Решение № 10061 от 9.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 6310 от 02.11.2021 г., постановено по адм. д. 3073/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), е отхвърлена жалбата на БИ ЕМ ГРУП БЪЛГАРИЯ EООД / в решението, а и в касационната жалба, дружеството е изписано като ООД, но по удостоверение за регистрация в ТР дружеството е вписно като ЕООД, поради което навсякъде нататък ще бъде изписвано като ЕООД/ срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК - С942 - 588932 от 15.02.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект сервиз Ем Джи Си сервиз за черна и бяла техника, находящ се в гр. София, [жк], [номер], стопанисван от Би Ем Груп България ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от БИ ЕМ ГРУП БЪЛГАРИЯ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [номер], [номер], чрез процесуалния си представител адв. В. Петрова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба - началник на отдел Оперативни дейности гр. София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител юрисконсулт И. Йорданов, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АССГ е отхвърлил жалбата на Би Ем Груп България ЕООД против Заповед за налагане на ПАМ ФК - С942 - 588932 от 15.02.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект сервиз Ем Джи Си сервиз за черна и бяла техника, находящ се в гр. София, [жк], [номер], стопанисван от Би Ем Груп България ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направен е и извод, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целите му. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Според съда допуснатото по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС нарушение е безспорно установено, като при осъществена на 05.02.2021 г. в 13:40 ч. и възложена след постъпил сигнал проверка на сервиз за черна и бяла техника, стопанисван от Би Ем Груп България ЕООД, е установено, че при извършено плащане от клиент на дата 08.12.2020 г. в размер на 110,00 лева за направен ремонт на телевизор марка NEO 32 , не е издаден фискален касов бон, а единствено приемо - предавателен протокол за ремонта. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА 0084042 от 05.02.2021 г. Нарушението се потвърждава от една страна от обясненията на управителя на дружеството - Б. Ненчев, според който за извършване на ремонти на бяла и черна техника се съставят приемо - предавателни протоколи, като сумата от 110,00 лева за ремонт е била приета от служител на фирмата. От друга страна на датата на проверката е разпечатан КЛЕН за 08.12.2020 г., от който също е видно, че гореспоменатата доставка/продажба не е отразена като регистрирана и отчетена чрез издаване на фискална касова бележка от наличното ФУ. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС. 2. На следващо място е посочено, че при наличие на предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, без да разполага с възможността да съобрази обстоятелствата, при които следва или не следва да я наложи. На преценката на органа е оставена единствено продължителността на срока на наложената ПАМ, която в конкретния случай е правилно определена, обоснована с вида на нарушението, като са изложени всички фактически и правни основания за издаване на заповедта, след анализ на конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, съобразени са начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до извършеното деяние. Посочено е, че доколкото в случая, нарушителят отдавна осъществява търговска дейност, то същият е наясно с конкретните изисквания за извършването му, което обуславя извода, че така създадената организация в обекта няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти. 3. На последно място в решението са изложени аргументи досежно съответствието на размера на мярката с целите, предвидени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на БИ ЕМ ГРУП БЪЛГАРИЯ ЕООД са за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за законосъобразна. Преобладаващите оплаквания са свързани с пороци на заповедта за налагане на ПАМ, липсата на издадено наказателно постановление и допускането на предварително изпълнение на заповедта. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Преди пристъпване към разглеждане на касационните оплаквания, следва да се направи уточнение, че съгласно чл. 208 АПК, предмет на съдебен контрол в касационното производство е първоинстанционното съдебно решение. В този смисъл от значение са само оплакванията, отнасящи се до неправилността на съдебния акт, а тези от тях, свързани с пороци на заповедта за налагане на ПАМ и издаването на наказателно постановление не следва да бъдат обсъждани. Също така, преобладаващата част от оплакванията касаят допускането на предварително изпълнение на заповедта, а това също е обстоятелство, което не е предмет на касационен съдебен контрол. Направените оплаквания, свързани с неправилно приложение на материалния закон, и по-специално, че не са налице условията за издаване на заповед за налагане на ПАМ, са неоснователни. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай приходната администрация е установила, че от страна на БИ ЕМ ГРУП БЪЛГАРИЯ ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на услуга, чрез издаване на касова бележка от въведено и регистрирано фискално устройство, модел DAISY , с ИН на ФУ DY432170 и ФП 36589943. Търговецът не е успял да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства - КЛЕН от 05.02.2021 г., ДФО от 05.02.2021 г., опис на парите в касата от 05.02.2021 г., обяснение от 05.02.2021 г., АУАН F588932/09.02.2021 г., както и от подписания без възражения от присъстващия по време на проверката управител на дружеството ПИП сер. АА 0084042/05.02.2021 г. По силата на чл. 50, ал. 1 ДОПК същият съставлява годно доказателство за установените факти и обстоятелства. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Правилно административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, съответстващ на тежестта на нарушението и последиците от същото, при съобразяване на обстоятелството, че създадената организация в обекта води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че органът по приходите е обосновал срока за налагане на принудителната административна мярка с установената фактическа обстановка и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред, като мотивите му в тази посока се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Отделно от изложеното следва да се посочи, че оплакванията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон, свързани с факта, че издаването на заповедта предшества издаването на наказателното постановление, което обстоятелство пречи на безспорното установяване на нарушението, са неоснователни. Макар и да произтичат от един и същ юридически факт неизпълнение на задължението за издаване на фискален бон при извършена доставка на стока или услуга, административно-наказателното производство и това по издаване на заповед за налагане на ПАМ имат самостоятелно съществуване и не се намират във връзка на зависимост от вида на сочената от касатора. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата срещу същата, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати Националната агенция по приходите гр. София в качеството му на юридическото лице, в състава на което влиза административния орган, издател на оспорената заповед, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, съставляващи юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,