Решение № 4190 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12177/2010 г.

Решение № 4190 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12177/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 132 от 2.08.2010 г., постановено по адм. д. № 198/2010 г. Административен съд гр. Перник е отхвърлил жалбата на ЕТ"Д-р Борис Косаров - Индивидуална практика за първична медицинска помощ" със седалище гр. Перник, против писмена покана на директора на РЗОК-Перник, изх. № 29-05-369 от 16.03.2010 г. Осъдил е ЕТ"Д-р Борис Косаров - Индивидуална практика за първична медицинска помощ" със седалище гр. Перник, да заплати на РЗОК-Перник сумата 300 лв., представляваща разноски по делото. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от ЕТ"Д-р Борис Косаров - Индивидуална практика за първична медицинска помощ" гр. Перник с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Макар и съдържащо някои неточности относно необходимостта от разглеждане на възражението на изпълнителя на първична медицинска помощ от Арбитражната комисия, съдебното решение е правилно като краен резултат. Върховният административен съд прецени данните по делото и правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е изложил правни доводи по правната същност на писмената покана и на регулативните стандарти, чието надвишение от страна на изпълнителя на медицинска помощ, е довело до издаване на процесния административен акт. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно правното основание, на което е издадена процесната писмена покана. В същата е посочено, че е издадена на основание чл. 234, ал. 2 във вр. с чл. 233, ал. 1 от НРД-2006 г., а не само на посочения в касационната жалба чл. 234 от НРД. От това следва, че се касае за хипотеза на получаване на суми без правно основание, което не е в резултат на извършено нарушение по НРД, и съответно, че разпореденото с поканата възстановяване на съответните парични средства няма характер на санкция по смисъла на чл. 236, ал. 1, т. 1 от НРД-2006. В мотивите на обжалваното решение съдът подробно е проследил спазването на процедурата от страна на административния орган във връзка с извършването на финансова проверка на лечебното заведение за ПИМП, възложена със заповед № РД-09-823/26.11.2009 г. на директора на РЗОК-Перник. В заповедта са определени видът, обхватът и задачата на проверката, както и срокът, в който тя трябва да бъде извършена. По делото не е спорно, че жалбоподателят е запознат с направените при проверката констатации, обективирани в съставените Финансов протокол и Протокол за неоснователно получени суми и в указания срок е подал възражение срещу тях пред Арбитражната комисия. Както се приема в съдебната практика, процедурата по чл. 234 от НРД - 2006 г. във връзка с издаване на Покана за възстановяване на неоснователно получени суми не предвижда като задължително условие разглеждане на възражението от Арбитражна комисия. В случая, от съдържанието на процесната покана се установява, че възражението на жалбоподателя е било преценено от Директора на РЗОК, поради което обстоятелството, че то е било отнесено до Арбитражната комисия и разгледано от нея, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не се отразява на законосъобразността на издадения административния акт. Административният орган в мотивите на оспорената писмена покана подробно е изложил фактическата обстановка по спора, съобразил е възможността на допустимо превишение от 15% от броя на определените по индивидуален договор регулативни стандарти и обосновал размера на сумите, подлежащи на възстановяване. При безспорното установяване на превишаване на регулативните стандарти от страна на изпълнителя на медицинска помощ чрез превишение на възложените регулативни стандарти за бланка МЗ-НЗОК № 4 на стойност 1319,92 лв. и бланка МЗ-НЗОК № 3 на стойност 275, 50 лв., правилно съдът е приел оспорения административен акт за правилен. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазвавне на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,