Решение № 5995 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16303/2009 г.

Решение № 5995 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16303/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Петър Иванов Дойчинов от село Бистрица, обл. София - град, против решение № 84 от 4.11.2009 г. по адм. дело № 4939 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 155 от 25.06.2009 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО. Ответникът Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 155 от 25.06.2009 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърденото с него разпореждане № 3902157147/2 от 09.01.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което Петър Иванов Дойчинов от с. Бистрица е задължен да възстанови на основание чл. 114, ал. 1 от КСО сумата 4258.85 лв., от които 2562.52 лв. представляват недобросъвестно получени суми за пенсии за осигурителен стаж и възраст за периода 04.10.2003 г. - 31.08.2008 г. и 1696.33 лв. - лихви. За да отхвърли изцяло жалбата като неоснователна, Административен съд София - град законосъобразно е приел, че неправилното отпускане в по-голям размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Дойчинов е пряка последица от неговото недобросъвестно поведение. Този извод се основава на обстоятелството, че в молбата от 26.04.1999 г. за отпускане на лична пенсия за изслужено време и старост заявителят е декларирал неверни данни от значение за определяне на размера на пенсията. Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост и противоречие на съдебното решение с чл. 114, ал. 1 от КСО са неоснователни. Съгласно чл. 2, б. "б" от отменения Правилник за прилагане на закона за пенсиите, в сила до 31.12.1999 г., при поискване на лична пенсия за изслужено време и старост се представят: документ за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителни вноски, за 3 последователни години от последните 15 години трудов стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г. и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителни вноски за трудовия стаж след тази дата до датата на уволнението. В подадената молба за отпускане на пенсия вх. № 1787/26.04.1999 г. касаторът Дойчинов писмено е декларирал "не работя от 31.12.1996 г. и не съм осигуряван". Тази декларация е с невярно съдържание, защото от представената осигурителна книжка се установява, че през времето от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. лицето е придобило осигурителен стаж и осигурителен доход. Твърдението му, че винаги е било добросъвестно, влиза в противоречие установените по делото факти. Дори и да не е разполагал с документа, удостоверяващ стажа и възнаграждението му от 01.01.1997 г. до 21.12.1998 г., касаторът е знаел, че през същия период е бил осигуряван, но е затаил това правно значимо обстоятелство. Невярното деклариране на известни на заявителя обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114 от КСО. В тази хипотеза формата на вината - умисъл или непредпазливост - е без значение. Небрежността е вид непредпазлива вина, при която деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди неправомерния резултат. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,