Решение № 326 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 41/2008 г.

ВКСIII гражданско отделение08.04.2010 г.докладчик Ани Саралиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № * от 1.08.2007 год. по гр. д. № 2007/2005 год. на Софийския апелативен съд в обжалваните части.

Мотиви

Решение № 326 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 41/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационни жалби на Н. Й. Т. от гр. С. и на Е. Х. Л. от гр. П. срещу решение № 188 от 1.08.2007 год. по гр. д. № 2007/2005 год. на Софийския апелативен съд, съответно в отхвърлената част по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД и в уважената му част. В жалбите са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответницата Н. Е. К. не е изразила становище. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и са процесуално допустими. С обжалваното решение Софийски апелативен съд е отменил решението от 28.03.2005 г. по гр. д. № 3603/1998 г. на Софийски градски съд в отхвърлената част по иска на Н. Й. Т. срещу Е. Х. Л. и Н. Е. К. за осъждането им солидарно да заплатят на ищеца на основание чл. 45 ЗЗД сумата 800 лв. - обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва, и е осъдил двамата ответници да заплатят солидарно на ищеца сумата 800 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.1998 г. до окончателното й изплащане, както и 88 лв. разноски, и е оставил в сила решението на първата инстанция в отхвърлената част по иска срещу тях за разликата над 800 лв. до предявения размер 10 000 лв. Въззивният съд е приел, че ответникът Е. Л. като автор на статия, публикувана във вестник "Демокрация" на 08.11.1998 год., когато втората ответница е била главен редактор на вестника, е изложил неверни твърдения за ищеца, че заедно с други лица, бивши служители на МВР и като съдружник в "А" ООД е участвал в контрабанда на цигари, че групировката, осъществяваща цигарения бизнес, имала клонове в Пловдив, Видин, Русе и Варна, че пловдивският клон бил част от канала през ГКПП - Ново село. От събраните доказателства не се установява истинността на описаните в статията факти. Твърденията за ищеца, неотговарящи на обективните факти, накърняват достойнството му в личен и професионален план. Налице са неимуществени вреди, изразяващи се в негативните изживявания от възприетата невярна информация в статията, които са в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника Л, като автор на статията, в която са отразени неверни факти, и на ответницата К, която като главен редактор на вестника е позволила публикуването й без да са спазени изискванията за обективност при отразяване на факти от обществено-политическия живот. Предвид, че статията е станала достояние на неограничен кръг от хора, за неограничено време, и естеството на претърпяните неимуществени вреди, съдът е определил размера на репарацията на 800 лв. Жалбите са неоснователни. В съответствие със събраните доказателства е изводът на съда, че не е установена истинността на описаните от касатора-ответник по иска Л. в статията факти относно участие на ищеца в противоправна дейност. Неверните твърдения уронват достойнството на ищеца, след като прочел статията бил разстроен, чувствал се опетнен, избягвал колегите си - видно от показанията на свидетелите Х. Д. и Л. Т. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на Е. Л. солидарно с втората ответница съгласно чл. 53 ЗЗД за обезщетяване на претърпяните от ищеца неимуществени вреди. Неоснователно е оплакването на касатора-ищец за нарушение на принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението. От събраните доказателства в инстанциите по същество, не са установени обстоятелства, обуславящи по-голям размер на репарацията. Определеният от съда размер е в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваните му части. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Цитирани разпоредби

1