Решение № 15307 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13109/2017 г.

Решение № 15307 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13109/2017 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ срещу решение № 5620 от 09.10.2017 г. постановено по административно дело № 7945/2017 г. (годината на делото е погрешно посочена) по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 341 от 15.05.2017 г. издадена от председателя на КЗП, с която на дружеството се забранява при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът на място в търговския обект чрез етикети за продукти, съдържащи текст и картинно изображение, да предоставя заблуждаваща информация относно произхода на стоките /вкл. продукт "царевица за пуканки "D. K." и "тиквени семки "Elit"/ в нарушение на чл. 68 д, ал. 1, предложение 2 /чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител/, във връзка с чл. 68 г, ал. 4, във връзка с чл. 68 в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и е осъдил Комисията да заплати деловодни разноски в размер на 400 лв. претендирано юрисконсултско възнаграждение. В касационната си жалба касаторът излага съображения, че оспорваното решение е неправилно, поради допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, поради незачитането на разпоредбите на материалния закон, както и поради необоснованост. Твърди се, че оспорваната заповед съответства на изискванията на чл. 59 АПК, като съдържа фактическите и правни основания за издаването й. От разпоредителната част ясно се разбира вмененото на търговеца задължение, а именно да не прилага описаната нелоялна заблуждаваща търговска практика. Заповедта е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, съответно отговаря на целта на закона, противно на приетото от АССГ. Касационната жалба съдържа подробно изложение на нормативната уредба на нелоялните и заблуждаващите търговски практики и твърдения, че пазарното поведение на търговеца, адресат на заповедта на председателя на КЗП, безспорно разкрива признаците на заблуждаваща търговска практика, която значително намалява способността на потребителя да вземе информирано решение. Сочи, че в процесния случай не се касае за промяна на етикета от страна на търговеца, като не е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. В процесния случая се разглежда хипотезата, в която от страна на "К. Б. ЕООД енд Ко" КД е поставен допълнителен етикет, който внушава, че продуктът е произведен в България, а той в действителност не е. Сочи, че това действие не може да бъде оправдано, както съда неправилно приема, с обозначенията дадени върху самата опаковка на продукта, тъй като върху опаковката изрично е записано, че произходът на единия продукт е Аржентина, а на другия Украйна. Изложени са съображения за двуяката функция на принудителните административни мерки. Моли съдът да отмени оспорваното решение и да постанови друго, с което Заповед № 341 от 15.05.2017 г. издадена от председателя на КЗП да бъде потвърдена. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, ако съдът не уважи касационната жалба и ответникът претендира разноски, прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответникът - "К. Б. ЕООД енд Ко" КД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че оспорваното решение е изцяло мотивирано, правилно и законосъобразно. Съдът основателно е отменил Заповед № 341 от 15.05.2017 г. на председателя на КЗП, тъй като същата е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се потвърди оспореното решение. Претендира разноски, както за първоинстанционното разглеждане на спора, така и за пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение съдът, от фактическа страна е посочил, че във връзка с подаден сигнал от гражданин в КЗП, е била извършена проверка, в обект на "К. С. В.", находящ се в гр. С., бул. "Т. К." .№..., стопанисван от "К. Б. ЕООД енд Ко" КД. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол /КП/ № К-02242017/24.03.2017 г. При проверката били проверени следните продукти: царевица за пуканки "D. K."; пуканки за микровълнова със сол "Korona"; пуканки за микровълнова с масло "Top of the pop"; тиквени семки "Elit". За тези продукти в КП е описана съдържащата се върху стоките информация на български език, вкл. че са произведени в България. За стоката царевица за пуканки "D. K." е посочено, че върху опаковката има надпис "Произведено в България"; произход Аржентина. За стоката тиквени семки "Elit" е описан произход Украйна. Посочено е, че пред стоките е поставен етикет с информация за продукта, грамажа, баркод, цена. От ляво на надписа е било поставено изображение на сърце с българското знаме и изписан текст "От любов към България". От проверявания субект е изискано писмено становище, за което бил съставен КП № К-65193/29.03.2017 г. Изискано е и становище от Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/, което е постъпило в КЗП с протокол № 0007007/03.11.2016 г. В становището, по отношение на продукта царевица за пукане "D. K." е посочено, че обявяването на етикета "Пакетирано за д-р К. Л." ЕООД, произведено в България, произход Аржентина не противоречи на изискванията за предоставяне на задължителна информация при етикетиране на страната на произход. При тези данни съдът е посочил, че КЗП е извела извод за наличието на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1, предл. 2 от ЗЗП вр. чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП вр. чл. 68 в от ЗЗП. Според КЗП същата се изразявала в представянето, чрез поставяне на етикет на продуктите, на информация чрез текст и картинно изображение и която заблуждава или е в състояние за въведе в заблуждение средния потребител. Етикетът за продукта "царевица за пуканки "D. K." с изображение на сърце с българското знаме и текст "От любов към България" и етикетът за продукт тиквени семки "Elit" с изображение на сърце с българското знаме и същият надпис съдържали послание към потребителите, което отличава продуктите от другите, предлагани на пазара. Посочил е, че Комисията е приела още, че средният потребител не би правил разлика между "произведено" и "произход", поради което същият е въведен в заблуждение или може да бъде въведен в заблуждение, че стоките са със страна на произход България, от поставеното изображение на сърце с българското знаме и текст "От любов към България" и да накара потребителя да вземе търговско решение за закупуването на продукта. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, като включвала мотиви и изведен от същите диспозитив. Посочил, че заповедта е постановена при непълно изяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 от АПК и в противоречие с материалния закон. В тази връзка приел, че деянията, констатирани при проверката и квалифицирани като заблуждаваща нелоялна търговска практика се изразяват в следното: при предлагане в обект на търговеца на два броя продукти - царевица за пукане "D. K." и тиквени семки "Elit", от ляво на надписа на етикета под продукта, за първия е поставено изображение на сърце с българското знаме и изписан текст "От любов към България", а на втория продукт от ляво на надписа на етикета под продукта е поставено изображение на сърце с българското знаме и е изписан текст "Най – ниска цена". Посочил, че това е квалифицирано като нарушение – нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1, предл. 2 от ЗЗП вр. чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП вр. чл. 68 в от ЗЗП. Не било спорно, че двата продукта са пакетирани в България от посочените производители, като органът приел, че и двата продукта представляват произведени такива в друга страна, в съответствие с разпоредбите на Регламент /ЕС/ 952/2013 г. - чл. 60, пар. 2. Посочил е, че относно стоката царевица за пукане, сурови семена "D. K." органът се е позовал на становище на БАБХ, че представлява непреработен продукт, тъй като пакетирането в потребителски опаковки не променя изходната суровина. Относно втория продукт – тиквени семки посочил, че липсват каквито и да е било мотиви от страна на органа, както и извършена проверка и преценка на това представлява ли неговият краен вид, предлагане на произведен в България продукт. Последното съдът квалифицирал като съществено нарушение на процедурата относно този продукт, довело до несъответни правни изводи, което било достатъчно основание за отмяна на заповедта. В тази връзка съдът се е позовал на представения по делото документ от "Елит П" ЕООД, гр. П., от който се установявало, че продуктът им се пече и преработва в България, поради което и на основание чл. 60, пар. 2 от Регламент № 952/2013 г. представлявал продукт с производител в България. Извел извод, че начинът на предлагане на този продукт, с оглед поставянето на изображение - сърце с българско знаме, изобщо не следва да бъде предмет на анализ, тъй като е с производител българско дружество. Не било налице и нарушение на етикетирането, каквото – ако е налице, не следвало да бъде адресирано до жалбоподателя - "К. Б. ЕООД енд Ко" КД. Относно другия спорен продукт съдът също извел извод, че актът е незаконосъобразен. В тази връзка посочил, че е налице противоречие в мотивите на акта, тъй като било установено, че производителят "Д-р К. Л." ЕООД не е допуснал нарушение в етикетирането, което продавачът няма право да променя. Приел е, че продуктът е пакетиран в България, поради което същият има качеството произведен в България. С оглед на това не било налице нарушение при поставяне на логото. Посочил е, че не споделя тезата за липсата на възможност у потребителя да различи "страна на произход" от "страна на производство" на продукта. Средният потребител е лице, което е сравнително добре информирано и сравнително наблюдателно, както и достатъчно интелигентно и разполагащо с познания и опит, за да разбере значението на така поднесената му информация, като се отчитат обществените, културните и лингвистичните фактори. Извел извод, че съмнението на органа, че средният потребител ще може да различи "страна на произход" от "страна на производител" относно стоката се явявало необосновано и недоказано и в несъответствие с легалната дефиниция за такъв. Съдът е изложил и съображения, че административният орган не е изследвал характера на поставените знаци – изображението на сърце с българско знаме и надписа "От любов към България" в долната част на етикетите в търговския обект. В жалбата се твърдяло, че последните представлявали част от рекламна кампания на Кауфланд за фокусиране на хранителната верига върху българските продукти. Извел извод, че информацията няма характер на етикет по смисъла на закона и няма задължението за носи информацията присъща за такъв. Етикетите отговаряли на законовите изисквания. Не била направена проверка какво се цели с поставените стикери – текст и изображение, т. е. извършената справка (само по отношение на единия продукт) относно неговия произход се явява неотносима, тъй като поставените стикери с надпис "От любов към България" и изображение на сърце с българското знаме не носят информация за произход на продукта. Посочил, че поставянето на допълнителна информация, която не противоречи на предоставената от производителя, с различна цел не може да доведе до заблуждение у потребителя относно произхода на продуктите. При служебно извършената проверка за валидност и допустимост на съдебното решение, съставът на Върховния административен съд установи, че решението е валидно и допустимо. Същото в частта, с която е отменена Заповед № 341 от 15.05.2017 г. издадена от председателя на КЗП е правилно. Правилни са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Г. четвърта, раздел IV на ЗЗП, като българският закон възпроизвежда Директива 2005/29/ЕО на Е. П. и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68 в ЗЗП забранява императивно използването на такива, а нормата на чл. 68 л, ал. 1 с. з. задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП. Съгласно чл. 68 д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. В процесния случаи по делото е безспорно установено, че двата продукта, посочени в процесната заповед - царевица за пукане "D. K." и тиквени семки "Elit" са преработени и пакетирани в България, в потребителски опаковки, като това е отбелязано на опаковките, чрез надписа "Произведено в България". Установено е, че продуктите, които са пакетирани са със страна на произход различен от България, съответно Аржентина и Украйна, като това също е отбелязано на опаковките. При предлагането на тези продукти на крайните потребители в магазин от веригата си, търговецът "К. Б. ЕООД енд Ко" КД е поставил пред описаните стоки допълнително изображение на сърце с българското знаме и изписан текст "От любов към България" (за продукта царевица за пукане "D. K."), а на втория продукт (тиквени семки "Elit") от ляво на надписа на етикета, под продукта, е поставено изображение на сърце с българското знаме и е изписан текст "Най – ниска цена". Спорът по делото се свежда до това така използваната от търговеца практика нелоялна ли е, в смисъл заблуждаваща ли е и дали използването на тази практика би довело до промяна на икономическото поведение на средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Органът е квалифицирал практиката като такава по чл. 68 д, ал. 1, предл. 2 от ЗЗП - чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Поставеният надпис "От любов към България" и изображение на сърце с българското знаме, не носят информация за произхода на продукта. Този извод на първоинстанционния съд е правилен. Те носят информация за продукт свързан с България, но не непременно произведен изцяло в България. След като същите не носят информация за произхода на продукта, органът неправилно е преценил, че потребителите ще бъдат въведени в заблуждение относно страната на произход на предлаганите стоки. Търговецът не отрича, че е използвал посочените в заповедта на председателя на КЗП надписи и изображения, като същите са част от рекламна кампания насочена към фокусиране на хранителната верига върху българските продукти и доставчици. В случая рекламният надпис включва посланието "От любов към България", а не "Произведено в България". По делото е безспорно установено, че и двата продукта са пакетирани на територията на България, от български фирми, като е означено, както че са произведени в България, така и че суровината е с произход не от България. Ако има несъответствия в етикетирането на предлаганите опаковани продукти тези несъответствия могат да бъдат констатирани и да бъдат наложени санкции от контролните органи по Закона за храните, като за тези несъответствия ще отговаря производителя. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. Органът не е извел изводи и не е направил анализ дали предлагането на процесните стоки, на място означено с лого "От любов към България" има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика, тъй като потребителите са асоциирали предлаганите стоки като такива отгледани, преработени, пакетирани изцяло в България. Средният потребител, който е сравнително наблюдателен и внимателен при избора си, прави разлика между "страна на произход" и "страна на производител" и при наличието на всяко от означенията, може да прецени доколко предлагания му за закупуване продукт е свързан с България. Изводът на първоинстанционния съд, че поставянето на допълнителна информация, непротиворечаща на представената от производителя не може да доведе до заблуждение у потребителя относно произхода на продуктите, е правилен. Поставянето на допълнителна информация, която не противоречи на предоставената от производителя, с различна цел не може да доведе до заблуждение потребителя относно произхода на продуктите. Процесната заповед е издадена заради преценката на органа, че се предоставя заблуждаваща информация относно произхода на стоката. Използваното от търговеца лого "От любов към България" се свързва с български продукти и би накарало потребителя да закупи такъв продукт, ако той вземе решение да подкрепи, чрез покупката си, българска фирма. Логото не може да се тълкува, че стоките подредени на рафт с това лого са задължително отгледани (тъй като става въпрос за земеделски продукти) в България. А както се посочи по – горе в решението, в случая продукцията е преработена и пакетирана в България, т. е. става въпрос за продукт предлаган от българска фирма. Неоснователен е доводът на касатора, че съдебното решение е необосновано. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е законосъобразна. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. По изложените съображения решението в частта, с която е отменена Заповед № 341 от 15.05.2017 г. издадена от председателя на КЗП е правилно следва да бъде оставено в сила. Решението, в частта му относно присъдените на жалбоподателя в първоинстанционното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, е неправилно, тъй като същото е определено в размер на 400, 00 лв. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, която е приложима на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер на 100 лв. за първата инстанция. Първоинстанционния съд не е присъдил направените от дружеството разноски за заплатена държавна такса. Тъй като възражение за това е направено с писмения отговор на касационната жалба, последният може да се приеме, че представлява и молба по чл. 248 АПК, по която компетентен да се произнесе е съдът постановил първоинстанционното решение. Делото следва да му се изпрати за произнасяне по молбата с правно основание чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, обективирана в писмения отговор на касационната жалба, относно претендираната държавна такса. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер. Ответникът, в съдебно заседание е представляван от юрисконсулт като с оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да е в размер на 100 лв. При изписване на годината на делото, в титулната част на решение № 5620/09.10.2017 г. е допусната явна фактическа грешка, като вместо правилната година – 2017 е изписано 2016 г. Грешката следва да се поправи от съда постановил решението по реда на чл. 175 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение