Решение № 12034 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4793/2018 г.

Решение № 12034 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4793/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Т. Станиславова с ЕТ "Холидей – Т. Станиславова" от гр. [населено място], чрез адв. Н. Шилев обжалва решение № 446/27.02.2018 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по адм. дело № 260/2017 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № Р-16001616001996-091-001/7.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 830/27.12.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно–осигурителна практика" гр. Пловдив. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства доказват реалното извършване на спорните доставки. Сочи, че основният аргумент на съда за непризнаване на правото на приспадане е основан на обстоятелството, че доставчикът е извършил строително-монтажни работи, без да е декларирал пред НАП трудови договори на работници. Счита, че от приетото по делото заключение на съдебно–техническата експертиза /СТЕ/ се установява, че работите, предмет на строителните услуги по спорните фактури са реално извършени. Позовавайки се на решенията на Съда на ЕС по дела С-324/11 и С-18/13, жалбоподателят посочва, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама между прекия доставчик и ревизираното лице. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло издаденият ревизионен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно–осигурителна практика", град Пловдив оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита на гл. юрк. Р. Стоянов. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд, гр. Пловдив е бил ревизионен акт, с който на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, чл. 9, чл. 12, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на Т. Станиславова в качеството й на ЕТ "Холидей – Т. Станиславова", гр. [населено място] не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 8 208 лева за данъчни периоди м. 12.2015 г. и м. 01.2016 г. по пет фактури, издадени от "Трайков билд" ЕООД. В резултат е коригиран размера на ДДС за възстановяване за съответния период. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК (ред. в сила 1.01.2013 г.) и в предписаната от закона форма. По материалната законосъобразност съдът е приел, че не е доказано осъществяването на доставките по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, по които се претендира право на приспадане. Този извод е обоснован със следните аргументи и фактически установявания: Доставчикът не е намерен на адреса за кореспонденция. Това обстоятелство според съда не е самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит, но е пряка индиция за несъобразяване с правно дължимото поведение на данъчните субекти. В тази връзка е съобразена легалната дефиниция на понятието "липсващ търговец" по чл. 2, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1925/2004 на Комисията; Съдът е установил, че предмет на спорните фактури са строително – монтажни работи по договор за изработка. В мотивите на решението са изследвани основните характеристики на този договор съгласно чл. 258 и сл. ЗЗД и е посочено, че основен фактор за изпълнението му е наличието на кадрови ресурс у изпълнителя. В случая безспорно е установено, че прекият доставчик не разполага с персонал – нито по трудово, нито по извънтрудово правоотношение. Необходимостта от кадрови ресурс при доставчика поради спецификата на строителните дейности е потвърдена е в заключението на съдебно – техническата експертиза. Преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, показанията на разпитаните по делото св. Л. Станиславов - съпруг на ревизираното лице и св. Г. Ганчев – съсед, не са кредитирани. Съдът е обсъдил представените от ревизираното лице писмени доказателства – договори, протоколи обр. 19 и фактури и е приел, че имат характер на частни писмени свидетелстващи документи без достоверна дата и без доказателства за автентичност. Същите са представени от страната, която цели да установи благоприятни за себе си факти и при отсъствието на други доказателства, не удостоверяват по безспорен начин настъпването на отразените в тях обстоятелства. От заключението на съдебно–техническата експертиза, което е изготвено след оглед на място, съдът е направил извод, че СМР описани в протоколите обр. 19 са осъществени. Не е кредитирал заключението в частта, в която вещото лице е посочило, че изпълнител на услугите е "Трайков билд" ЕООД. Според съда заключението в тази част не се подкрепя от останалите доказателства по делото. В решението е обсъдено съдържанието на фактурите за съответствие с чл. 226 от Директива 2006/112 и е прието, че с изключение на една от тях, те не съдържат данни за естеството на услугите. Направен е извод, че отказът на правото на данъчен кредит не е основан само на липсата на кадрова обезпеченост на доставчика, но и на липсата на съпоставимост между предмета на стопанските операции, посочен във фактурите и и документите, свързани с изпълнение на услугите. Според съда предмет на доказване в процесния случай е не само изпълнението на СМР на обекта, а осъществяването им от доставчика по фактурите – "Трайков билд" ЕООД. При тези обстоятелства съдът е обосновал извод за липса на основната предпоставка за възникване и признаване на правото на данъчен кредит и е отхвърли като неоснователни доводите на ревизираното лице за прилагане на тълкуването, дадено в решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Решението е неправилно постановено. Основателно е оплакването в касационната жалба, че изводите на съда за липса на действително осъществени доставка са в противоречие с доказателствата по делото. Принципно вярно съдът е определил материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. Законосъобразно е изследвал фактите, релевантни за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Правилно съдът е определил, че спорът между страните е относно основната предпоставката за възникване на правото на данъчен кредит – извършването на строителните услуги. Установените в решението факти, които са изложени подробно и систематизирано, се подкрепят от събраните доказателства. Настоящият състав не споделя изводите на съда, че събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на съдебно–техническа експертиза не установяват действителното извършване на спорните доставки. От съвкупната преценка на доказателствата се установява, че строителните услуги, предмет на фактурите, издадени от "Трайков билд" ЕООД са извършени на обекта на ревизираното лице в с. Цалапица, обл. Пловдив. Фактура № 105/30.11.2015 г., по която е упражнено право на данъчен кредит в размер на 1 254.60 лева документира услуги по изкопаване и извозване на земна маса, направа на кофраж, заготовка и полагане на арматура и доставка и полагане на бетон. По делото е установено, че фактурата е издадена в изпълнение на договор от 24.11.2015 г. сключен между Т. Станиславова в качеството й на ЕТ "Холидей – Т. Станиславова" и "Трайков билд" ЕООД за направа на септична яма с. Цалапица, ул. "Тодор Ламбов" № 11. За тази фактура съдът е установил, че отговаря на изискването по чл. 226 от Директива 2006/112 като съдържа конкретно описание на услугите. Изграждането на септична яма в имота, находящ в с. Цалапица, на посочения в договора адрес се потвърждава от подписания между страните по пряката доставка протокол обр. 19 от 30.11.2015 г. и от заключението на съдебно–техническата експертиза, което е дадено след оглед на място. За изграждане на септична яма в имота от "Трайков билд" ЕООД свидетелства и св. Л. Станиславов. Показанията му кореспондират с констатациите на вещото лице и представените писмени доказателства, поради което неправилно не са кредитирани. Останалите четири фактури, издадени през м. 12.2015 г., по които ревизираният търговец е упражнил право на данъчен кредит в данъчен период м. 01.2016 г. в общ размер на 6 953.40 лева, документират плащане по договор от 11.08.2015 г. съгласно акт обр. 19. Договорът от 11.08.2015 г. е сключен между страните по преките доставки и е с предмет изпълнение на СМР на къща за гости в УПИ Х-225, кв. 24, с. Цалапица – външни и вътрешни ремонти, направа на топлоизолационна система, мазилки, шпакловки, парна инсталация, ел. инсталация, облицовки с фаянс и теракота, ВиК инсталация, ремонт на покрив и др. Неправилно съдът е приел, че представените протоколи обр. 19 не могат да бъдат обвързани с описаните във фактурите стопански операции. Фактурите съответстват на съставените протоколи обр. 19 по дата на съставяне и по общата стойност на извършените дейности. Протоколите са подписани от страните и описаните в тях строителни дейности съответстват на предмета на договора от 11.08.2015 г., посочен във фактурите. Изпълнението на строителните дейности по вид и количество на обекта се потвърждава от заключението на вещото лице по СТЕ. Представените частни документи не се оспорени относно тяхната автентичност, поради което съставляват годно писмено доказателство по смисъла на чл. 180 ГПК. Основателно е възражението в касационната жалба, че действията на Н. Трайков без представителна власт по сключване и изпълнение на договорите, са потвърдени от дружеството – доставчик при условията на чл. 301 ТЗ, чрез включването на фактурите в дневниците му за продажби за м. 11.2015 г. и м. 12.2015 г. При тези обстоятелства следва, че за получателя по фактурите за налице материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, което незаконосъобразно му е отказано с оспорения акт. Обстоятелството, че прекият доставчик не е намерен на адреса не е основание за отказ на правото на данъчен кредит, както правилно е приел и съдът. Фактът, че издадените от "Трайков билд" ЕООД фискални бонове са от нерегистрирано фискално устройство е относим към установяване на плащането по фактурите и не е релевантен за настъпването на данъчно събитие в хипотезата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС. От събраните гласни доказателства се установява, че при извършването на строителните дейности на обекта доставчикът е използвал работници. Няма основания да не се кредитират показанията на св. Г. Генчев /съсед/, според който работниците са пристигали на обекта в автомобил, на който е изписана фирмата на доставчика. При доказано изпълнение на възложените строителни работи, липсата на доказателства за нает персонал от доставчика или неговите подизпълнители, не съставлява самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит. Неправилно в тази връзка съдът не е приложил преюдициалните заключения на Съда на ЕС по дело С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, дадени при идентични факти. По делото не са установени данни и доказателства, че ревизираният търговец сам е извършил строителните работи в обекта. Липсват други обективни данни, въз основа на които да се приеме, че е знаел или следвало да знае, че доставчикът му не разполага с работници, както и че фактурите са издадени с цел да се ползва данъчно предимство от приспадане на ДДС. От доказателствата по делото (писмени обяснения и разпечатки от интернет) е установен начина, по който е избрал доставчика. Установено е по реда на чл. 192 ГПК, че същият доставчик е изпълнявал строителни работи в същия данъчен период по възлагане и от Министерство на здравеопазването. С оглед на тези доказателства не може да се приеме, че ревизираният търговец е упражнил правото си на приспадане с цел злоупотреба. По изложените съображения, решението, с което жалбата на ЕТ "Холидей – Т. Станиславова" е отхвърлена следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да реши по същество като се отмени оспореният ревизионен акт. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските. На касатора се дължат направените съдебни разноски за двете инстанции в общ размер на 477.40 лева. По делото не са представени доказателства за заплатено възнаграждение за адвокатска защита, поради което такова не следва да се присъжда. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,