Решение № 10487 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6176/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министерство на вътрешните работи гр. София, против Решение №1273/21.04.2026 г., постановено по адм. дело №468/2025 по описа на Административен съд – Плевен, с което е осъдено на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Министерство на вътрешните работи да заплати на Г. Ц. И. сумата от 10 225.84 (десет хиляди двеста двадесет и пет евро и осемдесет и четири евроцента) евро, обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт – Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.204 т.1, чл. 197, ал.1 т.6 от ЗМВР за твърдяно деяние по чл. 194, ал.2 т.3 от ЗМВР на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.210 ал.7 от ЗМВР е отнето почетно отличие на МВР „За доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ – III степен, отменено с влязло в сила Решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч. Присъдена е и сумата от 336,83 евро (триста тридесет и шест евро и осемдесет и три евроцента) лихва за забава за периода от 21.01.2025г. до 07.04.2025г., както и законна лихва върху главницата от 08.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането. В жалбата си Министерство на вътрешните работи гр. София поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и e необосновано, което представлява касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК, тъй като съдът неправилно и в противоречие с материалния закон е ангажирал отговорността му. При формиране на правните си изводи съдът неправилно е приложил закона и не е изпълнил в цялост задължението си да анализира в пълнота доказателствата по делото, в резултата на което е постановил неправилен и необоснован съдебен акт. Твърди, че е налице единствено първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, като останалите елементи не са доказани. Твърди, че в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е определил завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като безкритично е кредитирал свидетелските показания. Моли да бъде отменено съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове против Министерство на вътрешните работи. При условията на евентуалност моли да бъде намалено определеното обезщетение за неимуществени вреди и мораторната лихва присъдена в полза на ищеца. Претендира разноски. Ответникът - Г. Ц. И. моли да се отхвърли касационната жалба. Излага аргументи за нейната неоснователност и поддържа направените изявления пред първоинстанционния съд. Претендира адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е осъдено Министерство на вътрешните работи да заплати на Г. Ц. И., сумата от 10 225.84 (десет хиляди двеста двадесет и пет евро и осемдесет и четири евроцента) евро, обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт – Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.204 т.1, чл. 197, ал.1 т.6 от ЗМВР за твърдяно деяние по чл. 194, ал.2 т.3 от ЗМВР на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.210 ал.7 от ЗМВР е отнето почетно отличие на МВР „За доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ – III степен, отменено с влязло в сила Решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч; сумата от 336,83 евро (триста тридесет и шест евро и осемдесет и три евроцента) лихва за забава за периода от 21.01.2025г. до 07.04.2025г., както и законна лихва върху главницата от 08.04.2025г. до окончателното изплащане на вземането. Претендираните вреди произтичат от незаконосъобразна Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи, отменена с Решение № 2309/27.12.2024г. по адм.дело № 350/24г. по описа на АС-Ловеч, влязло в сила. С нея на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратено служебното му правоотношение и на основание чл.210 ал.7 от ЗМВР е отнето почетно отличие на МВР „За доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ – III степен.Твърди се, че е претърпял значителни неимуществени вреди, поради причинени му значителни и големи негативни преживявания – стрес, срам, притеснения, безпокойство, неудобства, засягане на репутацията и авторитета му. Създалото се в тази връзка положение се отразило негативно и на здравословното му състояние, както и на личния и професионалния му живот. Получил нарушения на съня от постоянния стрес, трудност при заспиването, лек и неспокоен сън, чести събуждания, заради наложеното дисциплинарно наказание. Заради неправомерната заповед градения с години авторитет пред колеги и приятели се сринал, което довело до понижаване на самочувствието му. Ищецът започнал да страни от близки и приятели, ограничил социалните си контакти. Достигнал до състояние на отчаяние и депресия, което се отразявало неблагоприятно и на отношенията в семейството му, тъй като не можел да обясни защо изобщо е наказан. Издаването на заповедта породило неприятно чувство за „нарушител“, въпреки че през цялата си служба винаги се стремял да спазва законите и разпорежданията на ръководството на МВР. Чувствал се некомфортно и от факта, че поради наложеното наказание загубил доверието на колегите си, относно правомерното му поведение и професионализъм. Като заместник ръководител на ОД на МВР-Ловеч и публична личност на ищеца били причинени отрицателни емоции и психологически преживявания. Бил накърнен и авторитетът му в обществото. Отнемането на почетните знаци, с които заслужено бил награден, още повече засилило нервното му напрежение, повишило раздразнителността му, имал прояви на непредизвикана избухливост, враждебност, гневност, трудно съсредоточаване, чувство на безполезност. С отнемането на почетните знаци била потъпкана и гордостта на И.. Твърди, че цялата му професионална кариера е преминала в системата на МВР, като последователно е преминал от най-ниското стъпало да най-високото в йерархията на една дирекция, като винаги се стремял да изпълнява стриктно и съвестно служебните си задължения. По време на службата си в МВР за повече от тридесет години ищецът винаги се стремял към безупречно поведение. Посочва се още в исковата молба, че ищецът е награждаван многократно при различни ръководства на МВР. Приемал служенето си като полицай като призвание. Твърди, че уволнението му било отразено широко в медиите и интернет пространството и станало достояние до широк кръг от лица, вкл. било съобщено по БНР. Твърди се, че и до момента ищецът търпи неприятни психологически емоции, въпреки че актът е отменен, като все още не е възстановил състоянието си на пълноценен човек. От фактическа страна административният съд установил, че със Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.204 т.1, чл. 197, ал.1 т.6 от ЗМВР за твърдяно деяние по чл. 194, ал.2 т.3 от ЗМВР на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и на основание чл.210 ал.7 от ЗМВР е отнето почетно отличие на МВР „За доблест и заслуги“ – III степен и „Почетен знак“ – III степен. Сочи се, че Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи е отменена от АС-Ловеч, като решението не е обжалвано и е влязло в сила на 11.01.2025г. Видно от заверено копие на амбулаторен лист № 240502092170/24г., издаден от доктор П. В. при преглед на ищеца на 19.02.2024г. ищецът споделил, че от няколко дни след психотравма станал напрегнат, тревожен, загубил настроение, лесно се разплаквал, появили се отново болки в стомаха, подуване, газове, потене на ръцете, не можел да спи, нямал апетит. Отбелязано било в графата „обективно състояние“, че ищецът е вътрешно леко напрегнат, контактен, със загрижен израз, мисловния му процес е свързан с отделни депресивни мисли, емоционално тревожен, леко дестимен, с понижена действена активност. Като терапия били изписани мисол и бриека. Установява се от извлечение от издание Mediamall от 20.05.2024г., онлайн издание Труд от 21.05.2024г. вестник Сега от 11.11.2025г., БНР от 11.11.2025г., ел.издание на Дарик, без данни за дата на публикуване и извлечение от ел.издание БНР, публикувано на 08.07.2024г., че в пресата били изнесени публикации, в които се съобщавало, че заместник директорът на ОД на МВР-Ловеч е уволнен дисциплинарно, че срещу него е имало досъдебно производство за кражба на ток, както и че бил замесен заедно с директора на ОД на МВР-Ловеч в скандал за осигуряване на достъп до класифицирана информация. Видно от справка с вх.№ 6860/02.12.2025г., издадена от РС-Ловеч и приложените към нея заварени преписи от съдебни актове, НОХД № 86/24г. по описа на РС-Ловеч е образувано на 30.01.2024г. по обвинителен акт на РП-Ловеч по досъдебно производство №32/2021г. по описа на ОСС при ОП-Ловеч. Последното е образувано на 14.12.2021г. въз основа на постановление на прокурор от РП-Ловеч, с което е възложено разследването на следовател при ОСС за престъпление по чл.234в, ал.1 от НК срещу Г. Ц. И.. На 21. 11.2024г. по делото е постановена Присъда № 30/24г., с която Г. Ц. И. бил признат за невиновен в това, че на неустановена ден в периода от 08.12.2014г. до 13.11.2019г. в гр. Ловеч осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЧЕЗ Разпределение България„ АД- гр. София, като създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.234в, ал.1 от НК. С Решение № 128/13.10.2025г. по ВНОХД №245/25г. по описа на ОС-Ловеч присъдата е потвърдена и е влязла в законна сила. Установява се от представената от д-р К. П. при МБАЛ „Проф.Д-р Параскев Стоянов“ АД-гр.Ловеч документация, че ищецът е диагностициран с основна диагноза [заличен текст], като му били направени прегледи на 29.07.24г., 26.07.24г., 07.08.24г., 07.11.24г., 24.03.25г., 09.06.25г., 25.06.2025г., 25.08.25г., 28.08.25г., 25.09.25г., 24.10.2025г. и 25.11.2025г., всички при амбулаторни условия. Установено било, че освидетелствания бил в добро общо състояние и бил насочен за хранително-двигателен режим с цел постигане на контрол на рисковите фактори, като му били обяснени възможните странични действия на лекарствената терапия. В резултат от консултация със специалист от 09.06.2025г. е отбелязано, че пациентът е с епизоди с повишаване на артериалното налягане. Установява се от заверено копие от болничен лист № Е20251994092 – л. 213 от делото, че Г. Ц. И. е бил в отпуск поради временна неработоспособност в периода от 27.11.25-26.12.2025г., с диагноза [заличен текст]. Установява се от представеното от ищеца и неоспорено от ответника становище с изх.№ 13904/16.12.2025г., издадено от криминални психолози при „Ассет“ ЕООД – гр.София относно актуалното психологично състояние на Г. Ц. И., че в емоционален план у И. се наблюдават завишени нива на тревожност и силен непреработен стрес, които се изразяват и по време на беседата във физиологични промени, състоящи се в пребледняване на лицето, тремор на ръцете, потене, засилена жестикулация при илюстриране на ключови моменти от разказа. В хода на психологичната беседа са установени редица признаци, които са показателни за наличието на остра стресова реакция, изразяващи се в тревожност, потиснатост, затваряне в себе си, безсъние, кошмари, апатия към заобикалящата го среда, липса на желание за комуникация с околните, нежелание за хранене. Тези състояния се влошават вечер, като са придружени с изпотяване, затруднено дишане, което на моменти води и до загуба на съзнание. Установени са данни за наличие на психосоматични прояви от страна на стомашно-чревната система, които корелират с продължително преживяно психо-емоциално напрежение, хроничен стрес и повишена тревожност. Хроничният стрес и продължителното тревожене активират автономната нервна система и това може да доведе до прояви с функционален стомашни оплаквания като болка, тежест, гадене, киселини, промени в апетита и нарушено храносмилане, без наличие на първична органична причина или при обостряне на вече съществуващо соматично състояние. В заключение становището е, че е налице състояние на остра стресова реакция, в съчетание с висока тревожност, които са довели до развитие и поддържане на психосоматични прояви от страна на гастроинтестиналната система. Установена е причинно-следствена връзка между преживените стресови събития, утежнени от емоционална ангажираност и притесненията на членовете на семейството, и настъпилите психосоматични симптоми. Тревожността се поддържа и усилва, както от обикновените служебни обстоятелства, така и от субективното преживяване на отговорност към близките лица. Констатираните нарушения оказват неблагоприятно влияние върху психичното и соматичното здраве на изследваното лице, без да водят до тежко психично разстройство или пълна загуба на работоспособност. Състоянието може да бъде определено като потенциално обратимо при адекватна медицинска и психологична интервенция, както и при редуциране на стресогенните фактори. По делото е назначена психологично-психиатрична експертиза. Видно от заключението на вещите лица по нея, ищецът не се води на ДН към ОДНБПЗ, няма регистрирани хоспитализации в Психиатричните клиники към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, като има регистриран амбулаторен преглед при психиатър на 19.02.2024 г. Във връзка със съдебния процес ищецът споделил психични преживявания, свързани с накърнена чест и професионално достойнство и произтичаща потребност да защити и утвърди представата си за справедливост и овъзмездяване за личните си неблагополучия, реабилитиране на имиджа си и възстановяване на накърнения си професионален и личен авторитет като проявява постоянство и последователност при следването на целите си, заявявайки че преследва истината. При освидетелствания е характерен защитен механизъм е интелектуализацията и соматизацията като разнообразните физически оплаквания отразяват персистиращо напрежение, тревожност и емоционален дискомфорт. Предразположен е да соматизира тревогата и неудачите в социален план. Лица с оформения профил разкриват неопределени здравословни оплаквания, които се увеличават при стрес и отшумяват с изчезването му. Обикновено липсват външни прояви на силна тревожност и депресия, но личността функционира на редуцирано ниво на ефективност. Сред обществеността са склонни да отричат дискомфорт и рационализират като изглеждат свръхконтролирани. След уволнението си от позиция директор на ОД на МВР- Ловеч / 28. 06. 2024г./ преживяванията на освидетелставния са с интензитет на тревожно-депресивна симптоматика, налагаща търсенето на професионална психолого-психиатрична помощ. Съзнанието му е било ангажирано с мисловни руминации на случилото се, нарушени са били настроението, апетита и съня му, споделя за намален биотонус и блокирана инициатива за обичайни активности, депримираност и безразличие, социално оттегляне и избягване на контакти. Търсил е психологична подкрепа от специалист, както и специализирана психиатрична помощ като е следвал медикаментозна терапия, за което представя медицинска документация. При интервюто споделил за негативни преживявания от тревожно- депресивния регистър след уволнението си от позиция директор на ОД на МВР- Ловеч / 28. 06. 2024г./, които са отшумели след продължителност от 2-3 месеца. Към момента следва лечение и във връзка с новооткрито онкологично заболяване, което е допълнителен стресогенен фактор с негативно въздействие върху психичното му състояние, но заявява мобилизация на усилията си за справяне, приема и следва предписаните му назначения от лекуващ медицински екип. Съдът е кредитирал изцяло заключението на вещите лица, като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, съответно на писмените доказателства по делото. По делото са разпитани като свидетели М. Ш., Й. Н. И. и П. М. П.. Събрани са доказателства за семейното и здравословното му положение. Разпитани са 3 свидетели за обстоятелства, свързани с твърденията в исковата молба по отношение на семейния, личния, обществения и професионалния отзвук на издадените незаконосъобразни заповеди, както и личните преживявания на ищеца. Съобразявайки установеното от фактическа страна, съдът е изложил подробни мотиви, че ищецът е успял да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на допустимата си искова претенция и съответно за ангажиране на отговорността на Министерство на вътрешните работи. Прието е, че по делото е доказано наличието на отменен незаконосъобразен акт- Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи, настъпили в резултат на този акт неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Въз основа на изложеното, административният съд приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание и размер спрямо Министерство на вътрешните работи, поради което съобразявайки чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост, посочил, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 10 225.84 (десет хиляди двеста двадесет и пет евро и осемдесет и четири евроцента) евро. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, в настоящия случай - ОДМВР-Хасково. В случая, както правилно е приел решаващият съд, безспорно е установено наличието на всички предпоставки за основателност на подадения иск на Г. Ц. И.. Правилно е прието от административния съд наличието на отменен по съответния ред административен акт – Заповед № 8121К-10219/27.06.2024г. на министъра на вътрешните работи, следователно е осъществен първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал,1 от ЗОДОВ при и по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност или акт, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В този смисъл Административен съд Плевен правилно е посочил, че има пряка връзка между заповедта за уволнение и настъпилите вреди. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от съда мотиви и не следва да ги преповтаря на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Обосновано административният съд е уважил изцяло исковата претенция за неимуществени вреди. Настоящият състав счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на И. от незаконосъобразната заповед на Министъра на вътрешните работи, административният съд е спазил принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, и правилно е определил размера. При определянето му имат значение интензитета и продължителността на търпените негативни емоции. Правилно са кредитирани свидетелските показания на свидетелите на ищеца – М. Ш., Й. Н. И. и П. М. П., които добре описват емоционалното му състояние и душевни терзания, които лицето е понесло в резултат на оставането си без работа. Адекватно са възприети показанията и обосновано са изложени мотиви по отношение на твърденията на свидетелката св. Й. Н. И., независимо от обстоятелството, че е съпруга на ищеца. Що се отнася до възражението, че са отчетени за определяне на размера на обезщетението здравословното състояние на ищеца и обществения отзвук от публикуваната в електронните медии информация за уволнението, настоящият състав го намира за неоснователно. Първоинстанционният съд обосновано е посочил, че влошаването на здравословното състояние на ищеца е инцидентно, доказано е с медицински документи и съдебно-психолого психиатрична експертиза, при която и извършен преглед на лицето и психологично изследване, както и събраните по делото и приети писмени доказателства и е приел, че очевидно има връзка с издаване на незаконосъобразната заповед. Това състояние е усилило негативните емоции на ищеца и правилно е станало основание за увеличаване на размера на присъденото обезщетение. В допълнение - не се е твърдяло по делото, че публикуваната от медиите информация е предоставена от касатора. Няма и никакво значение за размера на обезщетението кой е източникът на тази информация. Фактът на публичното разгласяване обаче е увеличил неимоверно вътрешния отклик и негативните преживявания на И., а това не може да бъде подминато от съда при определянето на адекватния размер на обезщетението по справедливост. Именно затова и настоящата инстанция намира за правилни изложените от Административен съд Плевен в тази връзка мотиви. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е уважил исковата претенция на И. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Министерство на вътрешните работи. Правилно е уважен и акцесорния иск за лихви. Съдебното решение, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото се дължат разноски на ответника в размер на 1000 евро. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,