Решение № 8707 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7014/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "ВЕЦ СВОГЕ" АД против решение 2786 от 23.04.2019г., постановено по адм.д. 367/2019г., по описа на Административен съд - София град. Релевира оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост всички касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. В подробната си касационна жалба твърди, че оспореният административен акт е издаден на неотносими правни основания. Ответникът по касационната жалба - Директор на Басейнова дирекция "Дунавски район" оспорва основателността на касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане. По същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "ВЕЦ СВОГЕ"АД против решение ПВ2-00159/01.11.2018 г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район за отказ за продължаване на срока на действие на разрешително 11140108/01.03.2011 г., изменено с решение 953/13.12.2012 г., изменено с решение 1609/17.04.2015 г., за водовземане от повърхностен воден обект от река Искър, с цел производство на електроенергия посредством хидровъзел Габровница, издадено в полза на жалбоподателя. Съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъборазен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на определените си със закон правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Приел е и че административният орган е разгледал молбата, и с обжалваното решение е отказал изменението му. АССГ е установил, че титулярът на разрешението не е предприел действия по изменението му, дори след прекратяване на процедурите, препятстващи изпълнение условията на разрешителното. Освен това, жалбоподателят не е уведомил административния орган, а неизпълнението на условия по разрешителното са довели до нарушаването му, което е и основанието, прието от органа, за да постанови отказ по искането за изменение. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна първостепенният съд е приел за установени относимите за спора факти, които като неоспорени и необорени и на осн. чл. 220 АПК следва да се възприемат от настоящата инстанция. Съдът е установил, че жалбоподателят е титуляр на разрешително 11140108/01.03.2011 г., изменено с решение 953/13.12.2012 г., изменено с решение 1609/17.04.2015 г., за водовземане от повърхностен воден обект от река Искър, с цел производство на електроенергия посредством хидровъзел Габровница. В разрешителното са посочени обекта на водоснабдяване, проектния дебит, срокът на действие на разрешителното и условията, които следва да се изпълняват по него. Реквизити на условията на разрешителното са задължения, вменени в тежест на жалбоподателя - до 31.05.2018 г. да се изгради Хидровъзел Габровница; начална дата, от която да започне водовземането 30.06.2018 г. Тези срокове са определени с решение 1609/2015 г., вместо начално определените по разрешителното от 2011 г., по искане на жалбоподателя. След издаването на заповед 50/11.07.2018 г., административният орган е извършена проверка на място включително на процесното разрешително. Констативният протокол е съставен на 14.08.2018 г. в присъствие на представляващ жалбоподателя и длъжностно лице от БДДР. Установено е, че не са извършвани строителни дейности по изграждане на съоръженията на ВЕЦ. Не е спазен срока за такива дейности до 31.05.2018 г. На следващо място, обусловено от неизпълнението на това условие е и невъзможността да започне водовземане от повърхностен воден обект, посредством хидровъзела, който не е изграден. Условието на разрешителното, като краен срок за това е определен след изменението му с решение 1609/17.04.2015 г. на директор на БДДР е водовземането да започне до 30.06.2018 г. Протоколът е връчен на представител на жалбоподателя на 14.08.2018 г. Съдът е установил, че на 03.09.2018 г. жалбоподателят е подал молба за изменение на разрешително 11140108/01.03.2011 г., сочейки правно основание по чл. 72,ал. 1, т. 2 от ЗВ. Искането е да се издаде решение за изменение на разрешителното, като срока на завършване на строителство бъде определен 31.01.2024 г.; други изисквания, съобразени със спецификата на водовземането да се замени с 31.01.2025 г. Посочено е било наличие на обективна причина за неизпълнение на условията по разрешителното административни и съдебни производства, приключили на 21.12.2016 г., по които дружеството е било страна и които имат пряко отношение към възможността да се започне строителство в срок, тъй като решението на МОСВ, предмет на оспорване от НПО било за съгласуване на инвестиционно предложение за изграждане на ІІІ етап на ВЕЦ и МВЕЦ по поречието на р. Искър. Влизането му в сила било обуславящо за предприемане действия по изпълнение на условия по разрешителното; според оспорващия имало и неустановен статут, на терени ГФ, за което има заявления до МЗХ от 2011 до 2014 г., по които нямало позитивен за жалбоподателя краен акт. Административният орган е разгледал молбата и с обжалваното решение е отказал изменението му. Настоящият състав на Трето отделение на ВАС намира, че съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, изменение на разрешителното може да се извършва по молба на лицето, в полза на което е предоставено, а съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗВ, в случаите по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, органът проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. От своя страна, чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ предвижда, че молба за продължаване срока на действие на разрешително предполага изследване на фактите, свързан с изпълнение условията на издаденото разрешително. По силата на чл. 72, ал. 2 от ЗВ, а също и въз основа на нормата на чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ, в производството по изменение на разрешително административният орган следи за изпълнение условията по издаденото разрешително. Правилно съдът е приел, че бездействието по изпълнението на разрешителното в периода след 21.12.2016 г., когато спорът между МОСВ и сдружението с нестопанска цел, което е оспорвало предходните административни актове, по който жалбоподателят е бил заинтересована страна, е приключил. Счита се, че дружеството е в забава и при отпадането на обективните пречки е дължало изпълнение съобразно наложените условия. Правилен е изводът на съда, че в тежест на жалбоподателя е да се съобрази с изпълнение на условията по разрешителното, а рискът от неизпълнение е за негова сметка, като в случая е налице бездействие за продължителен период от време /повече от една година/ от влизане в сила на съдебното решение по преюдициалния спор. Правилен е изводът на съда, че административният орган е обвързан с изискването по чл. 72, ал. 2 ЗВ за извършване на проверка за изпълнението на условията на издаденото разрешително и ако констатира, че условията на разрешителното не са изпълнени, то за него произтича задължение да се произнесе с отрицателно решение по заявлението за изменение на издаденото разрешително. При този изход на делото разноски на касатора не следва да бъдат присъждани. С оглед на горното, Върховният административен съд в настоящия си състав на Трето отделение