Решение № 9999 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12245/2009 г.

Решение № 9999 от 19.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12245/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по жалба от Александра Малинова Власева - Капуния от град Варна срещу отказ на министъра на земеделието и храните, обективиран в заповед № РД-46-743/30.06.2009 г. да я впише в списъка по чл. 19а, ал. 8 ЗСПЗЗ. Релевира доводи за незаконосъобразност на заповедта, поради противоречие с материалноправни разпоредби и съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на оспорената заповед. Жалбата е подадена от надлежна страна. Липсват писмени доказателства за датата на уведомяване на жалбоподателката за постановения отказ, поради което следва да се приеме, че тя е спазила срока по чл. 149, ал. 1 от АПК за нейното обжалване. Преценявайки процесуалната й допустимост, съдът взе предвид следното: Административното производство е образувано по заявление от Сашка Малинова Власева до министъра на земеделието и храните от 27.06.2007 г. за включване в списъка на вещите лица по чл. 19а, ал. 8 ЗСПЗЗ. Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 28.02.2008 г. на Община Варна е удостоверено, че името на жалбоподателката и заявителка е Александра Малинова Власева - Капуния. Към заявлението е приложила копие от диплома за завършено висше образование в Икономически университет Варна по специалността "Аграрна икономика" - бакалавър. Приложила е и сертификат № 252/25.06.2007 г. за оценител на земеделска земя и подобрения върху нея; трудова книжка; трудова автобиография и свидетелство за съдимост. След преценка на документите, министърът на земеделието и храните, като компетентен орган е отказал да я впише в списъка. Съображенията са, че жалбоподателката няма три години трудов стаж по специалността "аграрна икономика", и не отговаря на поставеното условие в т. 1, б."б" от заповед № РД-46-328 от 17.04.2003 г. и № ЗМФ-283 от 16.04.2003 г., издадена съвместно от МЗГ и министъра на финансите. Отказът е обективиран в заповед № РД-46-743/30.06.2009 г., подписана от министъра на земеделието и храните. Заповедта представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и подлежи на съдебен контрол. По същността си тя съдържа волеизявление на компетентен орган на централната изпълнителна власт, който пряко рефлектира върху правната сфера на жалбоподателката, засягайки правото й да бъде вписана в списъка на вещите лица, подлежащ на одобряване от двамата министри. Правото й да обжалва отказа е изрично предвидено и в т. 4, абзац втори и трети от описаната вече съвместна заповед. В първия е регламентирано правото и същевременно задължението на МЗХ да откаже вписване с мотивиран писмен отказ в случаите, когато кандидатът не отговаря на изискването по т. 1, а във втория се сочи, че отказът подлежи на обжалване по реда на ЗАП. По тези съображения подадената жалба има годен предмет, върху който да се осъществи съдебен контрол. Налице е и правен интерес от обжалването на акта. Поради това подадената жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заповедта на двамата министри, издадена на основание чл. 19а, ал. 8 ЗСПЗЗ и чл. 59а ППЗСПЗЗ определя изискванията към лицата, реда и условията за включването им в списъка на вещите лица. В точка 1, б."б" е регламентирано, че оценката на земеделски земи ще се извършва от лица с необходимата професионална компетентност, които отговарят на следните условия - б."а" - да имат висше образование или научно звание по специалностите геодезия, земеустройство, хидромелиоративно строителство, икономика и агрономство, а б."б"- да имат трудов стаж по специалността над три години. Завършената от жалбоподателката специалност "аграрна икономика" попада сред изброените такива, но трудовият стаж на жалбоподателката за тази специалност /висшето образование е завършено през 2002 г./ е под три години. Съгласно представената трудова книжка на жалбоподателката до 6.10.2003 г., тя е работила като търговски представител и изпълнителен директор в ЕТ "Малинели", а от 6.10.2003 до 01.07.2006 г. - като старши експерт - геодезист в Дирекция "Общинска собственост " при община Варна. С оглед на това законосъобразно министърът е отказал да я впише в списъка по чл. 19а, ал. 8 ЗСПЗЗ. Основното възражение, което се прави в жалбата е, че трудовия стаж на жалбоподателката в ЕТ" Малинели" е на длъжност, която е икономическа и попада в изискванията на съвместната заповед. Видно от приложения трудов договор между ръководителя на ЕТ "Малинели" и жалбоподателката, за времето от 31.05.2000 г. до 31.05.2003 г. тя е била назначена на длъжност "търговски представител - маркетинг", но до 01.07.2002 г. не е имала висше образование, а едва на 01.07.2002 г. е назначена та длъжност "изпълнителен директор - финанси и маркетинг" с висше образование "аграрна икономика". Поради това времето до посочената дата - 01.07.2002 г. не може да се счита като трудов стаж по специалността "Аграрна икономика". Административният орган е приел, че стажът като експерт - геодезист в Община Варна не е по специалността "аграрна икономика", поради което не е зачел същия като такъв по специалностите, посочени в т. 1, б."а". Жалбоподателката навежда доводи, че стажът й в ЕТ" Малинели" е икономически и поради това отговаря на изискването, тъй като той е три години. Настоящият състав обаче не споделя тези доводи за основателни, по изложените по-горе съображения, че само 11 месеца от този стаж отговарят на изискването жалбоподателката да притежава висше образование по икономическа специалност, а останалото време тя не е била завършила висше образование. Същата не оспорва обстоятелството, че стажът и в община Варна не е по специалността "аграрна икономика". Поради това извода на административния орган за липса на изискването за стаж е основателно и поради това заповедта е законосъобразна. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради непосочване в заповедта пред кой орган може да бъде обжалвана, тъй като същата е подала жалба пред компетентния съд в законовия срок, и в хода на съдебното производство има възможност да оспори административния акт и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което правото й на защита не е нарушено. По изложените съображения не се установиха сочените в жалбата нарушения на материалноправни и процесуални разпоредби. Жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция направеното искане за присъждане на разноски по делото от ответника, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на същия 150 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение