Решение № 8359 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1229/2014 г.

Решение № 8359 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1229/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Василка Петкова Цветкова и Живка Борисова Димитрова от гр. София, чрез адв. Добрева, срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, обн., ДВ, бр. 2 от 07.01.2014 г., постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б ЗДС и § 1 от ДР на ЗДС. В жалбата излагат доводи, че решението следва да се отмени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част с площ 0,394 дка от имот № 68134.8613.24, номер от КВС 60024, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. "Враждебна", район Кремиковци при Столичната община, поради противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за изплащане на собствениците на отчуждени имоти на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена. Изискването на закона е равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот. Такива са сделките с имоти в землище "Враждебна", за които са представени достатъчно пазарни аналози. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. е отчуждена част с площ 0,394 дка от имот № 68134.8613.24, номер от КВС 60024, земеделска територия, намиращ се в землището на кв. "Враждебна", район Кремиковци при Столичната община, целият с площ 2,600 дка и с предназначение земеделска земя. По искане на жалбоподателя съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза, с която е определена пазарната стойност на отчуждената част от имота на жалбоподателя в два варианта. В първия вариант вещото лице е основало заключението си на пазарни аналози - вписани сделки в Службата по вписванията - гр. София, с имоти, находящи се в землището на кв. "Враждебна". Според този първи вариант на заключението средната пазарна цена на поземления имот е 37 416 лв., а на отчуждената част - 5670 лева. Във втория вариант на заключението вещото лице е преценило освен сделките с имоти в кв. "Враждебна" и две сделки с имоти в кв. "Малашевци", район Кремиковци. В този вариант средната пазарна цена на имота на жалбоподателите е 87 920 лв., а пазарната цена на отчуждената част е определена на 13 323 лева. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост равностойното парично обезщетение за отчуждения имот се определя от предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Поради това съдът приема, че определящи и достоверни за пазарната цена на имота - предмет на отчуждаване за държавна нужда, са сделките с имоти, които се намират в непосредствена близост. Законът не предполага разширяване на обхвата на тези сделки, към които да се причисляват и сделки от друго землище на съответния район. Освен това при преценката си съдът взема предвид, че двете сделки, сключени в землище Малашевци, район Кремиковци, не представляват сделки с имоти с подобни характеристики. Предмет на сделката е само част от имота в размер на 0,050 дка, което не дава реална представа за пазарната цена на целия имот. Поради тези съображения съдът приема за законосъобразна и достоверна оценката, определена от вещото лице в първия вариант на заключението му. Поради това, че тази оценка от 5670 лв. е по-малка от определеното равностойно обезщетение с решението на Министерския съвет - 7897 лв., жалбата на Василка Петкова Цветкова и Живка Борисова Димитрова следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,