Решение № 4243 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11135/2010 г.

Решение № 4243 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11135/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Даниела Йорданова Бачева от гр. София, против решение № 1721 от 02.06.2010 г., постановено по адм. дело № 7579/2009 г., по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 29 състав, с което е отхвърлена жалбата й против отказ за отмяна на отчуждаването на имот, обективиран в писмо изх. № 1194-Д-22/8 от 2.11.2009 г. на кмета на Столична община. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, изградени в противоречие с установените от доказателствата факти по делото - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на постановеното решение и съдът да се произнесе по същество като отмени оспорената заповед, тъй като имотът не се ползва по предназначение и не са реализирани отчуждителните мероприятия. Ответникът - кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Каменова, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореният административен акт - отказ от кмета на Столична община за отчуждаване на недвижим имот по заявление, подадено на 2.11.2009 г., е законосъобразен. Актът е бил издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалните и процесуалните разпоредби. Административният орган е приел, че в настоящия случай не са налице законовите основания за прилагане на чл. 31, ал. 1 от ЗОбС. От събраните в хода на съдебния процес доказателства е станало ясно, че предназначението на отчуждения по реда на ЗТСУ имот не е било променяно. При решаване на делото по същество следва да се вземе предвид и ТР № 1/2011 г. на ВАС. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът правилно е определил предмета на оспорване - изричен отказ, обективиран в цитираното писмо, последвал мълчалив отказ за произнасяне по искане за отмяна на отчуждаване на имот пл. № 237, кв. 101, ж. к. "Овча купел", ул. "761" № 51а, предявено на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил и е приел, че спорният имот е отчужден като празно дворно място, по реда на ЗТСУ (отм.), от жалбоподателката, която се е легитимирала като единствен негов собственик. От неоспореното заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че имотът е отчужден за улица - канално строителство, като жалбоподателката е обезщетена парично. След отчуждаването, според действащите планове, предназначението на имота не е променяно и попада в улично кръстовище. На място е констатирано, че улицата, която е съществувала не е поддържана, от нея има останки преди и след имота, останали са два електрически стълба, а под имота, в западната му част, преминава кабел за средно напрежение. При тези данни съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, тъй като не са налице основанията на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Отчуждителното мероприятие е реализирано, като независимо че пътят не е поддържан, имотът е ползван по предназначение. При служебната проверка съдът е констатирал също така, че актът е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Отхвърлил е и доводите относно приложението на § 9 от ЗУТ, тъй като искането не е заявено на това основание. По тези съображения е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Към изложените от съда мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, следва да се добави, че съгласно тълкувателно решение № 1 от 7.02.2011 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, не може на основание чл. 31 от ЗОС да се иска отмяна на отчуждаване, извършено по реда на други закони, преди влизането в сила на Закона за общинската собственост. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС съдържа самостоятелни основания за отмяна на отчуждаването, приложими само за отчуждавания, извършени по реда на ЗОС и не може да релевира основание за отмяна на отчуждаване извършено преди неговото приемане при друга нормативна уредба - приключило правоотношение по ЗТСУ (отм.) За отчуждаванията, извършени преди влизане в сила на ЗОС, по реда на други закони, е приложима уредбата според реституционните закони, приети след 1991 г., чиито хипотези и материални предпоставки са различни от тези, уредени в чл. 31, ал. 1 ЗОС. Подобни мотиви се съдържат в оспорения акт, като същите не са приети от първоинстанционния съд, но посоченото не се е отразило на правилността на съдебния акт, тъй като макар и по други съображения, съдът е стигнал до правилен правен резултат. Освен това тълкувателното решение, което е задължително, е прието след постановяване на обжалваното решение, поради което не е съобразено от първата инстанция. Следва да се отбележи, че правната прецизност налага обезсилване на съдебното решение, като постановено по недопустима жалба, но с оглед еднаквия краен правен резултат същото следва да бъде потвърдено. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. С оглед изхода на делото е основателно направеното в срок искане от процесуалния представител на Столична община за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Следва да се присъди сумата от 150 лева, определена на основание чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се осъди касационната жалбоподателка да го заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,