Решение № 8269 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10661/2015 г.

Решение № 8269 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10661/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. П. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 1762/31.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1200/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В., с което е отменен РА № 031202901/27.06.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 516/20.09.2013 г. на същия директор за определените на "ГИС В." АД данъчни задължения за ДДС за месец май 2011 г. в размер на 35 000 лв., както и за присъдените в полза на дружеството разноски. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че фактура № 0.. .3812/30.12.2010 г., издадена от "ТПО В. ЦППБО" ЕООД материализира осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 8 ЗДДС, поради което касаторът счита, че правилно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Твърди, че неправилно съдът се е позовал на приемателно-предавателен протокол от 30.12.2010 г., тъй като с него не се доказва изпълнението на услугите, посочени в него. Излагат се доводи, че както този протокол, така и договора за доставка на услугата от 20.01.2010 г. като частни документи не са снабдени с доказателствена тежест, а и липсва плащане по доставката. Според касатора ангажираната пред съда техническа експертиза не доказва извършването на конкретните видове дейности, тяхното времево и съответно длъжностно изпълнение с твърдения, че тази експертиза е направила само един прочит на сайта на gisvarna. com, какъвто прочит би могъл да направи и самия съд. Не са налице според касационния жалбоподател удостоверяване с надеждно доказани и отчетени разходи за извършването на услугите от страна на доставчика съгласно чл. 12, ал. 1 ППЗДДС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "ГИС В." АД срещу ревизионния акт, както и в частта за разноските. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 20.06.2016 г. по делото са депозирани писмени бележки от юриск. М. М. (не е представено пълномощно за нея), в които отново е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "ГИС В." АД - гр. В. в депозирания по делото писмен отговор на адв. Л. М. я оспорва с искане за присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд. Първоначално с решение № 961/23.04.2014 г., постановено по адм. дело № 3639/2013 г. Варненският административен съд е обявил за нищожен РА № 031202901/27.06.2013 г., като е приел, че е издаден от некомпетентен орган съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. С решение № 4376/21.04.2015 г. по адм. дело № 7861/2014 г. тричленен състав на ВАС, Осмо отделение е отменил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския административен съд за решаване спора по същество. В отменителното решение е прието, че след като първичната материална компетентност на орган по приходите е придобита по нормативен път в териториалния й обхват по чл. 7, ал. 1 ДОПК, то пространствените й предели не могат да се ограничават от териториалния директор при персонализацията на органа по приходите, който може да възлага ревизии. При връщане на делото друг състав на Варненския административен съд е постановил обжалваното решение, като за да отмени РА № 031202901/27.06.2013 г. за определените на "ГИС В." АД данъчни задължения за ДДС за месец май 2011 г. в размер на 35 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че спорната фактура № 0...3812/30.12.2010 г., издадена от "ТПО В. ЦППБО" ЕООД с предмет изграждане на коректна интегрирана геобаза данни за територията на О. В., интегриране на налична цифрова и аналогова информация, изграждане на аналитични протоколи, съгласно договор от 20.01.2010 г. на стойност 175 000 лв. и ЗДДС в размер на 35 000 лв., е реално осъществен, въпреки че е установено, че доставчикът и получателят по фактурата са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "з" от ДР на ДОПК. За реалното изпълнение на доставката на услугата съдът е кредитирал като годно доказателство протокол от 30.12.2010 г. към договор от 20.02.2010 г., като е приел, че с него се установява, че доставчикът е изградил коректна от топологична и семантична гледна точка интегрирана геобаза данни за територията на О. В., интегрирана налична цифрова и аналогова геореферирана информация за същата община в изгражданата геобаза данни и изграден аналитичен протокол за целите на устройственото планиране или накратко ГИС - В.. Според съда наличието на софтуерния продукт се установява и от разпитаните свидетели по делото Й. У. - програмист в "ГИС В." АД към момента на разпита 14.04.2014 г., а преди това служител в "ТПО В. ЦППБО" ЕООД, Д. К., който е системен администратор при ревизираното дружество отново към момента на разпита. Съдът е изложил мотиви, че за процесната услуга са работили 15 човека, които са участвали в работата, а другите са били архитекти, оператори и чертожници. Съдът не е възприел констатациите на ревизиращите органи за симулативна сделка, тъй като е счел, че за да е налице такава от страна на ответника е следвало да се посочи в какво се изразява симулацията, а такива мотиви липсвали в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Въз основа на така установеното съдът е приел, че по процесния договор е налице облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, като данъкът е начислен съобразно изискванията на закона и не са налице основания на закона да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обжалваното решение е неправилно постановено. Касационният жалбоподател е твърдял пред първоинстанционния съд, че доставката по процесната фактура е симулативна. Съдът не е изследвал точно за каква симулация става въпрос - абсолютна или относителна, не е обсъдил разликите между тях и правните последици, но в същото време следва да се отчете, че и касационният жалбоподател не е посочил каква симулация претендира да се установи. Не е изследван и въпроса за т. нар contra letter или обратно писмо, с което се разкрива симулацията и е от значение за доказването й. Това обаче не води до други изводи, тъй като за целите на данъчното облагане е важно да се установи по категоричен начин, че доставката е реална, а в случая това е доставка на услуга, за която няма категорични доказателства, че е изпълнена от доставчика към момента на издаване на процесната фактура, както неправилно е приел първоинстанционния съд, отменяйки ревизионния акт. Реалното на доставка на услуга по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС изисква действително извършване на договорената услуга, поради което не е достатъчно само издаването на фактура, в която да е описан предмета на договора. В този смисъл фактурата следва да бъде придружена от всички необходими съпътстващи я документи, обективиращи извършването на услугата. Необходимостта от тези документи се извежда от отделните клаузи в сключения договор между "ГИС В." АД и "ТПО В. ЦППБО" ЕООД. Съгласно чл. 16 от договора всички документи, изходни данни и готови разработки се предават между страните с подписването на приемателно-предавателни протоколи. "ГИС В." АД като възложител по договора се е задължил съгласно чл. 9 от договора да предостави на изпълнителя своевременно цялата информация и всички налични документи, необходими за изпълнение предмета на договора. Такива доказателства по делото не са ангажирани, поради което не може да се установи по какъв начин е изпълнен предмета на доставката. "ГИС В." АД като получател по фактурата е лицето, което се възползва от дадената му от закона възможност да приспадне платения на доставчика му ДДС по издадената фактура като данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, поради което негова е доказателствената тежест да установи действителното й изпълнение. В съдебната практика на СЕС в Люксембург, възприета и от ВАС изрично се посочва, че получателят по фактурата не може да носи отговорност за неизпълнение на договореностите от страна на доставчика. В процесния случай обаче безспорно е установено по делото, че получателят и доставчикът са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "з" от ДР на ДОПК, тъй като 76 % от капитала на "ГИС В." АД и 100 % от капитала на "ТПО-ЦППБО" ЕООД е собственост на "ТПО" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е "Х. В." АД. Освен това "ГИС В." АД, "ТПО-ЦППБО" ЕООД и "ТПО" ЕООД се представляват от един и същи управител Г. М.. Тази свързаност би трябвало да улесни представянето на всички необходими доказателства за реалното изпълнение на фактурираната услуга, поради това, че не съществува пречка получателят по фактурата да представи доказателства, които принципно може да се представят само от доставчика, но въпреки това такова пълно насрещно доказване не е извършено. Основният мотив на приходните органи да не признаят правото на данъчен кредит, позовавайки се на основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС е за нереалност към момента на издаване на процесната фактура, тъй като е установено в хода на ревизията, че тази доставка е осъществена от издателя на фактурата, но в друг период от време (2005 г. - 2008 г.) по договор на "ТПО-ЦППБО" ЕООД с Община - В. по повод на обществена поръчка за общия устройствен план на града. Непредставянето на писмени доказателства относно изпълнението на всяка една от посочените части по предмета на фактурата - 1). изграждане на коректна интегрирана геобаза данни за територията на О. В., 2). интегриране на налична цифрова и аналогова информация и 3). изграждане на аналитични протоколи съгласно договора от 20.01.2010 г. необосновано е довело първостепенния съд до извод за осъществена реална доставка по процесната фактура. Неправилно решаващият съд за да обоснове изводите си за реалност се е позовал и на комплексната съдебно-техническа експертиза, тъй като от нея не се установява извършване на отделните подуслуги от предмета на договора от 20.01.2010 г. и фактура № 0...3812/30.12.2010 г., а само пояснява какво представляват географските информационни системи (ГИС), дейностите, свързани със създаване на информационния продукт, какви възможности предоставя на потребителите сайта gisvarna. com и по какъв начин се съпоставят данните от Общия устройствен план на гр. В. и данните, налични в процесната система. По какъв начин е извършена договорената между "ГИС В." АД и "ТПО-ЦППБО" ЕООД услуга, вещите лица не се констатирали. С оглед гореизложеното обжалваното решение е неправилно и са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "ГИС В." АД срещу посочения по-горе ревизионен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Следва да се отмени решението и в частта за разноските. Предвид изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на същия се дължи от "ГИС В." АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 580 лв. за първоинстанционното съдебно производство. За касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение не се присъжда, тъй като касационната жалба е подадена от директора на дирекция "ОДОП" - гр. В., а депозираните на 20.06.2016 г. от юриск. М. М. писмени бележки с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, са подадени след съдебното заседание по съществото на спора - 07.06.2016 г., а и няма доказателства за упълномощаване на юриск. Марчева за процесуален представител на дирекция "ОДОП" - гр. В. за това касационно производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,