Решение № 12742 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11659/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл.59б, ал.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) срещу решение 4491/01.07.2019г., постановено по адм. дело 2734/2019г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед РД-15-200/20.02.2019 г. на директора на СЗОК и преписката е върната за ново произнасяне по заявление вх. 8221140/21.01.2019 г., съобразно мотивите на съдебното решение. Наведените в касационната жалба възражения досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на нормите, установени в чл. 25 от Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД за МД 2018г.), във вр. чл.59б, ал.5 ЗЗО са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу издадената заповед. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение - Доверие АД, представлявана от изпълнителния директор Д. Гугутков, чрез пълномощник адв. Галева от САК, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед РД-15-200/20.02.2019 г. на директора на СЗОК, с която е отказано сключването на допълнително споразумение към договор 22-2483/22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки по чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с НРД за МД 2018 г. с МБАЛ Доверие АД, частично по отношение оказване на болнична помощ за процедури с кодове *79.39 и *79.85 от ДЛА на КП 217.2 Оперативни процедури с много голям обем и сложност на таза, тазобедренната и колянната става и на КП 217.3 Оперативни процедури при множествени счупвания и / или луксации на таза, горни и долни крайници от Приложение 18A към НРД за МД 2018 г., изменен с Договор РД-НС-01-1-2 от 27.12.2018 г. за изменение и допълнение на НРД за МД 2018 г. В мотивите на заповедта е посочено, че заявеното от лечебното заведение представлява разширяване предмета на договора, относно което е налице забранителната разпоредба на чл. 596, ал. 5 от 330 и чл. 25, ал. 5 от НРД за МД 2018 г., поради което несъответствието с тези императивни разпоредби е пречка за изпълнение на изброените заявени дейности с кодове *79.39 и *79.85 по КП 217.2 и КП 217.3 и същите не следва да бъдат включени в предмета на договора за 2019 г. Административният орган приема, че единственото изключение от цитираните правни норми, също не е налице в конкретния случай заявените дейности с кодове *79.39 и *79.85 по КП 217.2 и КП 217.3 се изпълняват от други лечебни заведения на територията на СЗОК и не е налице недостатъчност съгласно НЗК, респективно потребност от такава медицинска помощ. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че процесната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до противоречие с приложимите материалноправни норми. Обоснован е извод, съобразно който доводът на административния орган относно липсата на предпоставки за сключване на допълнително споразумение в хипотезата на чл.59б, ал.7 от ЗЗО не се подкрепя от доказателствата по административната преписка, като и в самия акт не са налице фактически установявания в тази насока. Изложени са мотиви, че преценката за потребността от медицинска помощ следва да се извърши въз основа на оценка на потребностите и установена недостатъчност от директора на съответната РЗОК и след това да се обоснове извод за неприложимост на изключението по чл.59б, ал.7 от ЗЗО. С оглед на горното е формиран решаващ мотив за отмяна на процесната заповед, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила в противоречие на изискването на чл.35 от АПК. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 от АПК. Неоснователни са възраженията на касатора досежно допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Разпоредбата на чл. 57б, ал.7 от ЗЗО, в редакцията действаща към момента на издаване на акта (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), предвижда наличието на правна възможност за разширяване предмета на договорите и допълнителните споразумения, сключени с РЗОК, когато въз основа на оценка на потребностите и установена недостатъчност съгласно Националната здравна карта е налице потребност от медицинска помощ. Не е спорно между страните, че в предмета на сключения от жалбоподателя Договор 22-2483/22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки са включени КП 217.2 и КП 217.3, които са ограничени с кодове *79.39 и *79.85, като жалбоподателят със заявлението си за сключване на допълнително споразумение иска отпадане на ограниченията по тези КП. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд обосновано приема, че в обжалвания отказ не са обективирани фактически основания, подкрепящи довода на административния орган за липсата на предпоставки за сключване на допълнително споразумение в хипотезата на чл. 596, ал. 7 от 33О. В хода на образуваното административно производство, органът е следвало да извърши проверка и изготви оценка на потребностите от съответната медицинска помощ, и едва след това да обоснове правен извод за неприложимост на изключението по чл. 596, ал. 7 от 33О. По делото не се установява, преди произнасянето на директора на СЗОК, да е била извършена оценка на потребностите от медицинска помощ и преценка на недостатъчността съгласно НЗК, включително чрез събиране на относими писмени доказателства. Представеното от ответника и прието като доказателство писмо вх. 48-03-9/ 12.02.2019 г. на Столична регионална здравна инспекция, адресирано до СБАЛОТ Витоша ЕООД с копие до СЗОК, в което се сочи, че няма недостатъчност по КП 217.2" и съгласно НЗК в гр. София съществува излишък от разкрити 159 болнични легла по специалността Ортопедия и травматология, като издадено от некомпетентен орган в процедурата по чл. 59б от ЗЗО и адресирано до лечебно заведение, различно от ответника по касация, е неотносимо към предмета на спора. Горното не освобождава СЗОК от задължението й да извърши нарочна оценка на потребностите от медицинска помощ за всеки конкретен случай, както и да събере относими писмени доказателства към датата на произнасяне по съответното заявление. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обосноваващи преценката досежно липсата на релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи частичен отказ за сключване на допълнително споразумение към договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на съдебни разноски от страна на ответника по касация, предвид липсата на доказателства за реалното им извършване, такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,