Решение № 6244 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11324/2008 г.

Решение № 6244 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11324/2008 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 13.05.2008 г. по адм. д. № 1438 от 2008 г Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Неделка Райчева Тановска от София против решение № РД 01 - 93 от 22.02.2008 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град и потвърдените с нея заповеди № 5401 и № 5401А от 23.01.2008 г. на директора на "Социално подпомагане" - Младост, с които на същата е отказано отпускането на отпускането на целева помощ за безплатно пътуване на връщане с автобусен транспорт и за безплатно пътуване на отиване и връщане за придружител по чл. 19 ППЗСП през 2007 г. С решението на административния съд е оставена без разглеждане жалбата на същото лице, с която е поискано отпускането на месечни добавки за транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, обучение, балнеолечение и рехабилитационни услуги, диетично хранене, лекарства и наем на общинско жилище. Против това решение на административния съд Неделка Райчева Тановска е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба по отношение отпускането на целева помощ за безплатно пътуване с автобусен транспорт. В тази част оплакването, така както е изложено и формулирано в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е приел за установено, че на Неделка Райчева Тановска (касаторка в това производство), която е лице с над 71 на сто трайно намалена работоспособност, установена с експертно решение на ТЕЛК е изплатена стойността на билета за пътуването на отиване с автомобилен транспорт от София до Варна и законосъобразно е отказано изплащането на стойността на билета за пътуването на връщане с автомобилен транспорт от Добрич до София, тъй като пътуването на връщане от Добрич до София не се покривало с маршрута на пътуването на отиване от София до Варна. Това становище на административния съд е неправилно. Лицата с увреждания с определена 71 на сто и над 71 на сто трайно намалена работоспособност, установена с ТЕЛК или НЕЛК имат право на целева помощ за безплатно пътуване два пъти в годината - отиване и връщане с железопътен и автобусен транспорт в страната в съответствие с чл. 19 ППЗСП. Очевидно е, че няма изискване пътуването на отиване и връщане да се извършва по един и същ маршрут. От това следва, че лицето с увреждане има възможност на осъществи пътуването на отиване и връщане по свободно избран маршрут, както е в случая. При това положение касаторката има право на възстановяване на разходите за пътуване както на отиване, така и връщане с автобусен транспорт, независимо че на отиване е пътувала по маршрута от София до Варна, а се е върнала по маршрута от Добрич до София. След като касаторката е представила изискуемите документи от чл. 20, ал. 2 от ППЗСП, които доказват извършеното пътуване по маршрута на отиване и връщане и използваните билети, на същата следва заплатени разходите за пътуване с автомобилен транспорт не само на отиване от София до Варна, но и на връщане от Добрич до София. Административният съд е приел за установено, че на касаторката законосъобразно е отказано изплащане на разходите за пътуване на отиване и връщане с автомобилен транспорт на придружител съгласно чл. 19, ал. 2 ППЗСП поради наличието на данни за това, че експертно решение № 1225 от 06.04.2007 г. на ТЕЛК - София, с което й е определена 96 на сто намалена работоспособност с право на чужда помощ е било обжалвано пред НЕЛК, поради което експертното решение не е влязло в сила и не е задължително за органите за социално осигуряване. Това становище на административния съд е също неправилно. Няма спор, че органите за социално осигуряване могат да обжалват експертните решения на органите на работоспособността. За изплащането на разходите за пътуване на придружител има значение само обжалването на експертното решение в частта, с която на лицето с определена чужда помощ. Ако това обстоятелство се установи по съответния начин, следва да намери приложение т. 5 към ал. 1 на чл. 54 АПК, тъй като е налице образувано и висящо административно производство. Очевидно е, че разрешаването на спора за законосъобразността на определената чужда помощ на касаторката зависи искането й за изплащане на безплатен транспорт за придружител. Понеже спорът по този въпрос се разрешава в друго производство (това пред НЕЛК), се налага административният орган да спре образуваното пред него производство, до разрешаване на този спор от НЕЛК, след което той ще се произнесе по подадената пред него молба-декларация. Тук именно се явява преюдициалният въпрос. Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК когато издаването на административния акт зависи от предварителното решаване на въпрос от компетентност на друг административен орган, производството се спира до неговото решаване. Следва да се има предвид, че спирането на производството пред директора на Дирекция "социално подпомагане" е временна мярка, която продължава само докато с преюдициалния въпрос се ликвидира от административния орган окончателно. След това ликвидиране с преюдициалния въпрос, на спряното производство се дава по-нататъшен ход. Следва обжалваните актове на органите за социално подпомагане да се отменят и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. С жалбата си до административния съд касаторката е поискала отпускането на месечни добавки за социална интеграция, предназначени за покриване на допълнителни разходи свързани с транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, обучение, балнеолечение и рехабилитационни услуги, диетично хранене, лекарства и наем на общинско жилище. За да прекрати в тази част производството, административният съд е приел, че в случая липсва индивидуален административен акт, който може да бъде годен предмет за обжалване и в тази част жалбата на това основание недопустима. Това становище на административния съд е правилно. Индивидуалният административен акт по своята същност е волеизявление на компетентен орган на власт, което създава определено юридическо положение, създаващо задължение или засягащо права и интереси на граждани или организации и което подлежи на принудително изпълнение. Административният съд е констатирал, че такъв акт не е представен и не се сочи от жалбоподателката. Тази констатации не се атакуват касационно в това отношение. Срещу кой административен акт е насочена жалбата, се определя от последната. При това положение щом не е представен и не се сочи акта на органа за социално подпомагане, с който е отказано отпускането месечни добавки за социална интеграция, то в тази част жалбата правилно е оставена без разглеждане. Затова в тази част касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният административен съд,