Решение № 212 от 20.05.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 156/2009 г.

Решение № 212 от 20.05.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 156/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на Глава ХХХIII от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на протоколно определение от 29 октомври 2008 г. на Районен съд - гр. Б., постановено по нохд № 891/2008 г. поописа на съда, с което е одобрено споразумение за решаване на делото и е ангажирана наказателната отговорност на осъдения М. В. В. по повдигнатото му обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК. В искането е заявена процесуална незаконосъобразност на атакуваното определение поради неизпълнение от страна на съда на възложеното му с разпоредбата на чл. 382, ал. 7 от НПК задължение за одобряване на споразумение за решаване на делото само когато то не противоречи на закона и на морала. Твърди се, че одобреното от съда споразумение не съответства на данните по делото и на приложимия към тях материален закон. С искането се претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор при посоченото в него основание за възобновяване на делото и отправено до съда искане. Осъденият В. не участва лично пред ВКС. Представлява се от назначения му от съда служебен защитник - адв. Ц, която не възразява срещу искането за отмяна на атакуваното определение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: С атакуваното определение на Благоевградския районен съд е одобрено споразумение за решаване на делото, с което е ангажирана наказателната отговорност на осъдения М. В. В. за извършено от него на 07.05.2006 г., на автомагистрала "Х", 58-ми км., престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му е наложено наказание "пробация", включващо задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, с продължителност една година. Присъдени са и направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения В. Определението е постановено на 29.10.2008 г., откогато е влязло в законна сила като неподлежащо на редовен инстанционен контрол. Искането е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е основателно. Заявеното в него отменително основание касае преценката по чл. 382, ал. 7 от НПК, която съдът е длъжен да направи за съответствието на постигнатото между обвинението и защитата споразумение за решаване на делото с нормите на закона и морала. Когато това задължение не е изпълнено по надлежния начин, какъвто е настоящият случай, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава съдебния акт за одобряването на споразумението по начин, предпоставящ неговата отмяна. Извършената от ВКС проверка констатира, че посоченото в искането нарушение е налице. На първо място, в атакувания съдебен акт, включващ съдържанието на окончателното споразумение съгл. чл. 382, ал. 6 от НПК, съдът погрешно е посочил датата на извършване на престъплението като "...07.05.2006 г...", вместо действителната дата на извършването му - 07.05.2008 г. Тази дата е установена по несъмнен начин от всички гласни и писмени доказателствени източници по делото: протокол за оглед (л. 23 от сл. д.), протокол за доброволно предаване (л. 18 от сл. д.), разписка (л. 20 от сл. д.), албум (л. 25 от сл. д.), от показанията на свидетелите К, М., Б., В. и т. н., както и от обясненията на самия осъден. С тези данни за момента на осъществяване на деянието е извършено и привличането на В. в качеството на обвиняем, разпита му и предявяването на материалите от разследването. Така че датата 07.05.2008 г. е установената по делото дата на извършване на престъплението и тя е част и от съдържанието на постигнатото между страните по делото споразумение (л. 3 - 4 от съдебното дело). На второ място, неправилното приемане на датата на извършване на престъплението вероятно е причината и за допуснатото от съда неправилно приложение на материалния закон, при игнориране на данните за наличие на минало осъждане по отношение на В., което е от значение за правната квалификация на деянието и поражда последиците по чл. 68, ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство е приложено свидетелство за съдимост на В., което не отразява наличие на предходно осъждане (л. 57 от сл. д.). Към материалите на съдебното дело обаче е приложено свидетелство за съдимост (на л. 10), което установява наличие на осъждане за извършено престъпление по чл. 195 от НК, с присъда по н.о.х.д. № 7617/2007 г. на Софийския районен съд, влязла в законна сила на 12.02.2008 г. За това престъпление на В. е наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. При тези данни по делото, очевидно престъплението, предмет на настоящето производство, е извършено след влизане в сила на осъждането за извършеното друго такова престъпление и в изпитателния срок на наложеното за него наказание. Това би имало за последица не само правна квалификация, различна от одобрената от съда, но и приложението на нормата на чл. 68, ал. 1 от НК, които обстоятелства са останали изцяло извън вниманието на съда, одобрил споразумението. Несъмнено, при преценката си за законосъобразност на постигнатото между страните в производството споразумение, която съдът прави съгл. чл. 382, ал. 7 от НПК, той е следвало да съобрази наличните към този момент данни за предходното осъждане на В. и свързаните с него правни последици. Като не е изпълнил вмененото му от закона задължение да одобри споразумение, което не противоречи на закона, съдът е допуснал процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на постановения от него акт. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение