Решение № 2374 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2012 г.
ВАСI отделение19.02.2013 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 150/12.04.2012 г. по адм. д. № 837/2011 г. на Великотърновския административен съд в частта, с което е отменен РА № 04001003496/29.04.2011 г. на Мариана Начева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Велико Търново в частта, с която за периода м. 06 - 09.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 9063,56 лв. по фактури за наем на "Винпром Свищов" АД и са начислени съответни лихви по фактури за наем на "Винпром Свищов" АД, а също и в частта за разноските, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Горчивка" ЕООД против РА № 04001003496/29.04.2011 г. на Мариана Начева - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Велико Търново в частта, с която за периода м. 06 - 09.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 9063,56 лв. по фактури за наем на "Винпром Свищов" АД и са начислени съответни лихви. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА "Горчивка" ЕООД да заплати на НАП - ЦУ - ДОУИ - Велико Търново 119,33 лв. разноски по делото, изчислени по компенсация. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2374 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на ДОУИ - Велико Търново моли да бъде отменено решение № 150/12.04.2012 г. по адм. д. № 837/2011 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № 04001003496/29.04.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Горчивка" ЕООД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 04001003496 от 29.04.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който за периода м. 06 - 09.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 11 717,64 лв. с начислени лихви по фактури на "Винпром Свищов" АД и "Агрария сървиз" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 25 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки не са осъществени. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 9063,56 лв по 4 бр. фактури на "Винпром Свищов" АД с предмет - наем на лозови насаждения. Насажденията са създадени от "Винпром Свищов" АД в имот № 233001, собствен на Министерството на земеделието и храните, ползван от "Винпром Свищов" АД от 1998 г. до 2006 г. по договор за наем с министерството. През 2006 г. договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие на страните, а през 2007 г. имотът с насажденията е придобит от "Горчивка" АД по договор за замяна от 30.05.2007 г. между ревизираното лице и министерството. Съдът е приел, че приращение по чл. 92 ЗС не е настъпило, тъй като лозовите насаждения не са заплатени от наемодателя на "Винпром Свищов" АД към датата на извършване на замяната на лозето с други имоти на ревизираното лице. По договора за наем на имота между министерството и "Винпром Свищов" АД в т. 6.4. е предвидено, че при прекратяване на договора наемодателят има право да получи земеделската земя с насажденията, след като заплати насажденията по тяхната пазарна цена. По чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е приел, че в случая е установено друго по смисъла на чл. 92 ЗС и собствеността върху лозето, създадено от наемодателя, не е прехвърлена на министерството при прекратяване на наемния договор от 1998 г., поради което не е преминала в патримониума на "Горчивка" ЕООД при извършената през 2007 г. замяна между министерството и ревизираното лице на същия масив с други земеделски земи. По делото е установено, че лозето продължава да се води като биологичен актив на "Винпром Свищов"АД и за него не е платена пазарната цена при разваляне на наемния договор с министерството. Правилен е изводът на съда, че уговорката по т. 6.4. от наемния договор с министерството да се предадат лозовите насаждения след като бъдат платени представлява уговорка собствеността върху тях да премине в патримониума на министерството след плащането им. Тази уговорка е допустима по чл. 92 ЗС. Видно от приложения договор за замяна /л. 35 от папка 1А от преписката/ при сключване на замяната имотът е описан така: имот пл. № 233001 с обща площ от 1338,803 дка земеделска земя от ДПФ - частна държавна собственост, от които 591,319 дка - полска култура и 747,484 дка - лозе. В договора за замяната при така описания предмет са прехвърлени 747,484 дка земеделска земя - лозе, от което следва, че земята е прехвърлена с лозовите насаждения и не е налице хипотезата на установено друго по смисъла на чл. 92 ЗС. Установеното друго по т. 6.4. от прекратения наемен договор между "Винпром Свищов" АД и министерството не води до извод за установено друго относно насажденията по договора за замяна, който не съдържа клаузи в този смисъл. По чл. 188 ЗЗД продажбата на чужда вещ не е нищожна. Законосъобразен е изводът на органите по приходите, че ревизираното лице е придобило лозовите насаждения по замяната с министерството, поради което фактурите за наем на същите насаждения нямат предмет и по тях ДДС е начислен без основание. Решението в частта, с която е отменен РА в частта, с която за периода м. 06 - 09.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури за наем на "Винпром Свищов" АД в общ размер 9063,56 лв. и са начислени съответни лихви е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит поради липса на доставки по фактури на "Винпром Свищов" АД за доставка на фалкон - препарат за растителна защита и по фактури на "Агрария сървиз" ЕООД с предмет - извършени агротехнически дейности в лозовия масив - пръскане на лозето. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на РА в тази част. Техническата експертиза е установила осъществяване на фактурираните агротехнически мероприятия в лозовия масив. Ревизираното лице няма наети лица, а е възложило цялата агротехническа дейност в лозето на "Агрария сървиз" ЕООД, приложени са приемо-предавателни протоколи, пътни листове, договор с предприятие за авиационни услуги, свидетелски показания, чиято съвкупна преценка обосновава извод за осъществяване на доставките по спорните фактури от "Агрария сървиз" ЕООД. Правилен е изводът на съда и относно доставките на препарат за растителна защита от "Винпром Свищов" АД на ревизираното лице. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че 51 л от препарата, за които няма приемо-предавателни протоколи, са продадени на трето лице. Приложени са и заявки за препарата. Събраните свидетелски показания правилно са преценени от съда като непротиворечиви и потвърждаващи оспорените приемо-предавателни протоколи. Решението в частта, с която е отменен РА в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото 731,27 лв. на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК. Дружеството има право на разноски в размер 611,94 лв. или по компенсация дружеството следва да заплати на касатора 119,33 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,