъждането на едно лице е в компетентността на общия съд, в случая - на председателя на районен съд или определен от него заместник по смисъла на Г. четвърта "Свидетелства за съдимост и справки за съдимост" от Наредба № 8/2008 г. Анализът относно приложението на чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК не е в правомощията на административния съд. Общественото значение на реабилитацията е приключване на наказателното правоотношение. Същото не се контролира от административния съд, поради което неговото решение е недопустимо - 209, т. 2 от АПК. С оглед пълнота следва да се посочи, че същият извод не се променя от тезата, че предмет на съдебна проверка е волеизявлението за издаване на документ. В случая върху искането за издаване на свидетелство за съдимост е поставена положителна резолюция от 19.04.2016 г. Не е налице отрицателно волеизявление или отказ. Претенцията за съдържанието на документа е изразена едва в жалбата до административния съд и не кореспондира със заявеното (л. 14), където не е посочена точната длъжност, за която се кандидатства - чл. 35, ал. 1, т. 7 от Наредба № 8/26.02.2008 г., което да обоснове необходимост от удостоверяване на обстоятелства по чл. 34, ал. 3, изр. 1 от същата наредба. Няма и изрично изявление на лицето за необходимостта от удостоверяване на тези обстоятелства. Поради това, като е разгледал заявеният пред него правен спор за съдържанието на свидетелство за съдимост, Административен съд - В. Т. е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото следва да бъде прекратено (чл. 221, ал. 3 АПК). Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, трето отделение,