Решение № 5825 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2020 г.

Решение № 5825 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12285/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Х., чрез адв. М. Т., против решение № 199/2.10.2020 г., постановено по адм. дело № 238/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена исковата му молба за присъждане на обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие на отменен електронен фиш. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради незаконосъобразност и необоснованост. Посочва, че по делото е доказана настъпилата по отношение на ищеца вреда. Моли да бъде отменено решението и бъде уважен предявения иск, като също така се присъдят сторените разноски. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Сливен, чрез процесуален представител юрк. К. Б., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна. Обоснован е изводът на съда, че не са налице предпоставките по ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба, подадена от Г. Х. против ОДМВР – Сливен за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи причинена вреда, настъпила вследствие на незаконосъобразен административен акт, а именно: Електронен фиш серия К № 2363096, издаден от ОД на МВР – Сливен, отменен с решение № 294/25.06.2019 г., постановено по АНД № 175/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 23.07.2019 г. Посочената вреда се изразява в заплатен адвокатски хонорар във връзка с защитата на Г. Х. пред РС – Сливен. Съдът е отхвърлил предявения иск като е приел, че не е доказано плащане на адвокатското възнаграждение в производството пред районния съд. Посочено е, че по делото на РС – Сливен е приложено пълномощно от 18.01.2019 г., в което се съдържа и договор за правна защита и съдействие от същата дата, в който е посочено, че договореното възнаграждение ще бъде платено по банков път в посочен срок. По делото обаче не са представени доказателства за плащане по банков път на уговорената сума, а е била представена разписка за плащане и то чак с подаването на процесната искова молба. Поради липсата на доказана реално настъпила вреда за ищеца, съдът приел, че не е налице един от елементите на фактически състав, за да се реализира отговорността на държавата. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съответно електронни фишове, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт – електронен фиш. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства, обаче не се установява, че касационният жалбоподател е претърпял имуществена вреда в пряка причинна връзка с отменения електронен фиш, тъй като липсва доказателство да е заплатил адвокатското възнаграждение в съдебното производство по обжалване на електронния фиш. Необходимо е да се отбележи, че в съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от такива незаконосъобразни актове, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отменените електронни фишове, когато са настъпили в хода на производството по обжалването им. Доказателство за това е изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, удостоверяващ възмездността на положения от адвоката труд. В настоящия случай по делото е установено, че с Електронен фиш серия К № 2363096, издаден от ОД на МВР – Сливен, на Г. Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. С решение № 294/25.06.2019 г., постановено по АНД № 175/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, е отменен електронния фиш. По делото на РС – Сливен е приложено пълномощно от 18.01.2019 г., в което се съдържа и договор за правна защита и съдействие от същата дата, в който е посочено, че договореното възнаграждение ще бъде платено по банков път в посочен срок, но нито по делото на районния съд, нито с исковата молба са представени доказателства за извършено плащане именно по банков път. Едва с исковата молба е представена разписка за извършено плащане, но същата не представлява документ с достоверна дата. Правилно съдът не е счел така представената разписка за доказателство за сторено плащане, още повече, че не е установено защо плащането за адвокатското възнаграждение не е извършено по банков път, както е посочено в приложения по делото на районния съд договор за процесуално представителство, а е платено в брой. Представените от ищеца документи не установяват наличието на извършено плащане в хода на делото за осъществена по него правна защита. Освен това, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, то следва да се представят доказателства за извършеното на такова плащане. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател не е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отменения електронен фиш, което изцяло изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на ОД на МВР – Сливен. Следователно не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,