Решение № 1782 от 21.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1910/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

В. Ч. С. обжалва Решение 12864/20.12.2023 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на VI отделение, по адм. дело 8031/2023 г., с което е отхвърлено оспорването му на Решение по т. 1.2 от Протокол 30 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.08.2023 г., за отстраняването на С. временно, на основание чл. 230, ал. 1 ЗСВ, от длъжността прокурор в Апелативна прокуратура Варна за срок от 4 месеца, считано от датата на вземане на решението.

Ответникът Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш прокурорски съвет, е на становище за правилност на обжалваното решение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Неоснователен е доводът за отсъствие на материалноправните предпоставки за налагане на мярката.

Според чл. 230, ал. 1, изр. 1 ЗСВ съответната колегия на ВСС може да отстрани съдия, прокурор или следовател от длъжност до приключването на наказателното производство, когато магистрата е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. В случая С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

а. Противно на разбирането на касатора, за приложимостта на нормата не е необходимо привличането като обвиняем да е за извършено престъпление за служебно действие и постановени актове от съответния магистрат.

Конституционният съд се е произнесъл с Решение 2 от 21.02.2019 г. по конституционно дело 2 от 2018 г., в чийто мотиви е направен анализ на временното отстраняване от длъжност на магистрат. КС е приел, че фактическият състав на отстраняването по ЗСВ не съдържа пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Целта на отстраняването не е да се защити наказателният процес, респ. доказването, за която самият чл. 69, ал. 1 НПК е достатъчен, а "специфичния авторитет", т. е. престижа на съдебната власт.

Затова по аргумент от мотивите на РКС при отстраняването не е дължимо съществуването на връзка между конкретното престъпление, за което магистрата е привлечен като обвиняем, и изпълняваната от него функция или постановени актове. Този извод следва от различната цел, която се преследва с възможността за отстраняване от длъжност.

б. Без значение за фактическия състав по чл. 230, ал. 1 ЗСВ е дали самото престъпление попада в хипотезата на малозначителност по чл. 9, ал. 2 НК. Подобна преценка съответната колегия на ВСС не е оправомощена да извършва. Достатъчно е, че магистратът е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, а заключението от този факт по повод на евентуалното прилагане на мярката в конкретния случай е свързано с решаващата функция на колегията, която действа при условията на оперативна самостоятелност.

1. Несподелима е и аргументацията в жалбата за неправилност на съдебното решение поради несъобразяване на обстоятелството, че ПК на ВСС не била изложила мотиви за отстраняването от длъжност.

Макар и съображенията на колегията да не са представени по начин, който да обхваща систематизирано всички възможни критерии за преценка на условията за мярката, те позволяват, а не лишават от предмет, контрола върху материалната законосъобразност на решението. Те отговарят на чл. 34, ал. 3 ЗСВ, който, освен че установява принципното изискване за мотивиране на решенията на пленума или на съответната колегия на ВСС, приравнява на мотиви тези на вносителя на искането (в случая и.ф. главен прокурор, който е сезирал ПК), както и изказванията на членовете на ВСС в негова подкрепа. Мотивите на потвърденото от съда решение на ПК се формират именно от еднопосочната съвкупност на двете категории съображения.

1. Твърденията на касатора за противоречие на отстраняването от длъжност с принципа за равенство по чл. 8, ал. 1 АПК и нарушаването на правото на достъп до ефективна защита и справедлив процес чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основаните права на Европейския съюз, черпени от невъзможността за участие в заседанието на ПК поради удостоверена с болничен лист временна неработоспособност, не кореспондират със собственото му решение по повод на личното му участие в процедурата.

С. е бил надлежно уведомен за датата и часа на разглеждане на предложението на и.ф. главен прокурор и за правото му да се яви и да бъде изслушан от колегията. На проведеното заседание той е бил представляван от упълномощен адвокат, който е направил изрично изявление от негово име, че не възразява по хода на процедурата.

1. Специфичната цел на временното отстраняване от длъжност, обсъдена по-горе, изключва основателността на оплакването за неизясняване от ПК на всички факти и обстоятелства по случая в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и 3 АПК, в частност по какъв начин С. би попречил на разследването, ако продължи да заема длъжността си на прокурор. Опасността да се препятства процеса на доказване в наказателния процес не е предпоставка на мярката по чл. 230, ал. 1 ЗСВ.

1. Действително, временното отстраняване от длъжност ограничава едновременно правото на труд и правото на свободен избор на професия съответно по чл. 48, ал. 1, изр. 1 и ал. 3, предл. 1 от Конституцията, както е приел КС. Социалните права на гражданите обаче не са абсолютни и магистратите не правят изключение. Конституцията допуска ограничаването им в името на друга висша конституционна ценност. Самостойна конституционна ценност е "специфичния авторитет" или "престижа" на съдебната власт - чл. 117, 118 и чл. 120, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Изискванията за съхраняването й оправдават въвеждането на специфична защита по законодателен ред вж. мотивите на РКС 2 от 21.02.2019 г.

1. Всъщност основният спорен въпрос по делото, обуславящ правомерността на наложената мярка, е дали тя съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.

а. С. е прокурор в апелативна прокуратура и е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, попадащо в категорията тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Наличието на магистратско качество, още повече на това ниво, и факта на привличането като обвиняем със съответната квалификация на деянието обосновават опасението за възможно засягане на авторитета на съдебната власт в проявлението му на конституционна ценност със значимостта, очертана от КС. Оправдана от тази гледна точка е намесата на ПК на ВСС, която в пределите на дискреционната си власт е взела решение да постави в действие специфичната защита, намираща израз във временната принудителна мярка по чл. 230, ал. 1 ЗСВ. С оглед на завишените изисквания към магистратите, обществените очаквания и доверие в органите на съдебната власт, упражняването на правомощия като апелативен прокурор и положението на обвиняем по досъдебно производство не са съвместими с постигането на целта за съхраняване на престижа на съдебната власт като особен вид държавна служба, независимо дали магистратът действително е извършил вмененото му престъпление. Обективно се поражда състояние на неопределеност относно статуса на прокурора, което би могло да бъде поне частично отстранено с прилагането на временна мярка. Балансът между защитените от Конституцията и влизащи в колизия ценности е постижим с разумен срок на отстраняването, който пък да осуети възможността за накърняване на правата на магистрата повече от необходимото.

б. Избраното от ПК решение осъществява установената от закона цел, на която се основава приемането на акта чл. 4, ал. 2 АПК, без при това да са нарушени правилата на оперативната самостоятелност по чл. 6 АПК, по-специално по ал. 2 на текста актът и неговото изпълнение да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Правилно тричленният състав на ВАС е отбелязал т. 87 от Решение от 10 октомври 2023 г., трето отделение на ЕСПЧ - дело Пенгезов срещу България, във връзка с критериите за продължителност, респ. пропорционалност на мярката.

Временното отстраняване от длъжност е за 4 месеца, т.е. периодът не е особено дълъг, а с това се минимизира и вероятността за възникването на сериозни последици в личния и професионалния живот на магистрата. Ограничено съответно е времето, през което С. е бил лишен от дължимото възнаграждение в пълния му размер, както и невъзможността поради несъвместимостите, свързани с прокурорската длъжност, да извършва друга професионална дейност.

1. Постановената и влязла в сила оправдателна присъда за престъплението по чл. 339, ал. 2 вр. ал. 1 НК, на която се позовава касаторът, не рефлектира върху законосъобразността на решението на ПК.

а. Съответствието на акта на ПК с материалния закон се преценява към момента на приемането му чл. 142, ал. 1 АПК. На още по-голямо основание правилото е приложимо в хипотезата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ поради временния характер на принудителната мярка налагането й по хипотеза предполага висящност на наказателното производство, а неговият бъдещ изход е извън обхвата на релевантните за решението на органа факти.

б. Разрешението относно правното значение на постановяването впоследствие на оправдателна присъда е дадено в чл. 231, ал. 1 ЗСВ временно отстраненият от длъжност магистрат се възстановява и му се заплаща разликата между получаваното възнаграждение по чл. 230, ал. 5 (възнаграждението в размер на минималната работна заплата) и пълния размер на трудовото възнаграждение за периода на отстраняването.

1. С обжалваното решение в полза ВСС са присъдени разноски в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Основанието за присъждането им се съдържа в чл. 143, ал. 3 АПК и е функция от изхода на делото, поради което бланкетно заявеното в титулната част на касационната жалба възражение против решението в тази му част е неоснователно.

1. а. Отсъствието на заявените касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК мотивират оставянето в сила на атакуваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Резултатът от спора пред настоящата инстанция е условие за присъждане в полза на ответника на своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение, чийто размер също ще бъде съобразен с минималния по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия