Решение № 168 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2019 г.

Решение № 168 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Кърджали (ТП на НОИ – Кърджали) срещу Решение № 82/26.03.2019 г., постановено по адм. дело № 421/2018 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отменено Решение № 2153-08-72 от 06.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане № 9/прот. №N001398/27.09.2018 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Кърджали, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от получаването й, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 15 от Указ № 330 за народната просвета и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 1 и 3 АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу издадения административен акт. Ответникът – Й. Дукова, чрез адвокат В. Милушева, оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор и молба- становище. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е Решение № 2153-08-72 от 06.11.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Й. Дукова срещу Разпореждане № 9/прот. №N001398/27.09.2018 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО, във вр. с чл. 10, ал. 2 от НПОС, пенсията й е изменена, считано от 08.05.2018 г., пожизнено и определена в действителен размер, а именно – в размер на 404,35 лева. От фактическа страна по делото, съдът е установил, че със заявление с вх. № 2113-08-933 от 11.06.2018 г., подадено до директора на ТП на НОИ – Кърджали жалбодателката Й. Дукова е поискала да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст плюс добавка от УПФ/учителски пенсионен фонд/, с приложени към заявлението доказателства, удостоверяващи осигурителния й стаж. По подаденото заявление, с Разпореждане № 14/прот. № N001271 от 02.07.2018 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали, в полза на жалбодателката първоначално е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, считано от 08.05.2018 г., пожизнено, в минимален размер – 207, 60 лева, съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО, до определянето му по реда на КСО. Впоследствие, след извършена допълнителна проверка и представено Удостоверение/Обр. УП-2 с Изх. № 48 от 20.09.2018 г., издадено от Общинска администрация – Ардино, отдел "Образование" е обжалваното разпореждане. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията, Й. Дукова е имала навършени [възраст], като въз основа на представените официални удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали е зачело в полза на жалбодателката осигурителен стаж от трета категория общо 37 г., 06 месеца и 26 дни, от които за учителски стаж са зачетени 20 г., 11 месеца и 28 дни. Обжалвано по административен ред, разпореждането е потвърдено от горестоящия административен орган с Решение № 2153-08-72/06.11.2018 г. В него е прието е, че изчисленият по-горе учителски стаж в полза на Дукова е по-малко от нормативно определения по чл. 69в, ал. 1 от КСО 25 години и 8 месеца за жените, който дава право на лицата да се пенсионират по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1-2 от КСО и че след като жалбодателката не отговаря на едно от задължителните условия за отпускане на добавка от учителския пенсионен фонд по правилата на чл. 69в, ал. 3, във връзка с чл. 69в, ал. 1 от КСО, а именно: да притежава най-малко 25 години и 8 месеца учителски стаж, следователно правилно и законосъобразно, в съответствие с материалния закон, исканата добавка от УПФ е отказана. В хода на съдебното производство е допусната съдебно- икономическа експертиза, която съдът е кредитирал, както и гласни доказателства, които са обсъдени и им е дадена вяра. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, регламентирана в Закона за народната просвета (обн. в ДВ, бр. 218 от 1948 г., отм. със ЗНП от 1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. Изв., бр. 90/1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г.), както и разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, първоинстанционният съд е приел, че пенсионният орган неправилно е приложил разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/в сила от 02.08.2003 г. /, тъй като те са материалноправни и не е придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на жалбоподателката, възникнали и осъществени през процесния период: 01.09.1980 г. – 01.06.1990 г. От събраните писмени и гласни доказателства по делото, съдът е констатирал, че през процесния период от 01.09.1980 г. до 01.06.1990 г., жалбодателката е заемала длъжността "дружинен ръководител" последователно в три училища, като е участвала в мероприятия, тържества и други дейности, свързани с учебно-възпитателния процес на деца от 1-ви до 8-ми клас, замествала е при необходимост учители, участвала е в педагогическите съвети и др., респ. трудът е включвал учителски функции, свързани с възпитание на децата, при което положение положеният стаж от същата за този период следва да бъде зачетен като учителски по смисъла на § 5 от ПЗР на КСО. Върховният административен съд, шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на производството пред Административен съд – Кърджали, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, кредитирал е съдебно – икономическата експертиза и е събрал гласни доказателства, които са в подкрепа на писмените. Решаващият съд е обсъдил аргументирано всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Изложените в касационната жалба доводи за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон се преценяват като неоснователни. Съгласно § 9 от ПЗР на КСО /Изм. -ДВ, бр. 102 от 2005 г. /, за осигурителен стаж по Кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, съгласно действащите дотогава разпоредби. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж няма придадено обратно действие по отношение на трудовите правоотношения на лицата, възникнали и приключили преди влизането й в сила. Единствено за прецизност следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от НПОС в относимата редакция, т. е. към момента на постановяване на административния акт, е различна от сега действащата, в която е допълнено уточнението след "заемащи длъжности" "в учебни и възпитателни заведения по ал. 1". В чл. 11 от Указ № 330 за народната просвета (обн. -Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86 от 1991 г.) изрично е предвидено, че учителите и дружинните ръководители на Димитровската пионерска организация "Септемврийче" се обучават в педагогически учебни заведения. Съгласно чл. 12 от Указа, на завършилите педагогическите учебни заведения за подготовка на дружинни ръководители се предоставят права на дружинни ръководители на Димитровската пионерска организация "Септемврийче". Трудът на дружинния ръководител е бил полаган в учебните заведения: в ОУ" В. Левски"- село Орешница, в ОУ "В. Левски" – гр. Кърджали и ОУ "В. Левски"- град Крумовград. Прегледът на цялата нормативна уредба, в сила до 1990 г., сочи, че дружинните ръководители са били със статут на учителски кадри (чл. 1 от ПМС № 50 от 02.11.1989 г. за въвеждане на новата система от основни заплати в народната просвета, Правилник за ученическите почивни лагери и екскурзионното летуване на учениците (ДВ, бр. 53 от 6.07.1982 г.) и др. В наредбите за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала, зает в средното образование, действали до 31.12.1999 г., са съществували изрични разпоредби, с които в кръга на учителските длъжности са били причислявани дружинните ръководители на щат с учителска квалификация, ученически организатори в национални, регионални и общински извънучилищни учреждения и организационно-педагогически работници в национални, регионални и общински извънучилищни учреждения. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. С оспорените административни актове незаконосъобразно е отказано признаване на учителски стаж за времето, през което лицето е работило като дружинен ръководител и организатор на извънкласна и извънучилищна дейност. Като е уважил жалбата и е изпратил административната преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд - Кърджали е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответницата по касация, такива не се дължат поради липсата на доказателства за реалното им извършване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,