Решение № 13054 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8992/2015 г.

Решение № 13054 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8992/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. В. Търново против решение № 307/21.07.2015 г., постановено по адм. д. № 377/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт № Р-06-140181-091-001/24.02.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден в обжалваната му част с Решение № 214/14.05.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В. Търново, с който на "КООП и КО" ООД са определени задължения по ЗКПО - корпоративен данък за внасяне за 2008 г. общо в размер на 8540.63 лева и лихви в размер на 5736.52 лева, в резултат на непризнаване право на преотстъпване на основание чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд - В. Т. и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "КООП и КО" ООД, чрез управителя П. И., в писмена защита, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за установено следното: От "КООП и КО" ООД е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2008 г., като е декларирана печалба в размер на 161 200 лева, съответно за целите на ЗКПО е деклариран ДФР - данъчна печалба от 167 663.16 лева и корпоративен данък от 16 766.32 лева. Деклариран е и преотстъпен корпоративен данък на основание чл. 179 от ЗКПО в размер на 8 540.63 лв., съответно корпоративен данък за ефективно внасяне от 8 225.69 лева /ефективно внесен/. Установено е, че авансовите вноски по ЗКПО, направени през годината са от 8 514.18 лева, респективно подлежал е на възстановяване корпоративен данък в размер на 288.49 лева, който е бил ефективно възстановен с АПВ № 900911/18.06.2009 г., който АПВ е влязъл в сила. Според констатациите в РА не са били спазени общите условия за преотстъпване на данъка, посочени в разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Приходните органи са приели, че към 31.12.2008 г. дружеството има дължим и невнесен в срок корпоративен данък за 2007 г. в размер на 58.42 лв., който е внесен на 06.02.2009 г. Прието е, че е налице и задължение за данък върху доходите на физически лица от 0.87 лева за периода - м. март 2008 г., внесен на 06.02.2009 г. В решение № 214/14.05.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново е прието, че задължението в размер на 0.87 лева, представлява задължение за лихви върху данък върху доходите на физически лица, а не невнесен данък върху доходите на физически лица. Приходните органи са приели, че е налице и задължение за невнесен ДДС за м. 05.2008 г. в размер на 1.00 лв., както и лихви за това задължение в размер на 0.10 лв., които са внесени на 06.02.2009 г. Прието е, че са налице задължения за лихви по просрочени ЗОВ за ДОО за м. 04.2008 г. в размер на 7.27 лева, внесени на 06.02.2009 г. И на последно място е прието, че са налице невнесени задължения за ЗОВ по фондове съгласно справка за задължения на осигурител по декларация образец 6 за м. 05.2008 г. В решение № 214/14.05.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново е прието, че задълженията за ЗОВ по фондовете не са изяснени нито като основание, нито като размер - респ. те не са изискуеми. За да отмени РА, съдът е констатирал, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, с обхват за периода, за който е възложена ревизията, при спазване на процесуалните правила, но постановен в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че са налице условията на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО и основание за прилагане на чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г., поради което ревизионният акт, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. е отменен като незаконосъобразен. Решението е правилно. Правилно инстанцията по същество е тълкувала нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и е приела, че са налице основанията за преотстъпване на корпоративен данък, т. е за да останат суми от дължимия годишен данък в патримониума на дружеството, същото към 31 декември 2008 г., за която е декларирало данъчен финансов резултат - данък печалба в размер на 167663,165 лв., от които дължим корпоративен данък в размер на 16 766,32 лв., а преотстъпен корпоративен данък в размер на 8 540, 63 лв. При ревизията е установено, че дружеството има задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 58.42 лв., за данък върху доходите на физически лица от 0.87 лева за периода - м. март 2008 г., невнесен ДДС за м. 05.2008 г. в размер на 1.00 лв., както и лихви за това задължение в размер на 0.10 лв. Посочените в РА задължения са внесени на 06.02.2009 г. Наличието на дължимите суми е факт, но с разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ДОПК е регламентирано, че ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът установил вземането, чрез съответния публичен изпълнител в НАП, изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника да плати доброволно задължението си в седем срок. Страните по делото не спорят, че покана за доброволно изпълнение с предмет установените от приходните органи задължения, не е връчвано на данъчно задълженото лице, а напротив посочените суми са внесени на 06 февруари 2009 г. Следователно за съответния период не са налице подлежащи на принудително изпълнения задължения по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 209, ал. 1 от ДОПК. За това, приемайки, че са изпълнени изискванията на чл. 167 от ЗКПО, съответно е налице основание за преотстъпване на корпоративния данък по чл. 179 от ЗКПО (отм., но приложим), административният съд правилно е постановил, че формираната данъчна печалба от дружеството, свързана със земеделската й дейност за 2008 г., подлежи на данъчно облекчение чрез преотстъпване на дължимия за нея корпоративен данък в размер на 60 на сто. С оглед на изложеното правилно е приел първоинстанционният съд, че е налице основание за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Настоящата инстанция, намира, че административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото на касатора не се дължат разноски. На ответника по касацията разноски не се присъждат, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,