Решение № 6847 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1765/2010 г.

Решение № 6847 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1765/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 14945 от 08.12.2009 г. по адм. дело № 10048/2009 г. Върховният административен съд, седмо отделение, отхвърля жалбата на Мариана Иванова Василева против решение № 103 от 18.06.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е прието, че спрямо Василева не е извършена дискриминация по признак "лично положение" при упражняване правото й на труд от страна на Агенция "Митници", представлявана от директора Христо Кулишев и от страна на бившия директор на агенцията Асен Асенов (през периода 2005 - 2008 г.), поради което жалбата й пред комисията е оставена без уважение. Със същото решение съдът осъжда Василева да заплати на ответника и на заинтересованата страна по 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Решението е обжалвано от Мариана Василева. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация и Хартата на основните права на Европейския съюз, необоснован, като противоречащ на събраните доказателства и постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички доводи и доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата й да бъде уважена. Същата обжалва съдебния акт и в частта за разноските, като представя и молба за освобождаване от такси и разноски със съответни доказателства. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД) не изразява становище. Ответникът по касационната жалба директорът на Агенция "Митници" оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът по касационната жалба Асен Асенов също оспорва жалбата и моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, седмо отделение, е законосъобразно. Правилно тричленният съдебен състав приема, че оспореното решение № 103 от 18.06.2009 г. е издадено от компетентния орган съгласно правомощията на КЗД, изброени в чл. 47 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), в предвидената в чл. 66 от ЗЗДискр писмена форма, с установените в текста реквизити, както и при спазване на административнопроизводствените правила - производството пред административния орган е образувано по жалба на лице, което твърди, че е засегнато от дискриминационно отношение, проведено е проучване и събрани доказателства (чл. 55 - 59 от ЗЗДискр), а решението е постановено след проведено открито заседание (чл. 61 от ЗЗДискр), като е взето с мнозинството от членовете на заседателния състав е и подписано от него (чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр). Законосъобразно е и заключението, че оспореното решение е издадено при спазване на разпоредбите на Закона за защита от дискриминация. Цитираният нормативен акт предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1, както и всяко по-неблагоприятно третиране на основата на тези признаци, отколкото се третира друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр). В случая правилно и в съответствие с посочените текстове тричленният състав приема, че от страна на директорите на Агенция "Митници" (бивш и настоящ) не са извършени действия или са допуснати бездействия, които да представляват дискриминация на основа на признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, както и че по отношение на жалбоподателката не е налице неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр, тъй като нейни права и законни интереси не са засегнати. Като директор на дирекция "Административно, правно и информационно обслужване" в Централно митническо управление на Агенция "Митници" жалбоподателката разполага с условия за работа и труд, аналогични на тези на другите директори в агенцията - самостоятелен кабинет, с подходяща квадратура и осветеност, компютър и телефон. От страна на директорите на агенцията не са предприемани действия, насочени към ограничаване на възможностите на жалбоподателката за служебна изява или за повишаване на квалификацията - на същата е предоставяна необходимата информация, а участието в различни форми на обучение или служебни мероприятия е въпрос, който зависи от нейната преценка и желание. Допълнителни отпуски за труд в извънработно време не са определяни на жалбоподателката поради това, че същата не е полагала такъв, а не поради пристрастие или поради пренебрежение от страна на ръководството на агенцията. Изцяло на отсъствието на активност и инициатива от страна на жалбоподателката се дължи и липсата на нейна снимка и биографични данни в електронния сайт на ведомството. Получената най - ниска атестационна оценка е в резултат на продължителните отсъствия на жалбоподателката, поради ползване на отпуск (над 150 дни всяка година за периода 2005 - 2008 г.). На тези продължителни отсъствия от работа и на необходимостта от ефективно функциониране на агенцията, а не на забрана на директора, се дължи и отсъствието на жалбоподателката от национални, регионални и официални срещи, за които същата е информирана своевременно съобразно вътрешните правила, както и възлагането на същата на по - малко служебни задачи и пренасочване на част от служебните ангажименти към лица, заемащи други длъжности. При тези данни тричленният съдебен състав правилно и обосновано приема, че на жалбоподателката е осигурена възможност да упражнява правото си на труд и същото не е ограничавано по никакъв начин от страна на директорите на агенцията, а единствено и само от личните желания и инициативност на страната, поради което не са накърнени нейни права и законни интереси, респ. същата не е постановена в по - неблагоприятно положение в сравнение с друго лице при сходни обстоятелства. След като права и законни интереси на Василева не са накърнени, правилен е и крайният извод на съдебния състав, че е не е налице неблагоприятно третиране и не е осъществена дискриминация на основание някой от признаците, посочени в чл. 4 от ЗЗДискр. Възражението за нарушение на чл. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз също е неоснователно. Липсват всякакви доказателства спрямо жалбоподателката да са предприети действия или да са допуснати бездействия, насочени към накърняване на нейното достойнство. Напротив събраните такива в хода на делото сочат, че на Василева са предоставени възможности за полагане на труд, за повишаване на професионалната квалификация и служебна изява както на всички останали служители, заемащи ръководни длъжности в агенцията, а фактическите разминавания в предоставения обем работа и служебна натовареност се дължи изцяло на поведението на жалбоподателката, която ползва чести и продължителни отпуски. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът извършва цялостна преценка на събраните в производството пред административния орган доказателства, като се съобразява с доводите и твърденията на страните. На тези доказателства, както и на представените в хода на съдебния процес документи се основава решението на съдебния състав. Тежестта на доказване в процеса е съобразена с нормата на чл. 170 от АПК и е разпределена в съответствие с изискванията на ал. 2 от същия текст. Спазена и разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр - след като жалбоподателката не доказва факти, от които да се направи извод, че е жертва на дискриминация, не може да се приеме, че ответникът има задължението да установи, че не е допуснато неравенство в третирането. В този смисъл твърденията за допуснати процесуални нарушения не могат да бъдат споделени. Доводът за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на тричленния съдебен състав са направени в съответствие със събраните доказателства. Показанията на свидетелите и липсата на доказателства, които да опровергават изложеното от тях, мотивират съда да приеме, че от страна на директорите на агенцията не е допуснато неравенство в третирането на жалбоподателката, а следователно и дискриминация по смисъла на закона. Поради всичко изложено Върховният административен съд, петчленен състав приема, че оспореното съдебно решение е валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и постановен при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното неоснователна се явява и касационната жалба в частта за разноските. Същите са правилно определени съобразно изхода на спора и направените искания. Поради това съдебният акт и в тази част следва да бъде оставен в сила. Депозираната с касационната жалба молба за освобождаване от разноски не може да бъде разгледана, тъй като е практически без предмет. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр за производствата пред съд по тези закон не се събират такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда, т. е. жалбоподателката е освободена от заплащане на държавна такса и разноски за производството като възнаграждения за вещи лица, призоваване на свидетели и др. по силата на закона. Цитираният текст обаче не освобождава жалбоподателката от заплащане на разноските, които другата страна е направила в неоснователно водения от Василева процес. Ето защо, с оглед изхода на спора и направените искания същата дължи на ответника и на заинтересованата страна пред първата инстанция заплащане на направените от тях разноски, в случая възнаграждение за юрисконсулт. По изложените съображения и поради неоснователността на касационната жалба Василева следва да заплати на ответника по касация Агенция "Митници" сумата 80.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт, с оглед осъщественото пред касационната инстанция процесуално представителство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, петчленен състав,