Решение № 8674 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2016 г.

Решение № 8674 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 3547 от 29.03.2016 г. по адм. д. № 1441/2015 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отменена заповед № 8121К-2970/12.12.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на К. М. Р. - разузнавач II степен в сектор 01 "Противодействие на престъпления против личността" на отдел "Криминална полиция" към дирекция "Противодействие на криминалната полиция" при Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година".

Излага касационни основания за неправилност на решението. Счита за неправилен решаващия извод на съда, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Излага доводи, че в мотивите на заповедта министърът е посочил изрично справка по описа на дирекция "Инспекторат" - МВР и предложение peг. № RB202206-001-07/01-17824/24.11.2014 г. по описа на ГДКП, в които са обективирани резултатите от проведеното срещу служителя дисциплинарно производство. К. Р. се е запознал лично срещу подпис със справката на 21.11.2014 г. и с предложението на 25.11.2014 г.

Неоснователно съдът приел, че заповедта противоречи и на материалноправните разпоредби.

Комисията установила, че по отношения на конкретно лице са прилагани 4 (четири) СРС в периода от 21.11.2013 г. до 24.03.2014 г. въз основа на разрешение за прилагане на СРС. В периода от 21.11.2013 г. до 19.01.2014 г. е прилагано СРС, като водещият преписката К. Р., въпреки че е констатирал липсата на информация, представляваща оперативен интерес, е предложил експлоатацията на СРС да продължи.

Вследствие допуснатите от служителя пропуски в работата е изготвено ново искане за прилагане на СРС, като е издадено разрешение от председателя на СГС за периода от 24.01.2014 г. до 24.03.2014 г., т.е. срокът за използване на СРС спрямо лицето е надхвърлил определения максимум в ЗСРС.

Ответната страна счита касационната жалба за неоснователна. Представила е писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски- адвокатско възнаграждение по представен списък.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. По делото не е представен плана за изпълнение на служебните задължения, което води до невъзможност за преценка и анализ на задълженията на наказаното лице и тяхното неизпълнение. Не са представени исканията и разрешенията до СГС за използване на специални разузнавателни средства. Посочени са единствено номера, но от тях не е видно за какво се отнасят и дали същите кореспондират с посочените предложения и протоколи. Обосновано съдът е приел, че не е приложен правилно материалния закон, защото дисциплинарнонаказващия орган не е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Правилата за прилагане на СРС в МВР, утвърдени със Заповед № Iз-2143/28.10.2103 г. на министъра на вътрешните работи, К. Р. не е оправомощен да изготвя искане до СГС, а само разполага с възможността да изготвя предложение до ръководителя на органа по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗСР, а в случай, че се приеме предложението, ръководителят подписва искане за използване на СРС и го предоставя на компетентния орган по чл. 15 от ЗСРС. П. така установеното се налага обстоятелството, че при формирането на правния извод за незаконосъобразност на заповедта от съда са обсъдени всички релевантни в този аспект доказателства. Дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана отговорността на служителя, не са безспорно установени.

Касационната инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

В оспорената пред съда заповед административният орган е изложил мотиви, че действията на К. Р. представляват отделни дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР (Отм. ДВ. бр. 53/27.06.2014 г.), чл. 226, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ППЗМВР (Отм. ДВ, бр. 60/22.07.2014 г.), и по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗМВР, изразяващи се в "небрежност в служебната дейност...", "... забавено ... изпълнение на заповед", "... лошо изпълнение на заповед" и "пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност", за всяко от които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение".

Дисциплинарната отговорност е ангажирана при квалификация на деянията като системни нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда налагане на едно дисциплинарно наказание - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

В оспорената пред съда заповед, както и в справка рег. № RB202016-001-07/02-112/30.10.2014 г., по описа на дирекция "Инспекторат" при МВР, с която е приключила проверката, се сочат документи, които не са предоставени, въпреки направените искания за предоставяне на административната преписка в цялост. Административния орган е твърдял, че не може да предостави цялата оперативната преписка, тъй като се разкриват елементи от оперативно издирвателната дейност.

Съдът е посочил, че не са представени по делото исканията до СГС и разрешенията от СГС, посочени са по номера, но не е видно нито за какво се отнасят, както и дали кореспондират с посочените предложения и протоколи. С определение в съдебно заседание на 1.02.2016 г. съдът е задължил администратвния орган да представи поисканите от пълномощника на жалбоподателя доказателства и в случай, че преписката не е пълна да представи всички съдържащи се в нея писмени доказателства.

В предложението за налагане на дисциплинарно наказание са посочени следните нарушения от служителя на служебната дисциплина:

1. За времето от м. ноември 2013 г. до м. март 2014 г., в хода на работата по ППО - С с peг. № 19210/04.10.2013 г., разпределена му за работа, не е предприел действия за изискване от лицензираните телекомуникационни оператори на разпечатки на установените телефонни комуникатори на засечените по преписката лица, с което не е изпълнил т. 7 от план peг. № 01-9418/7.10.2013 г. по описа на ГДНП - МВР за работа по оперативната преписка "чрез лицензираните телекомуникационни оператори да се изготвят разпечатки на установените мобилни и стационарни телефони на засечените лица".

Правилно е прието от съда, че не е представен, като доказателство плана, за неизпълнението на т. 7 от който е наложено наказание на лицето. Непредставянето на плана като доказателство препятства възможността да се определи субекта, който следва да понесе съответната дисциплинарна отговорност за неизпълнение на вменените му задължения.

Не е спорно, че не е представен план рег. № 01-9418/7.10.2013 г. (по описа на ГДНП-МВР) за работа по преписка рег. № 19210/4.10.2013 г., което води до невъзможност за анализ на задълженията на длъжностните лица. Видно от справка рег. № RB202016-001-07/02-112/30.10.2014 г., по описа на дирекция "Инспекторат" при МВР, с която е приключила проверката, преписка с рег. № 19210/4.10.2013 г. е образувана от служители на отдел ПВОО на ГДНП и след това с предложение е прехвърлена за продължаване на работата на Рачев като служител на сектор 01 "Противодействие на престъпления против личността" на отдел "Криминална полиция" към дирекция "Противодействие на криминалната полиция" при Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР. Ако този план бе предоставен и приет като доказателство можеше да се определи кой държавен служител не е изпълнил това задължение и кой отговаря за неговото изпълнение. Липсват и първите предложения и искания до СГС за експлоатиране на СРС, който също са изготвени от служители на отдел ПВОО на ГДНП, не може да се установи дали там не са посочени лицензираните телекомуникационни оператори на разпечатки на установените телефонни комуникатори на засечените по преписката лица.

В сведенията, дадени от Рачев до назначената комисия е посочено, че след съгласуване с ръководството на сектора не е било счетено за необходимо да бъдат изготвени разпечатки на вече установените мобилни номера, както е отбелязано в т. 7 от плана, но това са косвени доказателства върху които не може да се обоснове нарушението.

2. На 24.03.2014 г. и 27.03.2014 г. е прекратена работата по СРС, прилагани по отношение на посочените лица (искане до СГС peг. № 12-С-З58/22.01.2014 г. и peг. № 12-С-402/23.01.2014 г. и разрешение на СГС peг. № 14-196/22.01.2014 г. и peг. № 14-228/24.01.2014 г.), по ППО-С с peг. № 19210/4.10.2013 г. Рачев, в качеството си на длъжностно лице, което получава и се занимава с информацията по експлоатираните СРС, унищожил материалните носители на 4.09.2014 г., извън законоустановения десетдневен срок (предложение peг. № УС-2039/4.09.2014 г. и peг. № УС-2041/4.09.2014 г. по описа на ГДНП - МВР и протоколи peг. № УС- 2075/4.09.2014 г. и рег. № УС-2077/4.09.2014 г. по описа на ГДНП - МВР), с което е нарушил чл. 21 от Правилата за прилагане на СРС в МВР, утвърдени с МЗ 1з-2143/28.10.2013 г. и чл. 31, ал. 3 от ЗСРС.

Прието е от съда, че съгласно т. III на Заповед № з890/20.11.2013 г. на директора на ГДНП унищожаването на материалите се извършва след получаване на утвърдено от директора на ГДНП, предложение за унищожаване на данните и тъй като тези предложения не са предоставени не може да се проследи, кога е изготвено предложението и кога на коя дата е утвърдено от директора.

В сведенията, дадени от Рачев до назначената комисия е посочено, че e изготвено предложение с рег. № УС-2077/4.09.2014 г. по описа на ГДКП, като носителите са унищожени с протокол с рег. № УС-2075/4.09.2014 г., както и че е изготвено предложение с рег. № УС-2077/4.09.2014 г. и информацията е унищожена с протокол с рег. № УС-2077/4.08.2014 г. Следователно може да се установи датата на изготвяне на предложението и на унищожаването на материалите. Но наказанието е наложено за това, че извън законоустановения срок служителят е унищожил материалните носители, а не че извън законоустановения срок е направил предложение за унищожаване на материалните носители, което е в неговата компетентност.

3. при изготвянето на искания peг. № 12-С-2844/22.11.2013 г. и peг. № 12-С-402/23.01.2014 г., К. Р. некоректно мотивирал необходимостта за експлоатация на СРС по отношение на едно от двете лица, в качеството на лице по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за СРС "за което са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление..", вместо по чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за СРС, тъй като не е имало данни за съпричастността в подготвяното престъпление, а може да се направи обосновано предположение за възможността лицето да се използва, без да е известен престъпния характер на неговата дейност.

Правилно е прието от съда, че освен липсата на посочените искания до СГС, което обуславя недоказаността на нарушението, в конкретния случай е налице и неправилно приложение на материалния закон. Дисциплинарно-наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Правилата за прилагане на ЗСРС в МВР, утвърдени със заповед № Iз-2143/28.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно цитираните разпоредби, наказаното лице не е оправомощено да изготвя искане до СГС, а той разполага единствено с възможност да изготвя предложение до ръководителя на органа по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗСРС - в случая директора на ГДНП и ако той приеме неговото предложение тогава той като ръководител по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗСРС подписва искане за използване на СРС и го предоставя на компетентният орган по чл. 15 от ЗСРС. С. ал. 3 на чл. 1 на посочените правила мотивираното писмено искане се изготвя от името на съответният ръководител на орган по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗСРС, а това не е наказаното лице. Изготвеното предложение е могло да бъде контролирано от ръководителя до който е подадено.

4. за времето от 7.02.2014 г. до 23.03.2014 г., К. Р. не е изготвил аналитична справка за месец февруари относно постъпилата информация от експлоатираните СРС по отношение на определените лица (искане до СГС peг. № 12-С-358/22.01.2014 г. и peг. № 12-С-402/23.01.2014 г. и разрешения на СГС peг. № 14- 196/22.01.2014 г. и peг. № 14-228/24.01.2014 г.), с което е нарушил чл. 17, ал. 2 от Правилата за прилагане на СРС в МВР, утвърдени с МЗ peг. № 1з-2143/28.10.2013 г. "справочната дейност при постоянно прилаганите СРС се извършва на всеки 30 дни".

Правилно е прието от съда, че съставомерността на вмененото нарушение на служителя се опровергава от изводите в справката от 30.10.2014 г., по описа на дирекция "Инспекторат" при МВР, с която е приключила проверката. Липсата на справка единствено за един от месеците не се отрича от служителя, но в своето обяснение от 15.09.2014 г., той обосновава причините. Основателни са доводите на служителя за необсъждане от дисциплинарно-наказващия орган на обясненията дадени от него. Тези факти не са анализирани от органа в процесната заповед и съпътстващите документи, не са взети предвид при определяне тежестта на нарушението, тъй като органът формално е изпълнил своето задължение да се запознае с обясненията на служителя. В обяснението си от 15.09.2014 г. служителят е посочил, че поради факта, че в средата на януари мероприятията спрямо лицата са били продължени, а дисковете с придобитата информация са били получени в края на месец февруари, справката с анализ е изготвена на 18.03. 2014 г., поради техническото време, което се изисква за запознаване и анализ на проведените разговори.

5. при изготвяне на аналитични справки рег. № 01-11175/19.11.2013 г., peг. № 01-12337/11.12.2013 г., peг. № 01-158/7.01.2014 г. и peг. № 5172/24.03.2014 г. по описа на ГДНП - МВР за постъпилата информация от експлоатация на СРС по отношение на определите лица, К. Р. не е посочил мотиви за продължаване на срока на използваното СРС или за неговото прекратяване, с което е нарушил чл. 17, ал. 1, т. 6 от Правилата за прилагане на СРС в МВР, утвърдени с МЗ peг. № b-2143/28.10.2013 г., където е указано, че в справките трябва да се съдържат мотиви за продължаване на срока за прилагане на СРС съгласно чл. 21, ал. 2, ал. 3 от Закона за СРС или за предсрочното му прекратяване в случаите на чл. 22, ал. 2 от Закона за СРС.

Правилно е прието от съда, че нарушението, вменено на наказаното лице, се явява недоказано поради липса на посочените справки, тъй като същите не са приобщени към материалите по делото. Дали в справките се съдържат мотиви може да се установи при представянето им като част от административната преписка.

В сведенията, които е дал Рачев на 14.10.2014 г. е посочил, че в края на аналитичните справки от СРС не е изготвял предложения за продължаване или спиране на мероприятията, но в края на всяка от тях е декларирал, че от експлоатацията до момента не са установени факти и обстоятелства, касаещи предмета на водене на преписката, било му е разпоредено мероприятията да се водят през целия период посочен в закона. Липсата на резолюция от страна на началника на ОКП за прекратяване на мероприятията е възприел като съгласие експлоатацията да продължи.

6. При изготвяне на искане до СГС per. № 12-С-2766/21.11.2013 г., К. Р. е пропуснал да посочи установъчните данни за собственост на комуникатора - обект на СРС, с което е нарушил чл. 1, ал. 3, т. 3ж от Правилата за прилагане на СРС в МВР, утвърдени с МЗ peг. № 1з-2143/28.10.2013 г. "телефонните номера на ползваните телефони, изписани с цифри и думи, като за всеки се посочват собственика и ползвателя".

Правилно е прието от съда, че нарушението освен недоказано е определено при неправилно приложение на материалния закон. В обясненията си служителят заявява причини, довели до липса на субективни причини у него, предвид движението на преписката от един отдел в друг. Дисциплинарно-наказващия орган не е съобразил дисциплинарното наказание с разпоредбата на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Правилата за прилагане на СРС в МВР, утвърдени с МЗ № 1з-2143/28.10.2013 г. Служителя е изготвил предложението, но ръководителят подписал искането за използване на СРС, при което може да извърши контрол за съдържанието на искането.

Жалбоподателят пред съда поискал да се представи по делото отговорът писмо на ДАНС, в който е изпратена информация довела до решение за продължаване експлоатацията на СРС, което не е представено по делото. Представено е писмо рег. № 3286р-7621/25.02.2016 г. на директора на ГДНП в което е посочено, че в деловодството на ГДНП няма регистиран втори анонимен сигнал на 1.04.2014 г. Датата има отношение към установеното нарушение, тъй като в заповедта се сочи, че на 24.03.2014 г. и 27.03.2014 г. е прекратена работата по СРС и материалните носители е следвало да се унищожат в законоустановения десетдневен срок.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд,