Решение № 7908 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10438/2012 г.

Решение № 7908 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10438/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против Решение № 139 от 16.07.2012 г. по адм. дело № 175/2012 г. на Административния съд Хасково. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е отчел факта, че определянето на допустимите площи за подпомагане за всяка кампания от 2009 г. насам се извършва съгласно залегналите ангажименти в Консолидиран план за действие приет съгласно Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и за предотвратяване на последващи финансови санкции за България във връзка с провежданите одитни мисии от Европейската комисия. Твърди се че е необоснован извода на съда относно наличието на хипотезата на чл. 73, ал. 4 от Регламент № 796/2004 г. и за немотивираност на акта. Съдът е следвало да се съобрази с ТР № 16/1975 г. и да приеме, че мотивите се съдържат в съпътстващите акта документи. Ответната страна - Стоян Николов Тенев, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Стоян Тенев е отменил АУПДВ № 01-6500/21518 от 9.04.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г. сума в размер на 3030.25 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 4, от ЗПЗП; и чл. 166 от ДОПК. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Фактическите и правните основания в акта очертават предмета на доказване, свързан с материалната законосъобразност на акта и тежестта за което е на административния орган, тъй като не е допустимо да се преценява законосъобразността на акта на база други фактически и правни основания. Счел е, че те не се съдържат и в съпътстващите акта документи. Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е "длъжна да се съобрази". Първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил ги е, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/21518/9.04.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Освен липсата на мотиви, следва да се приеме, че АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон - чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. от 21.04.2004 г. на Комисията, която разпоредба предвижда, че задължението за възстановяване на недължимо платени суми не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от ЗС. Липсват данни земеделския производител да е декларирал неверни данни относно вида и размера на площите. Видно от приложената от Разплащателната Агенция справка - Окончателни изчисления в лева за СЕПП на л. 18 от делото е отразено, че не е констатирано умишлено наддеклариране. При извършената кръстосана проверка от м. 12.2009 г. не са установени от административния орган разминавания между посочената в заявлението информация и действителните данни от теренни проверки и проверка в ИСАК, няма констатирано неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да води до получаване на субсидии от Разплащателната агенция /РА/, които не му се дължат. Видно от писмо № 13-9735/9.12.2010 г. на МЗХ, недопустимостта на част от заявените за подпомагане през 2009 г. площи е установена при анализите, извършени с оптически уреди от МЗХ, имащи за цел да доведат до коректност на данните в ИСАК - тя се дължи на ненавременна актуализация на ИСАК по отношение на коректността на слоя площи, допустими за подпомагане, а не изхожда от неправомерно поведение или грешка, допусната от лицето, заявило площите за субсидиране. Именно поради това решаващият съд обосновано намерил, че макар и да е получил плащания по СЕПП, НДП и НР 2 "Други" за кампания 2009 г. за площи недопустими за подпомагане, земеделския производител е нямало как да установи по разумен път тази недопустимост, а допуснатата грешка се дължи изцяло в пасивността при поддържане в актуално и коректно състояние на данните в ИСАК. Неправилно касационния жалбоподател се позова на ТР на ОСГК на ВС № 16/1975 г., съгласно което мотивите към административния акт могат да се съдържат в съпътстващи документи издадени във връзка с акта. В конкретния случай такива не са налице. Видно от приложената административна справка в нито един документ не се съдържат данни по каква причина част от площите са приети като недопустими, на какво се дължи разликата в проверките от м. 11.2009 г. и м. 12 2010 г. данни как е формирана недължимата сума. С оглед на изложеното следва да се приеме, че липсват пороци на обжалваното решение, то е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,