Решение № 3048 от 22.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) против Решение 459/24.11.2022 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. д. 543/2022 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16002421006611-091-001/18.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. При условията на евентуалност се прави възражение са прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът по касационната жалба Г. Николов, [ЕГН] с адрес: гр. Чирпан, [улица], [адрес] оспорва същата чрез пълномощника си адв. Найденов по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноски по делото. Представя списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Старозагорския административен съд е бил РА Р-16002421006611-091-001/18.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 281/04.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, с който на ревизираното лице Г. Николов от гр. Чирпан са установени на основание чл. 124а ДОПК дължими задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода от 2016 г. до 2020 г. вкл. в общ размер 7 155.36 лв. и лихви за забава към датата на акта в общ размер 2 512.21 лв. Според констатациите на приходните органи предоставените им от Еконт Експрес ООД данни сочат, че за периода 2015 г. 2020 г. Г. Николов е изпратил 324 пощенски пратки и е получил наложни платежи за 135 на обща стойност 3 735 лв., както и парични преводи на стойност 4 344 лв. (общо 8 064.50 лв.), а от Спиди ЕАД е получена информация, че през 2019 г. Г. Николов е изпратил 3 пратки, за които е получил наложни платежи на стойност 125 лв.; през 2020 г. е изпратил 20 пратки, за които е получил наложни платежи на стойност 441 лв. При така установените факти ревизиращият екип приема, че Николов осъществява дейност като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 от Търговския закон (ТЗ) без регистрация и на основание чл. 26, т. 7 ЗДДФЛ доходите му от тази дейност се облагат като такива от стопанска дейност като ЕТ. Тъй като тези доходи не са декларирани от него с ГДД и не са обложени с данъци, а и не е водена счетоводна отчетност, са налице според мотивите на акта обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Формирана е данъчна основа по ал. 2 на чл. 122 ДОПК, като поради липсата на документи, доказващи цена на придобиване на стоките, приходните органи приемат, че продажбата им е при надценка 15% и признават разходи за придобиването им. Определят данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ: за 2016 г. 32.22 лв.; за 2017 г. 93.39 лв.; за 2018 г. 262.57 лв.; за 2019 г. 338.74 лв. и за 2020 г. 390.33 лв. За тези години с РА не са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, а само за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ. Тезата на ревизираното лице е, че е продавало движими вещи, които са негови лични, придобити за лична употреба, които не са нови, както и движими вещи на родителите си, за които се е грижил (починали към момента на подаване на жалбата), т.е. това не е дейност на търговец по смисъла на ТЗ, осъществявана с цел печалба, а доходите от продажба на движими вещи съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ са необлагаеми. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо, както и че актът е издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, при провеждането на което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за материална незаконосъобразност на РА. Според него продажбите през процесните години, извършени от Николов, не са инцидентни с оглед броя им, който факт не се оспорва от него, но предвид количествата на продадените движими вещи (единични бройки), продажната им стойност и вида им, дейността му не е търговска и по занятие по смисъла на чл. 1 ТЗ. Описанието на вещите и стойността им показват, че имат домакински характер и са употребявани (дамаджани, столове, нож за острилка, бастун, легло за куче, лула, касетофон и др.). Количеството им е нормално за стоки за лична употреба. Според съда фактите сочат на вещи, придобивани в продължение на години и продадени с цел осигуряване на средства за издръжка (единствените доходи на лицето са доходи от наем), а не с цел печалба. Обстоятелството, че жалбоподателят се е грижил за тежко болния си баща, сочи, че той е бил материално затруднен. Допълнителен аргумент, изложен от съда, е този, че в хода на ревизионното производство не е установено продадените вещи да са рекламирани като такива за продажба чрез използване на специализирани онлайн платформи с цел получаване на максимална печалба. Не е установено каквото и да било друго проявление на икономическа дейност, поради което е основателен според него доводът на жалбоподателя, че е упражнил правото си да продаде собствените си лични вещи, а доходът от продажбите им е необлагаем съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, доколкото не са налице посочените в тази разпоредба изключения. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. В мотивите на Тълкувателно решение 2/2022 г. по тълкувателно дело 8/2020 г. на ОСС на първа и втора колегии на ВАС е посочено, че не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и следващите от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК. Посочено е също така, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО правопораждащият юридически факт за задължително обществено и здравно осигуряване е започването на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс. Според чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО , приложим за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. Едва с допълнението на този текст, обн. ДВ, бр. 102/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.