Решение № 6618 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2012 г.

Решение № 6618 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Младена Драганова Митева, гр. София, чрез проц. им представител адв. Аделина Митева против Решение № 1424/15.11.2011 г., постановено по адм. д. № 845/2011 г. по описа на Административен съд Бургас и по частни жалби на Стоян Данев Райков и Тодор Данев Райков, чрез проц. им представител адв. Таня Панайотова-Маркова, против Определението, съдържащо се в Решение № 1424, с което същите са заличени като страни в процеса и досежно разноските - Определение от 02.12.2011 г. по същото дело. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната им. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Младена Митева против Заповед № ДК-02-ЮИР-34/23.02.2011 г. на Началник на РДНСК - Югоизточен район, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж"Едноетажна постройка и преустройство в магазин за хранителни стоки", с площ от 48.87 кв. м., изпълнен в УПИ V-619 в кв. 42 по плана на гр. Свети Влас, с адм. адрес кв. "Русалка" № 141а, собственост на Младена Митева. Съдът е отхвърлил като неоснователни жалбите и оставил в сила атакуваната заповед. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Релевираните касационни основания не са налице в конкретния случай, респ. изложените в подкрепа на тях аргументи са несъстоятелни. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила и изцяло кореспондира с всички материали по делото. Заповед № ДК-02-ЮИР-34/23.02.2011 г. е издадена от компетентен орган по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ в изискуемата от закона форма след изпълнение изискванията на чл. 225, ал. 3 ЗУТ за съставяне на констативен акт и същата е надлежно мотивирана. Констатираните от административния орган обстоятелства и факти отразени в КА и заповедта не са оборени от касаторите. Безспорно установено е в хода на административното и съдебното производство, че процесното строителство е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ. По аргумент от чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 ЗУТ този строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като е осъществен без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, тъй като не са налице основанията за признаването му като такъв. От съществено значение е обстоятелството, че за процесния обект е налице и влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Съгласно ал. 12 на посочения текст строежи, за които е налице влязъл в сила отказ за узаконяване се премахват по реда на чл. 225 ЗУТ и това е императивно изискване на Закона. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че строежа е свързан посредством изградената тераса със сградата, която не може да остане след събарянето на обекта и че РДНСК не е изследвала въпроса, относно законосъобразността на останалите сгради в поземления имот. Както административният орган, така и съдът правилно са приели, че незаконният търговски обект е самостоятелен строеж, който няма връзка с останалите строежи - собственост на другите лица, които правилно, с решението, са заличени като заинтересовани лица и производството по отношение на тях е прекратено. Частната жалба на Стоян Райков и Тодор Райков срещу решението, в частта му, с което същите са заличени като заинтересовани страни и производството е прекратено спрямо тях е допустима, но също е неоснователна. От изложението по-горе е видно, че като собственици на други сгради в процесния УПИ, нямат отношение към незаконния търговски обект-собственост на Митева и не са засегнати от административния акт за неговото премахване. Възложител на изграждането му е праводателката на Митева - Стоянка Павлова Паскалева, от която първата го е закупила. Частните жалбоподатели не попадат в кръга на изброените в чл. 160, ал. 1 от ЗУТ, поради което не се явяват заинтересовани страни по делото. Частната жалба на Райкови срещу определението от 02.12.2011 г., с което АС Бургас е отказал допълване на решението по делото, относно неприсъдени в тяхна полза разноски е допустима, но неоснователна. Съдът правилно е приел, че разноски се дължат само на заинтересована страна, в чиято полза е решението. В случая, след като жалбоподателите са незаинтересувани страни, не са страна, не са участвали в производството и направените от тях разноски по него не им се дължат. С оглед на това, оспорваното определение следва да остане в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението и определението като правилни и законосъобразни следва да бъдат оставени в сила, а касационната и частните жалби - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав